Американският президент Доналд Тръмп написа в Twitter през 2018 г., че „търговските войни са добри и лесни за спечелване“ и започна да налага мита върху вносни стоки от Китай на стойност около 360 млрд. долара. Оказва се обаче, че е грешал и за двете неща, пише Bloomberg. 

 

Още преди коронавирусът да зарази милиони американци и да предизвика най-голямото забавяне на икономиката от Голямата депресия, Китай понасяше залпове от мита на Тръмп, сочат точно индикаторите, които той използваше, за да ги оправдае. След като Китай овладя вируса, търсенето на медицинско оборудване и оборудване за работа от вкъщи разшири търговския му излишък със САЩ въпреки митата.

 

Макар че търговското напрежение между двете най-големи икономически сили в света не започна при Тръмп, той разшири борбата с безпрецедентните мита и санкции върху технологични компании. По-строгият подход не му донесе резултатите, на които той се надяваше. Но Тръмп оставя на наследника си Джо Байдън подробен списък с неща, които проработиха, и тези, които не постигнаха успех.

 

„Китай е твърде голям и твърде значим за световната икономика, за да смятаме, че можем да го изключим като хартиена кукла. Администрацията на Тръмп получи предупреждение за това“, коментира Мери Лавли, преподавател по икономика в университета в Сиракуза.

 

Търговският дефицит на САЩ нарасна

 

През 2016 г., в годината на изборите, Тръмп обеща да започне много бързо да преобръща търговския дефицит на САЩ с Китай, игнорирайки мнението на икономисти. Но оттогава дефицитът с Китай е нараснал, достигайки 287 млрд. долара през 11-те месеца до ноември миналата година, сочат китайски данни.

 

 

Дефицитът намаля на годишна база през 2019 г., тъй като американските компании се пренасочиха към внос от страни като Виетнам, но остана по-висок от 254-те млрд. долара през 2016 г. Това отчасти се дължи на факта, че налагането от Пекин на ответни мита върху стоки за около 110 млрд. долара намали вноса на американски продукти и той започна да се възстановява едва през последните няколко месеца на 2020 г.

В рамките на първата фаза от търговското споразумение преди една година Пекин даде амбициозно обещание да внася американски стоки на стойност 172 млрд. долара в специфични категории през 2020 г., но до края на ноември е купил стоки за едва 51% от тази целева стойност. Спадът на цените на енергията на фона на пандемията и проблемите със самолетите на Boeing изиграха роля за провала.

 

Запазващият се дефицит демонстрира колко разчитат компаниите на големите производствени възможности на Китай, които отново бяха изтъкнати от пандемията. Китай беше единствената страна, която успя да увеличи производството в достатъчно големи размери, за да отговори на растящото търсене на стоки като компютри за работа от вкъщи и медицинско оборудване.

Президентът Си Дзинпин изрази увереността си във възхода на Китай миналата седмица, като заяви пред официални представители, че „времето и ситуацията са в наша услуга“. Китайският лидер допълни, че според него „добрите възможности като цяло са повече от предизвикателствата“, подчертана промяна спрямо мрачните му предупреждения през последните месеци.

 

Китайската машина за износ работи

 

Тръмп многократно заяви, че приемането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. е станало причина икономиката му да отлети като „космически кораб“, резултат, който той смяташе за несправедлив. Оказа се, че търговската война на Тръмп с Китай съвпадна с още едно разширяване на китайския износ. След като се свиваха две поредни години през 2015 и 2016 г., общите доставки от Китай нараснаха във всяка година след встъпването в длъжност на Тръмп, включително през 2019 г., когато износът към САЩ намаля.

 

 

Група от десет страни от Югоизточна Азия замени САЩ като втория по големина търговски партньор на Китай през 2019 г. Пренасочването към Азия вероятно ще продължи, тъй като се очаква икономиките в Югоизточна Азия да нараснат по-бързо от тези на развитите страни през идните десет години. Търговските връзки ще бъдат заздравени допълнително от пакта за Регионално всеобхватно икономическо партньорство, подписан в края на миналата година, при който 15 регионални икономики постепенно ще намалят някои от митата върху стоките си.

 

„Фактът, че износът почти не беше засегнат след четири години на търговска война, говори за устойчивост на китайския промишлен капацитет. Но търговската война показа уязвимостта на Китай в някои високо конкурентни сектори като високите технологии“, коментира Чан Шу, главен икономист за Азия в Bloomberg Economics.

 

Американските компании остават в Китай

 

Тръмп заяви, че митата ще насърчат американските производители да върнат производството си у дома, а през 2019 г. написа в Twitter, че им е „наредил“ „незабавно да започнат да търсят алтернатива на Китай“. Но няма данни за такава промяна.

 

Преките американски инвестиции в Китай са нараснали леко от 12,9 млрд. долара през 2016 г. на 13,3 млрд. долара през 2019 г., сочат данни на Rhodium Group.

 

 

Над три четвърти от над 200 американски производители в и около Шанхай, участвали в допитване през септември, са заявили, че не смятат да местят производството си от Китай. Американски компании редовно посочват бързия растеж на пазара на потребителски стоки в Китай, съчетан със силните възможности на страната в областта на промишленото производство като причини за експанзията си там. „Колкото и администрацията на Тръмп да повиши митата, много трудно американските компании ще бъдат разубедени да инвестират“, коментира Кър Гибс, президент на Американската търговска камара в Шанхай.

