Когато по-рано тази година Берат Албайрак беше попитан за отношенията му с неговия тъст, президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, младият финансов министър коментира пред държавната телевизия TRT, че те не са свързани с политиката, а с „идеали, с душа“, пише FT в свой анализ.
Шест месеца по-късно, след изненадващата му оставка на 8 ноември, тази връзка - и политическата кариера на Албайрак, изглежда пропадна. Подобно на приятеля си Джаред Къшнър, зет и старши съветник на Доналд Тръмп, който скоро ще бъде принуден да напусне Белия дом, 42-годишният Албейрак се оказа, че остава без работа.
Внезапното напускане на втория най-влиятелен човек в турското правителство предизвика разклащане в икономическото управление на страната след месеци на нарастваща тревога заради спада на лирата и срива на валутните резерви. Това зашемети и политическия елит в Турция, някои представители на който вярваха, че Ердоган подготвя влиятелния си зет за свой наследник в партията му.
Стратосферният възход на Албайрак и драматичното му падение е символ на това как Турция се променя по време на управлението на Ердоган. „Това е много емблематично за една авторитарна държава“, казва Дарон Ацемоглу, роден в Турция професор в Масачузетския технологичен институт и съавтор на „Защо нациите се провалят“. „Поради позицията на своя тъст той успя да бъде много влиятелен и да изгради екип около себе си, който действаше автономно и много разрушително. Това са неща, които не трябва да имате във функциониращите демокрации“, допълва той.
Фактът, че страната се разклаща от разпадането на правителството, което е причинено от семейна драма, е източник на гняв и срам за някои, които някога са работили заедно с Ердоган. „В нормалните демокрации всички говорят за кавги в кабинета, политически борби, партийни борби. Това, което се случва тук обаче, е обсъждане на семейни въпроси. Що за държава сме?“, коментира бивш държавен служител пред изданието.
Ердоган е популист, който управлява Турция вече почти 20 години и я насочва към все по-авторитарен път. Кариерното изкачване на зет му стана паралелно с постоянното укрепване на властта на турския лидер. В ранните години на управлението на партията, която Ердоган съоснова през 2001 г., той представяше по-широки възгледи. Той се опитваше да представи своята партия като плуралистична, проевропейска и благоприятна за бизнеса, като привлече партийни служители и членове на парламента от цялото турско общество.
Така политическата сила помете стария ред, след като спечели категорично мнозинство на изборите през 2002 г. Тя спечели и подкрепата на бедните и консервативните представители на обществото отчасти чрез отмяна на забраната за носене на забрадка, която възпрепятстваше някои млади мюсюлманки да посещават университет например. Партията му спечели аплодисментите и на кюрдските избиратели, като облекчи ограничаването на използването на кюрдския език и по-късно започна преговори за прекратяване на десетилетния конфликт между турската държава и кюрдските бойци. Икономиката процъфтяваше, а партията започна мащабни инвестиции в инфраструктура и в здравната система на страната. Преките чуждестранни инвестиции достигнаха връх от 19 млрд. долара през 2007 г.
По това време членовете на семейството на Ердоган се забелязваха, като от време на време придружаваха тогавашния премиер при пътувания или се появяваха на публични събития. Те не се разглеждаха като жизненоважна част от вземането на правителствени решения. Суат Киниклиоглу, бивш депутат от управляващата партия, припомня как Ердоган се противопостави на спекулациите в медиите преди 10 години, че най-малката му дъщеря Сумейе може да стане платен съветник.
Реджеп Тайип Ердоган (крайният вдясно) с част от семейството си. Зет му Берат Албайрак е крайният вляво. Снимка: БГНЕС
Бивши висши служители от партията му се оплакват, че докато Ердоган е триумфирал, с годините неговият стил на управление се е променил много. Той е ставал все по-смел и по-властен, по-малко склонен да води вътрешни дебати. С течение на времето тези черти започват да се преплитат с параноя и страх. „Забави се еволюцията както на партията, така и на Ердоган“, коментира човек, който го познава от десетилетия.
