Участието на Турция в Закавказието се движи от желанието на Ердоган да осигури достъп до регионите за разработване и транзит на въглеводороди и не се различава от целите й в Източното Средиземноморие, Централна Азия и Африка. Говорим за турската стратегия за енергийна безопасност и придружаващата я сигурност на инвестициите в съответната инфраструктура. Размерът на турското военно присъствие, по-специално в Азербайджан, се определя именно от тази задача и не предвижда нищо повече.

Подобно на Китай, Турция се интересува от наличието на обширна и охранявана мрежа от сухопътни търговски комуникации, която не може да бъде достигната от големите геополитически съперници и преди всичко от САЩ. Докато Турция остава зависима от американската добра воля за своите морски комуникации, за никакво устойчивото развитие не може да става и дума. Страната ще си остане в рамките, определяни във Вашингтон.

Ето защо е важно Русия да използва стремежа на Турция да излезе от американскияконтур на влияние. У Русия и Турция се очертават аналогични цели и имат съвпадащи оценки на картината на света, която се оценява като територия, която подлежи на усвояване и развитие на онези места, където започва да се появява вакуум на силата, предимно на американската и британската сила.

Русия и Турция си признават правото да се стремят към експанзия на териториите в сферата на своите национални интереси и признават, че тези сфери могат да се припокриват и да бъдат еднакво привлекателни и за двете страни, което по необходимост ще доведе до ожесточена конкуренция.

Но беше постигнат консенсус, че трябва да има непрекъснат процес на съгласуване и преговори, за да не се допусне,където и да било, превръщането на конкуренцията в откровена война.

Републиките от Закавказието и Централна Азия са включени в такава припокриваща се сфера на взаимни интереси на Русия и Турция. Никой не се обижда на никого, всичко е открито: заедно усвояваме бившите имперски територии и изтласкваме англосаксонците от там.

Това са правила, отказът от които ще донесе на страните повече вреда, отколкото полза. Ето защо изглежда, че понякога страните копират подходите си взаимно в териториите, за които се борят, и правят необясними отстъпки.

Закавказието, и за Турция, и за Русия е транзитен регион за техните национални въглеводородни проекти. Тук има силна конкуренция със САЩ, които вече завзеха Грузия и всъщност контролират Армения.

Иран в Закавказието също е играч със собствените си интереси и затова, ако Турция и Русия надхвърлят пределите на противостоянието и позволят изразходването на повече от необходимите ресурси във взаимната конфронтация, то трета и четвърта сила ще спечелят.

Карабах е ключът към консолидацията в региона, но как да се направи този процес успешен не само за Русия или само за Турция, но и за Русия и Турция заедно, ако те подкрепят формално различни сили?

Това е възможно само в рамките на геополитическа игра, при която Турция с ръцете на Азербайджан постига премахването на автономния статут на НКР - Алиев вече заяви, че такова образувание вече не съществува, а Русия се стреми да реализира програма за руско гражданство за арменците от Карабах, с изключване на контролираната от Сорос Армения, от статуса й на посредник.

Тези дни по този повод РУССТРАТ вече написа следното:

„Засега да се говори за влизането на Нагорни Карабах в Руската федерация е доста преждевременно. Освен това, този вариант включва цял куп различни други сложности и противоречия.

Трябва обаче да се признае, че за първи път от много години отделен постсъветски регион започна да осъзнава и приема безвариантността на такова бъдеще. Още повече, че официален Ереван показа пълната си политическа импотентност в ключов за народа на Карабах въпрос.

Референдумът и руското гражданство за жителите на Карабах е непросто, но единствено правилното решение. Арцах няма друго бъдеще. Армения няма да може да осигури на хората на Карабах нито сигурност, нито спокойно небе над главите им, нито социално-икономическо благосъстояние. "

Всъщност поражението на Армения беше причинено от факта, че Пашинян, отстъпвайки на исканията на САЩ на всяка цена да не увеличава въвлечеността на Русия в закавказките дела, няколко пъти отхвърляше изгодни предложения на Москва, които биха позволили да се избегне настоящото поражение.

Цената на „на всяка цена“ се оказа поражение, което постави под въпрос не само съдбата на Карабах, но и съдбата на самата Армения. Смътни догадки започват да терзаят онези, които довчера викаха „Осанна!“ на Пашинян, а днес крещят „Разпни го!“ Пашинян наистина е предател на националните интереси на Армения, но едва сега ли това стана видимо?

Руско-турският процес на „взаимодействащо си съперничество“ се основава на дълбокия антиамериканизъм на имперските проекти на Москва и Анкара. Тъй като говорим за началото на дележа на американското геополитическо наследство, докато все още „хазяинът“ му е жив, тъкмо факторът на наличието на главния враг предпазва Русия и Турция от пряк сблъсък и ги тласка към съблюдаването с главните рамкови условия за взаимодействие.

Турция няма да разклаща Поволжието, както и Русия няма да разизиграва кюрдската карта - всяка империя има достатъчно проблеми, а Москва и Анкара трябва да играят заедно, в една игра. Всички прогнози, които оценяват неизбежността на усложненията в отношенията между двете възстановяващи се империи, не отчитат взаимно сдържащия ги англосаксонски фактор.

И докато този фактор съществува, това ще бъде главния критерий, определящ всичко, което стои в основата на руско-турските отношения. Това е своеобразния д ключов камък, който крепи и определя здравината на арката на руско-турските отношения. Във всеки случай при Путин и Ердоган това ще бъде именно така, а всякакви други действия трябва да бъдат квалифицирани като недопустима геополитическа грешка.

Елена Панина   Превод: ЕС