Поддръжниците на Джо Байдън настояват той най-накрая да върне Съединените щати към „нормалното“ от гледна точка на външната политика, но тази норма не предвещава нищо добро за Вашингтон по отношение на арктическата политика, пише американският публицист Ник Солхайм в The National Interest. Според Солхайм, за разлика от Тръмп, който успял да постигне сериозен успех в тази област, Байдън почти със сигурност ще се съсредоточи върху други региони в ущърб на Крайния Север — в края на краищата, точно този курс е следвала Америка, когато Байдън бил вицепрезидент.
Избраният президент на САЩ Джо Байдън вече е представен като лидер, който може да възстанови консенсуса по външната политика в американските правителствени кръгове — а лобистите на военно-индустриалния комплекс сигурно си търкат ръцете с надеждата, че най-накрая ще спрат да им пречат да „продават оръжия на враговете на Америка и да изпращат нашите потомци на война в далечни страни «, пише основателят на обществената организация «Институт за арктическа сигурност «Хенри Уолъс» Ник Солхайм.
Междувременно пристрастяването на американския «неолиберален истаблишмънт» към намесата в близкоизточните дела може да доведе до това, че много други външнополитически въпроси отново да бъдат пренебрегнати или дори изцяло отложени, предупреждава експертът.
Както подчертава Солхайм, един от тези въпроси може да бъде политиката в Арктика: въпреки че много «така наречени експерти» в региона вече са започнали да публикуват статии, че политиката на администрацията на Байдън спрямо Далечния север ще бъде напълно различна от тази, която е била, когато той заемаше поста вицепрезидент при Барак Обама, не трябва да забравяме, че по това време Вашингтон се показа много слаб в тази област.
Според автора по отношение на геополитическото мислене американските силови елити тогава са страдали от „параноята на студената война“ — например, те неизменно са възприемали маневрите на руски бомбардировачи и военни кораби в Арктика като провокирана агресия, отказвайки да признаят, че подобни стъпки са просто все пак отговор на напористите действия на самите САЩ.
Този ред на мисли ясно показва доколко външната политика на „сплашване и намеса“ е навредила на отношенията на Америка с много държави, включително страните от Арктическия регион, твърди Солхайм. Както отбелязва експертът, би било добре външнополитическите въпроси да се решават с усилията на професионални дипломати, но на тях не им беше позволено да работят във Вашингтон.
Впрочем, въпреки подобен «войнствен подход», по някаква причина Вашингтон не бърза да инвестира в запазването на най-основните средства за популяризиране на тази политика, смята Солхайм. Например в САЩ тогава имаше само четири ледоразбивачи, необходими за осигуряване на навигацията по северните граници, но само два от тях останаха в изправност, отбелязва той.
Неуспешното рестартиране на отношенията с Русия, изиграно от „голямата любителка на смяната на режима“ Хилари Клинтън, в крайна сметка се превърна в толкова тежък раздор с тази арктическа държава (Русия), какъвто раздор не е имало дори по време на Джордж Буш и неговата „дипломация на властта“.
В резултат Вашингтон не само се сблъска с Москва, размени санкции с нея и влезе в конфронтация по редица геополитически въпроси, но и развали собствената си репутация, показвайки се като безразсъден и непреклонен играч, продължава авторът.
Петя Паликрушева