През 2013 г. страната беше разтърсена от мащабни протести, започнали от парка Гези в Истанбул. Милиони хора излязоха по улиците с искане за оставка на Реджеп Тайип Ердоган. Месеци по-късно вътрешният кръг на Ердоган се насочи към разследване за корупция, ръководено от бивши съюзници, които се бяха обърнали срещу него. Премиерът, който отдавна се страхуваше от турската армия и прословутата „дълбока държава“ в страната, определи това като опит за преврат и твърдеше, че е обсаден от мрачен съюз на вътрешни и международни врагове. „Мисля, че накрая той реши, че няма на кого да вярва освен на семейството си“, добавя дългогодишният му приятел.
В следващите години много от старите му съюзници, заемали висши държавни длъжности, бяха или отстранени, или напуснаха сами. Абдула Гюл, съосновател на партията на Ердоган, който беше президент до 2014 г., отстъпи, след като Ердоган пое поста. Али Бабаджан, който управляваше икономиката по време на разцвета на страната и водеше преговорите на Турция за присъединяване към ЕС, напусна кабинета през 2015 г. Ахмет Давутоглу, който беше министър-председател две години, напусна през 2016 г. след сблъсък с президента. Мехмет Шимшек, уважаван бивш банкер от Merrill Lynch, който се бореше срещу желанията на Ердоган като вицепремиер, напусна политиката две години по-късно.
Много от тези фигури бяха известни с това, че изказваха мислите си гласно и действаха като противотежест в рамките на партията. Без тях самият президент ставаше все по-важен за партията и държавата. Това се засили след определящия момент за неговото лидерство – опитът за преврат през юли 2016 г., при който танкове покосиха цивилни, а бойни самолети хвърлиха бомби близо до президентския дворец.
Неуспешният опит за преврат задейства верига от събития, които позволиха на турския лидер да създаде нова президентска система на управление, която му предоставя безпрецедентни правомощия. Той ускори отслабването и политизирането на националните институции отчасти благодарение на обширната чистка, довела до вкарването на около 95 хил. души в затвора. Още поне 130 хил. са уволнени, а на много от тях им е забранено да упражняват професията си. Арестувани бяха и стотици журналисти и активисти за правата на човека, вкл. и двамата сълидери на основната кюрдска опозиционна партия в страната, тъй като Ердоган се обедини с дясната Партия на националистическото движение, която подкрепя смъртното наказание и е категорична по кюрдския въпрос.
Днес горните етажи на турската държава са пълни с лоялисти, много от които имат тесни лични връзки с управляващата партия. Вътрешните критици до голяма степен са изчезнали, заради което президентът е заобиколен главно с верни привърженици. Един от икономическите съветници на президента, Игит Булут, е известен с това, че вярва, че неназовани врагове се стремят да убият Ердоган с помощта на телекинеза. Друг, Джемил Ертем, обеща през 2018 г. да направи „точно обратното“ на съветите от МВФ. „Неговите съветници са тъпаци“, оплаква се държавен служител. „Имаме нужда от Ердоган. . . Но той трябва да остави някои технически решения да се вземат от хора, които знаят какво правят“, допълва служителят.
Самият президент е известен с това, че противно на масовото икономическо мислене вярва, че високите лихвени проценти причиняват инфлация, вместо да действат като спирачка, и ги определя като „майката и бащата на всяко зло“. Той отдавна се противопоставя на това, което нарича „лоби на лихвените проценти“ – според него това са мрачна група спекуланти, които се стремят да потискат перспективите за растеж на Турция с цел собствена печалба.
Именно на този фон Албайрак, който се ожени за дъщерята на Ердоган Есра през 2004 г., беше поставен начело на 19-тата по големина икономика в света през 2018 г. Тогава той беше само на 40 години. Турските опозиционни партии подигравателно наричаха протежето на президента „младоженеца“. Чуждестранните инвеститори се оплакваха, че той не познава материята в дълбочина. Широката общественост никога не го прие. Дори в управляващата партия мнозина настръхват от силата и известността, които този човек със семейни връзки в центъра на турската политика беше постигнал.
