Желанието и реалността винаги са били доста далечни съседи в европейския квартал на Брюксел. Европейският съюз трябва да се превърне в „най-конкурентния регион на земята“ през 2010 г., гласи Лисабонската стратегия от началото на хилядолетието. Последваха финансовата и еврокризата, които доведоха Европейския валутен съюз до ръба на пропастта. През същата година Брюксел провъзгласи „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“. Всички знаеха, че Америка управлява дигиталния бизнес, а днес го прави повече от всякога.

 

Преди няколко месеца председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в речта си за състоянието на Европа, че гражданите са възприели пандемията като възможност и „са използвали момента, за да дадат на Съюза нова жизненост". 

 

Малко повече от година след избухването на кризата трябва да си признаем, че се случи точно обратното. Европа изостава особено в сравнение със САЩ и Китай - в борбата срещу вируса и най-вече икономически.

 

Поне на пръв поглед това е удивителна диагноза, тъй като пандемията избухна в Китай, а в началото на годината САЩ се управляваха от онзи Доналд Тръмп, който рекламираше инжекциите с белина като мярка за защита срещу епидемията.

 

Но статистиката е пределно красноречива: Европейският съюз не само претърпя по-голям спад от Китай и САЩ с понижение от 6,1% през 2020 г., перспективите за тази година също са лоши. Според Международния валутен фонд (МВФ) Китай ще отчете ръст от 8,4%, а Америка - с 6,4%.

 

 

Експертите от Вашингтон, от друга страна, вярват, че ЕС ще постигне увеличение от едва 4,4%. Има още по-прецизни и в никакъв случай по-положителни прогнози за еврозоната. През 2022 г. брутният вътрешен продукт на еврозоната ще бъде само с 1% над стойността от 2019 г., докато в САЩ ще бъде със 7%, а Китай дори с 18% над тази стойност.

Средната стойност в световен мащаб не изглежда по-добре: еврозоната се срина над два пъти повече от световната икономика през 2020 г., а възстановяването през 2021 г. е с два процентни пункта по-слабо от средната глобална стойност.

 

Този път всичко трябваше да е различно

 

„Еврозоната очевидно изостава в кризата“, казва пред германския Handelsblatt Габриел Фелбермайер, президент на Института за световна икономика (IfW). Тъжното е, че така беше и през последната криза. Нормалният (коригиран спрямо кризата) темп на икономическо разширяване в Европа спада от около пет години и в близко бъдеще няма да достигне много повече от един процент, изчисляват от IfW.

Това е по-малко от половината от американския темп и една пета от китайския темп на растеж. При това този път всичко трябваше да е различно. Миналото лято европейските държавни и правителствени ръководители увериха, че са научили урока от еврокризата. Те се договориха за общ европейски фонд за възстановяване - Next Generation EU.

За първи път в историята си Европейската комисия трябва да може да издава мащабни облигации и да разпределя 750 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми на държавите членки. По-специално трябва да се облекчат силно задлъжнелите страни в Южна Европа и да се дадат нови перспективи за растеж, защото парите трябва да се влеят предимно в проекти на бъдещето: защита на климата и дигитализация.

 

Но дали първите средства могат да започнат да текат, както е планирано, през юли, е все по-съмнително. От друга страна, едно е ясно: американците правят всичко възможно по отношение на икономическата политика, докато европейците не успяват да се възползват от потенциала си. Това ще доведе до все по-голямото смаляване на икономическия отпечатък на ЕС. Както изчислява базираният в Мюнхен институт Ifo, делът на Европа в световната икономика ще намалее с 3,5% от 2019 г. до края на 2021 г.

 

Китайците, от друга страна, ще увеличат дела си с 10%, а САЩ поне ще запазят позицията си. Това би означавало, че за първи път в края на тази година ЕС с неговите 350 милиона жители ще бъде икономически по-незначителен от Китай.

 

Какви са причините за тази тревожна тенденция?

 

Провал в битката срещу вируса

 

В краткосрочен план решаващият фактор е политическото управление на здравната криза, което представлява най-голямото предизвикателство за икономиките след Втората световна война. Прилага се следната формула: Най-добрата програма за икономически стимули е ефективната и бърза имунизация на населението. Или още по-просто: „Политиката на ваксинацията е икономическа политика“, както заяви наскоро ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева.

 

А това вече насочва към най-належащия икономически проблем, с който се сблъскват европейците в момента. Кампанията за ваксинация започна вяло и тече бавно. Докато почти 40% от американците са получили първата си инжекция, в ЕС този дял е само 14%. В България с две дози са имунизирани малко над 114,5 хиляди жители, което ни поставя на едно от последните места в Европа. Според Bloomberg България може да се похвали с ваксинацията на 1,6 на сто от населението си.

 

Това съответства на имиджа на европейците като отворена търговска сила, която действа като гарант за един основан на правилата световен ред. Но това също така показва, че Европа досега не е успяла да се справи с глобалната реалност на нарастващия икономически национализъм, на който новият президент на САЩ Джо Байдън остава лоялен.

Ето защо третата вълна на пандемията ще засегне ЕС особено силно. Континентът се колебае от едно блокиране до следващото, а икономиката се срива.

 

Малки, некоординирани и неефективни пакети стимули

 

Като цяло Г-20 мобилизира невъобразимата сума от 16 трилиона долара за борба с кризата. Само на Германия се падат 1,5 трилиона долара от това. Много икономисти обаче не смятат европейските спасителни програми за достатъчни. Особено в сравнение със САЩ спасителните програми в Европа изглеждат почти джуджета.

