82-годишният американски бизнесмен Бърнард Мадоф е починал в затвора в Северна Каролина, съобщи АФП. Той излежаваше там 150-годишна присъда за най-голямата финансова измама в историята на стойност десетки милиарди долари, излязла на бял свят през декември 2008 г. Един от синовете му и някои от жертвите му се самоубиха, но той не изпитваше никакви угризения. Публикуваме отново разказа отпреди три години на кореспондента на "Фигаро" във Вашингтон за изпадналия в немилост финансов цар.

Гласът не е задгробен. Тонът звучи по-скоро весело, балансиран от силен акцент от Куинс, популярно предградие на Ню Йорк. По телефона - стационарна линия в общата зала, в дъното на която се чува телевизор -, Бърнард Мадоф описва на Стив Фишман условията си на живот във федералния затвор в Бътнър, Северна Каролина: “Няма решетки, имам хубав панорамен прозорец, не можа да се отваря, това е всичко”. По време на 12-часовото интервю, събрано в подкаст, бившият цар на Уолстрийт не се оплаква: “Беше облекчение да ме арестуват, искаше ми се това да бе станало по-рано. Бях под огромно напрежение, беше просто кошмар за мен”.

Точни преди десет години, на 11 декември 2008 г., Бърнард Лоурънс Мадоф отваря по пижама вратата на луксозния си нюйоркски апартамент за 8 млн. долара, на ъгъла на “Лексингтън авеню” и 64-та улица в Манхатън. Това би могло да се случи в разкошната му вила на плажа Монтаук в Лонг Айлънд, в имението му в Палм Бийч, Флорида, на слизане на един от двата му частни самолета, дори във Франция, във вилата му в Кап д’Антиб, или на борда на 27-метровата му яхта The Bull (“Бикът”, намигване към емблематичната статуя на Уолстрийт).

Виждайки на стълбището агентите на ФБР, милиардерът Бърни не е изненадан. Предишната вечер той е признал на двамата си сина, Марк, по онова време на 44 г., и Андрю, на 42 г., че семейното бижу “Бърнард Л. Мадоф Инвестмънт Секюритис”, посредническа брокерска компания и спекулативен инвестиционен фонд, е била само замък от карти, който рухва.

“Казах им истината, разказва затворникът по телефона. Те веднага отидоха да се видят с адвокатите си, а те им казаха да ме предадат на полицията, без да чакат, което и направиха. Повече никога не ги видях”.

Бърни нямал никакво намерение да бяга, просто си дал 24 часа, за да си подреди нещата. И то какви неща!

Най-голямата измама в историята, оценена на 65 млрд. долара по време на процеса.

От три или четири десетилетия, той предлагал възвръщаемост на инвестициите, сривайки конкуренцията: между 12 и 20 процента, независимо от състоянието на финансовите пазари. Зад това чудо стои една проста схема на Понци*, финансова пирамида, в която последните инкасирани долари служели да се плаща на по-старите инвеститори.

“Това работи, докато има прилив на клиенти и те не теглят всичките си пари, обяснява служител на Фонда за обезщетяване на жертвите, създаден от Министерството на правосъдието. Когато избухна финансовата криза през 2008 г., инвеститорите на Мадоф се паникьосаха, както всички останали, и той не можа да посрещне исканията им да плаща кеш”.

Скандалът с омирови размерисимволизира всички недостатъци на финансите

и предава на закона идеалния злодей, платил висока цена, докато мнозина други използвачи се измъкнаха по-евтино.

На 12 март 2009 г. Бърнард Мадоф се призна за виновен по единадесетте обвинения, от измама до пране на пари, от клетвонарушение до фалшиви борсови декларации. Той успя да защити семейството си, твърдейки, че е единственият отговорен. Децата му ръководели безукорно посредническия клон, докато той се занимавал с инвестиционните консултации, където се крие червеят в плода. На 29 юли, по-малко от осем месеца след ареста му, той е

осъден на 150 г. затвор, максимално възможният за тези престъпления.

В досието му в поправителния център в Бътнър, под номер 61727-054, се посочва: “Дата на излизане, 14 ноември 2139 г.”.

Фалитът на Мадоф оставя хиляди жертви на улицата, понякога буквално. Освен спестяванията си, някои от тях губят бизнеса, дома или пенсионния си фонд. Той е измамил банки и конкурентните инвестиционни фондове, чиито клиенти дори не знаели, че парите им са при Мадоф. Окрал е Международния олимпийски комитет (МОК) и бейзболния отбор “Ню Йорк Метс”, звезди като Стивън Спилбърг, Джон Малкович, За За Габор или Кевин Бейкън, музеи, училища и университети, Фондацията за дарение на костен мозък или пък

Фондация “Ели Вайзел” (олекнала с 15 млн. долара).

Ограбил е спестители в Австрия, Южна Корея, Шотландия, Испания, Франция, Италия, Япония, Холандия, Португалия, Сингапур и Швейцария. Фондът за жертвите на Мадоф на Министерството на правосъдието е регистрирал 66 хил. жалби, 39 хиляди от които са били потвърдени. Ликвидаторът Ървинг Пикард е получил 17 хил. молби за обезщетения, намалени до 2300.