Тъстът му обаче му оказваше голяма почит. Ердоган е харесвал у него това, че говори английски и е завършил МВА степен в Нюйоркския университет „Пейс“. Най-важното за него обаче е било, че той е член на семейството, на когото е можел да има доверие.
Решението да даде такива позиции на своя зет изглежда е било поне отчасти обусловено от въпроса за собственото му бъдеще и наследство. 66-годишният лидер все още има милиони последователи, които почитат твърдото му поведение и усилията му да отстоява ролята на Турция на световната сцена. На теория той може да остане на президентския пост до 2033 г., ако продължава да намира начин да печели изборите, но подкрепата за неговата партия постепенно ерозира от 2011 г. насам.
Повечето анализатори смятат, че Ердоган иска да остане възможно най-дълго в управлението, воден отчасти от дълбокото идеологическо чувство, но също и от страха си да изгуби властта и перспективата, че може да се изправи срещу възмездие след напускането и. Колкото и неправдоподобно да звучи, че Берат Албайрак, на когото липсва силната харизма на тъста му, би могъл успешно да поеме властта, този страх обяснява защо много политически наблюдатели се забавляваха с идеята, че президентът го е назначил с идеята да стане част от предаването на властта. „Легитимността на Ердоган и неговия режим отслабва и [въпросът за наследството] става много очевиден“, казва Синем Адар, изследовател от Германския институт за международни въпроси и сигурност в Берлин. „Все повече хора говорят за свят след Ердоган“, посочва той.
Албайрак, чийто баща е ислямистки писател и интелектуалец и познава Ердоган от десетилетия, влезе в парламента през 2015 г. и същата година получи назначение в кабинета. Първият му ресор беше енергетика, но от самото начало той не се ограничаваше само с това портфолио. Той се е показал като „много, много амбициозен“, казва бивш служител на администрацията. Някогашният бизнесмен е създал огромно влияние в правителството и извън него - от външната политика до съдебната власт и медиите. „Той е като октопод“, коментира друг държавен служител миналата година. „Пипалата му са навсякъде“, посочва служителят.
Той също така работи за назначаване на лоялисти на ключови позиции в държавата и партията и често се сблъсква с колеги от кабинета, включително вътрешния министър на страната Сюлейман Сойлу, който беше смятан за основен съперник на финансовия министър за лидерството на партията.
Широко се смяташе, че Берат Албайрак и по-големият му брат Серхат са свързани с т.нар. група Пеликан, която предприема координирани нападения срещу опонентите на Албайрак, президента и техните съюзници в социалните медии. Айдин Унал, бивш член на парламента от управляващата партия, го определя като „коварна“ паралелна структура в управляващата партия, която „маркира всяко приятелско предупреждение като коварство и възпрепятства всеки различен глас“. Албайрак не е коментирал предполагаемите му връзки с групата и други теми.
Адвокатите, действащи за министъра, реагират остро на журналисти, които съобщават за твърдения за корупция и укриване на данъци срещу него и компанията, която управляваше. Албайрак отрича обвиненията. През цялото време на управлението си младият министър беше обвиняван в арогантност. „Той е много труден човек“, казва бизнесмен, който има близки отношения с президента, но никога не се е разбирал със зет му. „Той мисли, че знае всичко“, допълва източникът на изданието.
Подобно на много преди него, именно тази надменност е в основата на падението му. „Ако беше останал в министерството на енергетиката, в момента той щеше да бъде герой“, твърди един правителствен служител, като има предвид откриването на най-голямото газово находище в Черно море. Това щеше да е печеливша позиция на Албайрак като енергиен министър. „Той би бил човекът, който е разработил и прилагал тази политика на енергийна независимост“, посочват служители. цена
Берат Албайрак обаче е искал да управлява икономиката на страната. През юли 2018 г., след като Ердоган пое управлението с новата президентска система, той смая международната финансова общност, като изпълни желанието на зет си. Той обедини двете министерства в мегаинституция и постави Албайрак начело ѝ. Само заради новината тогава лирата поевтиня с почти 4 на сто спрямо долара. Един чуждестранен инвеститор, който се е срещал с Албайрак през първите седмици на управлението му на обединеното министерство, описва срещата като „най-лошата с министър на финансите в кариерата ми“.
