През миналата седмица асоциираният със синдикатите германски Институт за икономически и социални науки (WSI) вкара пръсти в раната на нашата икономическа система, която се влоши още повече поради пандемията: неравномерното разпределение на доходите и богатството.
Констатациите на WSI потвърждават тенденцията, че разликата между богатите и бедните се увеличава в много страни по света. Онези, които бяха сред хората с ниски заплати преди коронакризата, са отново особено силно финансово засегнати от вируса. Според проучването на WSI обаче служителите с най-високи доходи едва ли са претърпели загуба на доходите.
„Все още е твърде рано да се прави оценка на въздействието на пандемията върху глобалното неравенство“, казва Бранко Миланович в интервю за Handelsblatt, „но вече е ясно, че положението на средната класа в частност в западните индустриални общества допълнително се влошава в резултат на кризата“. Не на последно място, защото разходните предимства на техните азиатски конкуренти едва ли са намалели.
67-годишният икономист е може би най-известният изследовател, заедно с французина Томас Пикети, който изучава степента и ефектите от социалното неравенство. Миланович обаче е нещо повече от емпирик, който може да разчете важни тенденции в морето от цифри.
Сърбинът с американски паспорт е наясно, че нарастващото неравенство е може би най-опасното взривно устройство за капитализма. В книгата си "Kapitalismus global" (оригинално заглавие: Capitalism, Alone), публикувана сега на немски, той разглежда дистопично глобалната икономическа система.
Опасност от световна плутокрация
„Западните средни класи са под натиск от две страни“, обяснява Миланович - от конкуренцията в Азия, подхранвана от глобализацията, и от богатите в собствената им страна“. Пандемията не прекъсва тези тенденции, а ги засилва.
„Изглежда, че най-богатите хора в богатите страни и почти всички в Азия са се възползвали от глобализацията, докато само средната класа в богатия свят е загубила относително“, констатира бившият икономист на Световната банка.
Разочарованието от това е довело и до възхода на „популистките“ партии и лидери на Запад. Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция и бялата средна класа в САЩ произтичат от същото негодувание и се подсилват от факта, че икономическата и политическа власт все повече се обединяват в плутократична система.
На над 400 страници Миланович първо проследява историческия триумф на капитализма, който следва дарвинов сценарий. След това щателно разглежда напрежението, на което е изложена нашата икономическа система. В допълнение към неравномерното разпределение на доходите и богатството, става дума преди всичко за намаляващата социална мобилност между поколенията и нарастващата социална и политическа поляризация, за които той обвинява капитализма.
Само ролята на новите технологии остава двусмислена в неговия анализ. Миланович не отрича, че технологичният прогрес може да изостри икономическите и социалните дисбаланси. По принцип обаче той остава последовател на техническия прогрес, който прави живота на хората по-добър в крайна сметка.
За Миланович социалното неравенство се насърчава от изместването на растежа на доходите от фактора на труда към собствениците на капитал. Освен това има нарастваща концентрация на богатство, което авторът вижда и като резултат от факта, че най-добре печелещите са все по-често най-големите собственици на богатство и обратно. Бракът и наследството биха увеличили тази концентрация на богатство.
Победителите в историята
Въпреки тези присъщи слабости на капитализма Миланович не вижда конкурентна алтернатива. „Лидерството на капитализма като най-добрия, или по-скоро единственият начин за организиране на производството и разпределението, изглежда е абсолютно“, пише авторът.
Ситуацията обаче била по-различна в политическата сфера: „Никога не вярвах на пророчеството на Фукуяма, че светът ще се превърне в единна либерална демокрация след падането на Берлинската стена“, казва авторът, позовавайки се на известната творба „Краят на Историята и последният човек“ на американския политолог. В световен мащаб има само един икономически модел - капитализъм - но различни политически системи. Това няма да се промени и в бъдеще, сигурен е той.
Икономистът разграничава либералния капитализъм в САЩ от „политическия капитализъм“ в Китай. Той отбелязва, че и двете системи имат значителни слабости. На Запад - преди всичко нарастващото неравенство, а там - липсата на върховенство на закона, прекомерна бюрокрация и корупция.
„Ако обаче Китай изпревари икономически Запада в бъдеще, тогава ще имаме проблем“, предупреждава той, „как можем да обясним това“. САЩ и Германия със сигурност не биха приели китайския модел. „Но все още развиващите се страни като Етиопия или Замбия биха могли да намерят примера на Китай за много привлекателен“.
Въпросът, който остава отворен, е дали политическият капитализъм на Китай може да изпълни своята част от фаустовския пакт с 1,3 милиарда души в страната: да осигурява постоянно нарастващ просперитет в замяна на политическия суверенитет на комунистическата партия.
Спомени за Ралф Дарендорф
Същността на книгата обаче е въпросът дали капитализмът може да оцелее въпреки социалните изпитания, които причинява. Миланович е скептичен: „Не е достатъчно капитализмът да следва собствените си правила. Нуждаем се от осъзнаване кое е законно и етично приемливо и кое не“, пояснява икономистът, който преподава в Ню Йорк.
В миналото религията също определяше тези граници на съвестта в икономиката. „Днес нашето икономическо поведение не е възпрепятствано от религиозни или морални стандарти“, казва Миланович.
Голяма част от това, което икономистът критикува и изисква, напомня на мислите на великия либерален социолог Ралф Дарендорф, който приживе също предупреждаваше за разяждащите ефекти на социалното неравенство върху западните общества и апелираше към моралния императив на „почтения бизнесмен“ .
Наред с това обновяване на капиталистическото съзнание Миланович прави редица практически предложения за подобряване на икономическата система. Те включват по-високи данъци върху имуществото и наследството, повече публични инвестиции от държавата и забрана за частно финансиране на предизборни кампании, за да се предотврати концентрацията на икономическа и икономическа мощ.
Шансовете за подобни реформи обаче са малки. Те не само се сблъскват с често ожесточената съпротива на засегнатите в различните страни, но липсва и международна координация, без която би имало огромни нарушения на конкуренцията между отделните икономики.