Според изчисление на икономиста на Unicredit Ерик Нилсен американските мерки за стабилизация тази година възлизат на 2,8 трилиона долара. „За разлика от тях еврозоната планира само 420 милиарда евро за финансови инжекции тази година на национално и европейско ниво“, казва Нилсен.

Дори да добавите така наречените „автоматични стабилизатори“, като например системите за социално осигуряване, които смекчават последиците от кризата, в Европа се събират общо само 720 млрд. евро под формата на мерки за стабилизиране.

Това би запълнило само 70 процента от производствената пропаст в европейската икономика, изчислява Нилсен. В САЩ, от друга страна, кризисните фондове превишават разликата в производството два пъти и половина.

Ако Европа не действа скоро, континентът ще бъде изправен пред поредното „изгубено десетилетие“ със слаб растеж и по-висока безработица, в което ще продължи да губи надпреварата спрямо други региони на земята, предупреждава икономистът Нилсен. „Ето защо Европа трябва да преодолее разликата в производството чрез допълнителни финансови пакети. Понастоящем това е възможно само чрез националните бюджети“, казва той.

 

Цифров суверенитет? Просто една голяма илюзия

 

Дори само един бърз поглед към финансовите пазари показва какво е състоянието на „цифровия суверенитет“, който се рекламира шумно в Брюксел: Петте най-ценни компании в САЩ са на стойност почти 8 трилиона долара - и петте са технологични корпорации. За сравнение: Всички 30 компании от състава на германския борсов индекс Dax достигат до еквивалента на 1,8 трилиона долара.

В Европа топ 5 - само представители на старата икономика - струват едва 1,4 трилиона долара. „САЩ са лидерът в цифровата икономика. А това без съмнение е ключът към бъдещия растеж “, казва шефът на Ifo Клеменс Фюст.

 

 

Европейците изостават и по отношение на бъдещите технологии като изкуствен интелект, високопроизводителни чипове и квантови компютри. Европейската комисия току-що стартира технологична надпревара за наваксване, тя иска да започне „цифрово десетилетие“ и да превърне Европа в едно от водещите технологични места в света до 2030 г.

Това обещание обаче може да бъде спазено само ако държавите членки насърчават инвестициите и погледнат отвъд етаблираните индустрии. В момента не изглежда това да се случи скоро.

Неразрешени структурни проблеми на паричния съюз

 

Един от най-големите проблеми в Европа, дори през десетата година след избухването на еврокризата, са нерешените структурни проблеми на паричния съюз. Сравнително конкурентен Север, слаб и свръхзадлъжнял Юг, който поради общото евро не може да компенсира своята конкурентна слабост с валутни девалвации – само политиката на нулеви лихвени проценти и масовите покупки на държавни облигации от ЕЦБ предотврати през последните години колапса на паричния съюз.

 

Пандемията значително увеличи разликата между Севера и Юга. Да вземем например Италия: третата по големина икономика на ЕС се срина с 8,9% през 2020 г., а държавният дълг ще нарасне до малко под 160% от икономическата продукция тази година. Почти една четвърт от дълга на еврозоната сега се пада на страната с нисък растеж. Икономическата ситуация не е много по-добра в Испания, чиято икономика се срина с 11% през 2020 г. - рекорд за ЕС.

Но докато Германия може да си позволи щедро да компенсира своята икономика, засегната от блокадите, бизнесите на Юг не могат да бъдат финансирани. Ето защо фондът за възстановяване е толкова важен.

 

ЕС изчерпва времето си

 

Но изплащането на средствата по фондовете е заплашено от забавене. Това се дължи главно на Германия, която гледа на себе си като на двигател на европейското обединение. Преди две седмици Федералният конституционен съд издаде "висящо решение": до по-нататъшно решение федералният президент няма право да подписва закона за ратификацията, който Бундестагът бе приел с огромно мнозинство. Има спор за фонда и в Полша.

Но сега ЕС изчерпва времето си - защото само ако всички членове са ратифицирали до май договора, Брюксел ще може да пусне първите облигации на пазарите през юни, както е планирано. Фондът за възстановяване повдига сложни правни въпроси, поради което е трудно да се предвиди как и най-вече кога ще се произнесе Конституционният съд във Висбаден.

 

Проблемите на Европа, която твърди, че се развива наравно с Китай и САЩ, са огромни. Освен това старият континент изостава и по друг параметър - що се отнася до дългосрочните решителни фактори.

САЩ се възползват от силния прираст на населението, а едва ли може да се очаква, че застаряващата Европа ще успее да намали разликата в демографския растеж чрез имиграция или по-късна възраст за пенсиониране.

 

Друг централен фактор: Америка постоянно отделя 3% от своята икономическа продукция за научноизследователска и развойна дейност. В Европа този дял е само 2%. В крайна сметка това е разлика от 150 милиарда евро годишно.

 

И още нещо: Поради Brexit европейският вътрешен пазар се сви и стана по-малко привлекателен. „За да може Европа да се възползва от своите възможности, е важно да се задълбочи вътрешният пазар“, настоява шефът на Ifo Фюст. Европа се нуждае от „привлекателни условия за инвеститорите и високопроизводителни квалифицирани работници, стимули за ефективност в системата на данъците и вноските и повече инвестиции в публичната инфраструктура“.

 

Фелбермайер казва, че за да забави спада, Европа трябва преди всичко да се справи с „проблема със структурния растеж“. „В много страни би трябвало да е възможно да се наемат значително повече хора, както Германия успя да направи до 2019 г.“, казва икономистът от IfW.

 

По материал на Handelsblatt

 

 

Бойчо Попов, редактор Десислава Попова