Анализаторите и медиите по света останаха учудени от решението на Саудитска Арабия, Русия и останалите страни членки на ОПЕК+ да задържат добива на нефт на ниски нива за пореден месец. Това докара цената на фючърсите до почти 70 долара на барел - най-високата стойност от април 2019 г. Индия и другите по-бедни страни вече проплакаха в опит да умилостивят производителите - за тях висока цена на нефта е равно на бърза инфлация и скъпа храна, а хората никъде по света не са в съвсем цветущо икономическо положение, пише експертът Боян Рашев в коментар във Facebook.

Много хора явно живеят с едно от трите странни допускания. Мислят си, че:

1. Електрификацията се случва толкова бързо, че скоро няма да имаме нужда от толкова много нефт, и/или

2. Частните нефтодобивни компании са в състояние да вдигнат добива и да поддържат цените относително ниски, и/или

3. Лидерите на ОПЕК+ биха се загрижили за изпадналите в кома икономики, както на богатия Север, така и на бедния Юг и биха отпуснали повече доставки, за да се намали инфлационния натиск.

Нито едно от тези допускания не е валидно.

Първо, нефтът е точно толкова критичен за глобалната икономика, колкото през цялата история след Втората световна война до днес. Частните компании са натикани в ъгъла от декапитализацията и ограниченията, на които ги подлагат идиотското поведение на западните правителства, активистите, а вече и голяма част от инвеститорите. От тях се очаква да се декарбонизират (тоест да не добиват!) точно когато всъщност трябва да могат да вдигнат добива бързо. Последното слага в ръцете на Русия и арабите и ножа, и хляба и те ще се възползват от това в максимална степен. Наистина ли някой си мисли, че ще покажат съчувствие, човеколюбие, алтруизъм?

Ситуацията е много проста: решенията на човека на снимката (принц Абдул Азис бин Салман, министър на енергетиката на Саудитска Арабия – бел. ред.) днес определят в голяма степен какво и колко можете да сложите в резервоара на колата или на масата си вкъщи утре. Светът отново е заложник на ОПЕК.

Ние сами се поставихме в това положение. Докато пътуванията и полетите са сравнително ограничени, потреблението няма да е особено високо и цените все пак ще останат в нормални граници. Обаче когато пандемията свърши и самолетите полетят, търсенето отново ще докосне 100 милиона барела на ден. И тогава отново ще видим цени над 100 долара на барел - с неясна горна граница.

Това ще бъде поредната катастрофа, която сами си навличаме. Също като с коронавируса.

Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева