Доналд Тръмп си отива, по-голямата част от властта в САЩ вече е в ръцете на демократите, а Джо Байдън и Камала Харис трябва да положат началото на дългоочакваното връщане към "нормалното" в политиката.
Или поне така гласят мантрите, които повечето поддръжници на Демократическата партия (или поне противниците на Тръмп) сега разгласяват смело. За тях времето на разделение в обществото е на път да приключи, заличено от либералните политики, които предстои да бъдат вкарани в сила.
Вярно е, бившият президент успя да се превърне в един огромен клин на разделението, разбивайки старите стереотипи и налагайки свой хулигански стил на управление.
През тези 4 години от мандата си той обиждаше, заплашваше и принизяваше различни групи от обществото, както и отделни индивиди.
Какво обаче наистина следва сега? Когато демократите имат контрол над президентския пост, Камарата на представителите и Сената (макар и доста крехък там), каква ще бъде тяхната политика?
Джо Байдън обещава обединение на нацията, но пътят към него е безкрайно сложен, трънлив и преди всичко - далеч от това, което демократите си представят по принцип.
Голямото притеснение в случая остава дали след цялата тази доктрина, следвана от предшественика му, махалото няма просто да се обърне в другата крайност. Че политиката на новата власт ще се фокусира изцяло върху правата на малцинствата, борбата срещу дискриминацията и всички останали леви въпроси, налагани от модерната в момента сред американските либерали "Политика на идентичността".
Вкарването на полово неутрален език в документацията на Камарата на представителите е сигнал за това. Може да е преувеличен сигнал и да не крие много зад себе си, но все пак е сигнал.
Истината обаче е, че ако демократите наистина искат да постигнат обединение, преди всичко те трябва да се фокусират върху това, което толкова много е ядосало поддръжниците на бившия президент.
Защото може и да говорим за конспиративни теории и да се смеем на идеята за тайнствения кабал от педофили сатанисти във Вашингтон и Холивуд, но зад тези повърхностни дразнения се крият много по-дълбоки проблеми - бедност, кредити със смазващи лихви, рушащи се бизнеси... И тези проблеми са се натрупвали с годините - даже много преди Тръмп да влезе в политиката.
Това, което той прави, е да яхне вълната на недоволството и да заяви, че ще се бори срещу бедността, за да възвърне гордостта на обикновения американец. Дали го прави - спорно.
Но на фона на реториката на опонентите му, които изглеждат така, сякаш са по-заети с проблема с тоалетните за всички различни полове и с всевъзможни дискриминационни въпроси, Тръмп продължава да печели подкрепа. И това се видя във вота на 75 млн. американци, далеч не всички от които са бели расисти и поклонници на крайния национализъм.
Събирането на толкова много гласове в подкрепа на човек като Доналд Тръмп говори за сериозни и дълбоки проблеми, които изискват решение.
Какво решение предлагат сега демократите? Импийчмънт за бившия държавен глава, който на практика обаче само ще подсили позициите му.
Крайно оптимистично е да се смята, че в Сенат, разделен на 50 републиканци, 48 демократи и 2 независими, каузата за лишаването на Тръмп от възможността да се кандидатира през 2024 г. ще мине с 2/3 подкрепа.
Така, вместо образът му малко по малко да започне да избледнява и да губи релевантност, той ще добие аурата на мъченик в очите на последователите си, които, водени от собствените си проблеми, ще продължат да търсят в него лесни решения.
А дори и по някаква случайност импийчмънтът да успее, все някой друг от това движение ще грабне факлата в името на Тръмп, за да "отмъсти" за несправедливостта. Дали това ще е Доналд-младши, Иванка или някой сенатор като Тед Крус няма особено значение.
За да може Джо Байдън да застане зад обещанието си да търси обединение на нацията, той трябва да фокусира своите усилия освен върху борбата с коронавируса (както вече се зарича), също така и върху укрепването на икономиката и подпомагането на по-бедните и ярко републикански червени общности.
Ще трябва първи да направи крачка именно към онези, които смятат, че той е откраднал изборите от любимия им кандидат.
Без подобно нещо, страната ще остане все така разделена, а ножицата между леви и десни, демократи и републиканци, прогресивни и консервативни ще продължи да се отваря, докато не се случи нещо далеч по-страшно от един щурм на Капитолия.
Александър Петров