По време на рухването си, “Мадоф Инвестмънт Секюритис” имал само 150 млн. долара в банката. Благодарение на конфискациите, продажбите на търг и натиска над банките, ликвидаторите в крайна сметка събрали 16,9 млрд. долара, които позволили да бъдат изплатени 64 процента от жалбите. Стотина адвокати работят все още по това дело, съдейки лица, които дори и да не са направили нищо незаконно, са получили неоправдани печалби. Банка “Дж. П. Морган”, която управлявала няколко сметки на компанията, е възстановила най-малко 2 млрд. долара на жертвите като цена за своята небрежност.

Невероятният Бърни бързо се адаптирал в затвора.

Приет като цар на крадците, той веднага получил уважение, пропорционално на свидетелството му за съдимост. На първо време съкилийниците му искали да узнаят къде е скрил парите си; никой не му вярвал, когато обяснявал, че всичко е “изтекло между пръстите му като вода”. В един момент бившият президент на Nasdaq (през 1990, 1991 и 1993 г.) си присвоил затворническия монопол над горещия шоколад, изкупувайки всички пакетчета с какао на прах от кооперацията. През 2009 г. се появил слух, че е бил нападнат от съкилийник, но той твърди, че просто е паднал, след като му прилошало.

Крилото “Клемсън”, затворническа структура със “средна сигурност”, където той обитава килия от 7 кв. м, почти прилича на университетски кампус със своите тревни площи, фитнес зала, библиотека, игрище за волейбол, билярдни маси и дори сауна. Мадоф е в по-тежко положение от други знаменитости в “Бътнър”, като Кармине Персико, бивш кръстник на циментовата мафия в Ню Йорк, който ще бъде освободен през 2050 г., или наркотрафиканта Гилберто Родригес Орехуела, съосновател на наркокартела в Кали, който излежава едва 30-годишна присъда. Бърни е част от доживотните затворници, група, водена до 2015 г. от Джонатан Полард, осъден за шпионаж в полза на Израел, който бе амнистиран след 30 г. в затвора.

Мадоф бе пресъздаден ласкателно на големия екран миналата година от Робърт Де Ниро и Ричард Драйфус. След като е оперирал с милиони, той се задоволява днес със заплата от около 40 долара месечно за домакинска работа в кафенето. Но въпреки това плаща по осем долара месечно на един затворник, за да му пере дрехите. На 80 г., с бъбречни проблеми и високо кръвно налягане, изпадналият в немилост крадец прекарва кротко старините си в затвора, наречен “уютен лагер”, сякаш винаги е знаел, че това ще бъде последният му изход.

Тъй като навън трагедията продължава без него.

На 10 декември 2010 г., точно две години след фалита му, по-големият му син се самоубива, обесвайки се с каишката на кучето. Година по-рано е опитал с хапчета, оставяйки бележка на баща си: “Сега знаеш как разруши съществуването на синовете си с твоя живот от лъжи. Върви по дяволите!”. В този момент Рут, ученическата му любов, по-млада от него с три години, за която се е оженил преди 51 г., престанала да го посещава в затвора. След като живяла известно време при сестра си в Бока Ратон, във Флорида, през 2012 г. тя се установява в Олд Гринуич, в Кънектикът, близо до втория си син и внуците. След преговори с правосъдието, тя успява да запази 2,5 млн. долара в замяна на отказа си от всички други притежания на двойката (жилища, яхти, бижута и т.н.), оценени на 83 млн. долара. През 2014 г. вторият й син, Андрю, почина на свой ред от рак на 48-годишна възраст.

На съвестта на Бърни Мадоф, който използвал и брат си, племенничките и племенниците си, лежи не само рухването на семейството (всичките му внуци са променили фамилията си). Уилям Фокстън, британски войник, ранен в Афганистан и станал впоследствие хуманитарен работник, се застреля в главата, след като загуби всичко. Френският финансист Тиери дьо ла Вилюше, който също бе разорен, си преряза вените в кабинета си в Ню Йорк, десет дни след скандала. 23-годишният Джеръми Фрилинг, син на счетоводителя на компанията, Дейвид Фрилинг, който също имаше проблеми с правосъдието, също сложи край на живота си.

Бившият магнат на Уолстрийт не изглежда смазан от угризения на съвестта.

След смъртта на сина си Марк, плакал две седмици, дори бил поставен под наблюдение за евентуално самоубийство, казва той. Но на затворник, който го поучавал, заявил: “Не ми пука за моите клиенти! Това бяха богаташи, които искаха да забогатеят още повече”. Тяхната алчност била виновна за всичко. Бившето хлапе от Куинс никога не било прието истински от висшето общество в Манхатън, въпреки шестцифрените му вноски в Атлантическия голф клуб “Хамптънс” или в “Палм Бийч кънтри клъб”.

“Не знам защо го направих, казва той на Фишман, това се опитвам да разбера веднъж седмично с психотерапевта. Тук имат чудесни психолози. Дали съм социопат? “Абсолютно не, ми казват те. Вие имате морал, имате ценности”. Последната суета на човека, който загуби всичко.

* Схема на Понци е термин, който днес се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Името Понци идва от Чарлз Понци, американец от италиански произход, който през 20-те г. на миналия век създава незаконен бизнес модел, посредством който краде милиони от своите инвеститори - бел.ред.

Филип Жели, “Фигаро”,   Превод от френски: Галя Дачкова