 

Икономически загуби от двете страни

 

Тръмп заяви, че митата са подкрепили американската икономика, като в същото време са станали причина икономиката на Китай да преживее „най-лошата си година от над 50“ през 2019 г. Но директните икономически последици бяха малки в сравнение с размера на икономиките на двете страни, тъй като стойността на износа между тях е малък в сравнение с брутния вътрешен продукт.

 

Китай постигна ръст от или над 6% през 2018 и 2019 г., а митата са му стрували около 0,3% от БВП през тези години, казва Ян Джоу, икономист от университета в Минесота. По нейни данни търговската война е струвала на САЩ 0,08% от БВП през същия период. Най-явният победител беше Виетнам, където митата увеличиха БВП с близо 0,2 процентни пункта благодарение на преместването на компании.

 

Американските потребители плащат сметката

 

Тръмп многократно заявяваше, че Китай плаща за митата. Икономисти, които проучваха данните обаче, откриха с изненада, че китайските износители обичайно не са понижили цените, за да запазят конкурентоспособността на стоките си след налагането на митата. Това означава, че американските налози до голяма степен са били платени от собствените компании и потребители на САЩ.

 

Митата са довели до загуба на доходи за американските потребители на стойност около 16,8 млрд. долара годишно през 2018 г., сочат данни на Националната служба за икономически изследвания.

Друга цел – митата върху вносните стоки от Китай са намалили американския износ. Причината е, че глобализираните вериги за доставка означават, че промишленото производство се споделя между страните, а САЩ са повишили цените на собствените си стоки, налагайки мита върху вноса на китайски компоненти.

 

Компании, които заедно съставляват 80% от американския износ, са платили по-високи цени за китайски вносни стоки, ограничавайки ръста на износа, сочи анализ на конфиденциални корпоративни данни на изследователи от Националната служба за икономически изследвания, Бюрото за преброяване на населението на САЩ и Федералния резерв.

 

Ръждивият пояс си остана ръждив

 

По време на предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп обеща да съживи Ръждивия пояс (който обхваща голяма част от американския Среден Запад – бел. ред.), като се противопостави на Китай и върне работните места у дома. Това не се случи.

 

Ръстът на работните места в американското промишлено производство в САЩ спря през 2019 г., отчасти заради намаляващия износ. Дори области, в които се намират индустрии като стоманената, получила изрична защита от митата на Тръмп, регистрираха спадове на заетостта, сочи изследване на икономиста Майкъл Уаф от Stern School of Business към Нюйоркския университет, което показва, че търговската война не е променила значително траекторията на американското промишлено производство.

 

„Тези производства съвсем естествено ще се установят в чужбина. Защитата може би малко забавя процеса. Няма данни митата да са били от полза за служителите“, казва Уаф.

Нарушаването на световната икономика заради пандемията през 2020 г. затруднява изчисляването на последиците от митата върху работните места и инвестициите.

 

Китай се промени със собствен темп

 

Администрацията на Тръмп съобщи, че митата са били лост спрямо китайците, който ще ги принуди да направят реформи в полза на американски компании. „Харесвам добре насочени мита, защото те карат несправедливи конкуренти от други страни да правят каквото поискаш от тях“, заяви Тръмп.

 

Най-голямата победа, която администрацията обяви в рамките на търговската сделка, бяха обещания от Пекин да засили защитата на интелектуалната собственост. Но това вероятно е в интерес и на Китай.

 

Марк Коен, експерт по китайско право от университета „Фордъм“ в Ню Йорк, казва, че макар Пекин да е направил „огромни законодателни промени, за да засили защитата на интелектуалната собственост през последните две години, собствените му мотиви за засилване на иновациите вероятно са били по-важен фактор от американския натиск. Споразумението „не предизвика структурни реформи в Китай, които биха направили системата му по-систематично съвместима с повечето в света“, допълва той.

 

Китайски компании са платили рекордните 7,9 млрд. долара за интелектуална собственост на САЩ през 2019 г., което е ръст спрямо 6,6 млрд. долара през 2016 г., а китайски съдилища са наложили някои рекордни глоби за нарушаване на интелектуалната собственост, включващо американски компании. Но ръстът беше по-бавен в сравнение с плащанията на Китай за интелектуална собственост към целия свят, сочат данни на Световната банка. Те показват, че плащанията за САЩ са били част от обща тенденция.

 

 

Вашингтон не е успял да извлече значителни ангажименти за реформи и от държавни китайски компании, които също бяха посочени сред причините за митата.

 

От търговска война към технологични войни

 

Сега от новия президент Джо Байдън зависи да реши дали да продължи търговската война. В неотдавнашно интервю той заяви, че няма да отмени митата незабавно и вместо това ще направи преглед на първата фаза от сделката.

В сравнение с митата ескалиращият конфликт заради технологиите е по-голямо притеснение за Китай. Санкциите и ограниченията върху износа, наложени от Вашингтон, заплашват жизнеността на водещи технологични компании като Huawei Technologies и производителя на микрочипове Semiconductor Manufacturing International. Това е екзистенциална заплаха за плановете на Пекин за икономически растеж.

 

„Ако САЩ продължават да засилват технологичната си блокада, модернизирането на Китай към високия сегмент на глобалната индустриална верига несъмнено ще бъде засегнат“, коментират двама изследователи от училището на Комунистическата партия в провинция Дзянсу в статия.

До момента последиците от американските действия са ускоряване на стремежа на Пекин към технологична самодостатъчност. Проблемът разтърси дневния ред на Комунистическата партия, символизиран от изявления миналия месец, че увеличаването на „стратегическата научна и технологична сила“ е най-важната икономическа задача.

 

 

Божидарка Чобалигова, редактор Десислава Попова