След дълга кариера в инвестиционното банкиране и управлението на активи за жалост установявам, че балансът между половете в корпоративния мениджмънт все още е много далеч, може би дори и недостижим, което спъва компаниите, пише за Financial Times Александра Морис, инвестиционен директор в Skagen Funds.
Като инвеститор съм участвала в стотици срещи с управленски фирмени екипи. С нетърпение очаквах да им задам един конкретен въпрос за културата, прост такъв, който често ги изненадваше и разкриваше много за техните компании, а именно: Как се отнасяте към служителите си, посочва тя.
Обикновено откривах, че мъжете дават едноизмерен отговор, който подчертава строгите процеси на оценка, изчистените структури и поддържането на ниски разходи за заплати. Те не казваха нищо за нефинансовите аспекти, които генерират дългосрочна стойност, като например какво е необходимо, за да се привлекат и задържат най-талантливите служители.
Жените директори - които бяха малко на брой - бяха по-склонни да отговорят на същия въпрос с общи отговори в посока безопасност, гъвкавост, разнообразие и приобщаване, конкурентно заплащане и корпоративна социална отговорност в по-широката общност. Области, които имат все по-голямо значение за привличане на най-добрите хора, които в крайна сметка ще създадат бъдещата възвръщаемост за акционерите.
Както казва експертът по управление Питър Дракър, „корпоративната култура с лекота поглъща стратегията“. Това не означава, че стратегията е незначителна, а че благоприятстващата култура е от първостепенно значение за успеха.
Когато разпитвам ръководството на нашите холдингови компании, те обикновено очакват въпроси относно твърдите компоненти, които движат акционерната стойност - продажби, маржове на печалба, капиталови и оперативни разходи, и данъчни ставки. Зад тези материални неща обаче стоят хора. Лица, които вземат решения на стратегическо и тактическо ниво. Без най-добрите хора рискувате лошо представяне.
Моите впечатления до голяма степен се подкрепят от изследвания, които показват, че включването едновременно на мъже и жени в процеса на вземане на решения разширява перспективите, увеличава креативността и иновациите, обогатява таланта и компетенцията, и намалява конфликтите. Това подобрява както процеса, така и резултата в полза на акционерите и другите заинтересовани страни.
Жените са по-способни да се справят с трудни лични взаимоотношения, да обръщат по-голямо внимание на нуждите на хората, да предотвратяват и разрешават конфликти, по-лесно споделят мнения с другите и полагат усилия за постигане на съгласие. Те също така наблюдават и дават обратна връзка по-често.
Стойността за акционерите може да се измери относително лесно, но създаването й е много сложно. Зад резултата се крият мултидисциплинарни сили като наука, психология, финанси и дори късмет и случайност. Те изискват многообразие в мисленето и не би трябвало назначаването едновремнно на жени и мъже на висши управленски позиции да изисква много акъл.
Не е тайна, че инвеститорите търсят компании, които създават и поддържат стойност. Ако помислим върху ролята на главния финансов директор в това и скоростта, с която тя се измести от счетоводното отчитането на годишните резултати към съблюдаване влиянието на компанията върху природата, аз виждам тази нова роля като едновременно очарователна и особено подходяща за жените. Докато преди една компания трябваше да бъде единствено печеливша, за да съществува, днес тя също така трябва да действа устойчиво. Това означава, например, да не се използват природните ресурси по-бързо, отколкото те могат да се възстановят.
Идеята, че жените са подходящи за ролята на главен финансов директор, се подкрепя и от факти.
Проучване от 2019 г. на S&P Global Market Intelligence сред 6000 компании от индекса Russell 3000 (в продължение на 17 години) установи, че в рамките на 24 месеца след назначаването на жена главен финансов директор печалбите на компаниите са се увеличавали средно с 6%, а възвръщаемостта на акциите се е подобрявала с 8% в сравнение с техните предшественици от мъжки пол.
На фона на тези доказателства е озадачаващо защо повече жени не са финансови шефове. Въпреки че тази година достигнахме рекорд от 90 финансови ръководителки сред компаниите от индекса S&P 500 - или 18% - вярвам, че този дял трябва да бъде такъв за мъжете. Натискът от страна на инвеститорите за по-голям равенство между половете трябва да продължи.
Натискът от конкуренти също ще бъде от полза за жените, тъй като известни компании като Microsoft, Nvidia, Cisco, Staples, GE, Diageo, Estee Lauder, GM и Coca-Cola дават пример с жени главни финансови директори - и много други ще последват.
Доклад от 2017 г. на Harvard Law School установява, че около една трета от финансовите директори на 289 анкетирани американски компании с голяма капитализация са изпълнявали и функции извън борда. Следователно тази позиция дава на жените, които и без това са подходящи за нея, добра отправна точка за достигане на върха в корпорациите.
Това е още едно голямо основание ниският дял на жените финансови директори, въпреки техните способности и силни резултати, да остане в миналото.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