Двугодишният му престой на поста беше помрачен от серия кризи и се характеризира с неконвенционални, дори принудителни методи за управление на икономиката. След като драстичното обезценяване на лирата през август 2018 г. предизвика ръст на инфлацията, той обяви кампания, призоваваща търговците да не увеличават цените си. Според няколко бивши банкери той се е намесвал в управлението на частни банки, като ги е принуждавал да отпускат заеми, за да подкрепят стремеж за икономически растеж, стимулиран от кредити. Той е одобрявал и наемането и уволнението на ключови служители в банки.
Под негово наблюдение властите наложиха ограничения на търговията с валута, което изтласка жизненоважни чуждестранни инвеститори от турските акции и облигации, тъй като Албайрак заяви, че не иска „горещи пари“.
Най-спорната политика обаче е подходът му към управлението на лирата. През 2019 г. централната банка предприе усилие да намали лихвените проценти. Банката действаше по нареждане на Албайрак и президента, който уволни управителя ú през юли, защото „не следва инструкциите“. Експертите предупредиха, че ако отидат твърде далеч, това ще окаже нов натиск върху валутата и ще отключи нуждата лихвите да се покачат отново. Вместо обаче да спре и да обърне намалението на лихвените проценти, Албайрак се зае да се противопостави на законите на икономиката. Когато лирата беше подложена на натиск, централната банка започна да изгаря десетки милиарди долари валутни резерви. „Всичко беше по идея на Албайрак“, казва бивш служител, запознат с вътрешната дейност.
Този септември рейтинговата агенция Moody’s предупреди, че валутните резерви на страната са на 20-годишно дъно и че нейните институции изглежда или „не желаят, или не могат“ да предприемат необходимите стъпки за предотвратяване на пълна криза. Goldman Sachs изчислява, че през последните две години Турция е похарчила 140 млрд. долара за валутна намеса. Инициативата в крайна сметка се провали. От август нататък лирата продължи да пропада до нови рекорди. До началото на ноември тя загуби 30 процента от стойността си спрямо долара от началото на годината, което притиска турския бизнес, обременен с дълг в чуждестранна валута, и подхранва нарастващата инфлация в страна, силно зависима от вносни стоки.
Въпреки че икономистите, инвеститорите и водещите фигури в управляващата партия показваха ясна тревога, Албайрак продължи да настоява, че всичко е наред. Той твърди, че по-евтината лира, която е загубила 46% от стойността си спрямо долара през 28-те му месеца като министър на финансите, ще направи страната по-конкурентоспособна и ще подкрепи преминаването към икономически модел, фокусиран върху износа.
Неговите критици се противопоставят на идеите му, защото обикновените хора плащат високата цена на тази политика с ръст на безработицата и спад на жизнения стандарт. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е спаднал до 9 000 щатски долара през миналата година спрямо 12 500 долара през 2013 г. Партията също си понася последствията от този спад. На местните избори миналата година тя загуби контрол над Анкара и Истанбул, където Ердоган започна политическата си кариера. Катастрофалното решение за повторно провеждане на вота в Истанбул, доведе до обратен ефект и опозиционният кандидат спечели с още по-голяма разлика. Мнозина в партията обвиняват Албайрак за това.
През последните месеци, на фона на резкия спад на валутата и икономическите последици от пандемията, нараства и недоволството в рамките на управляващата партия. Ердоган обаче не направи нищо по въпроса. „Познавам много депутати, които бяха много, много обезпокоени поради икономическата ситуация“, казва Давутоглу, бившият министър-председател, който миналата година създаде собствена партия.
Някои в корпоративния свят вярват, че през последните седмици има признаци, че между Албайрак и Ердоган не е всичко наред. В изказването си в истанбулската централа на медийната група, ръководена от брат му в края на миналия месец, финансовият министър разказа на ръководителите на бизнеса за поредица от планирани проекти, за които заяви, че е развълнуван да види реализирани, независимо дали ще е там. Някои от присъстващите го тълкуват като намек за мимолетността на живота, тъй като Албайрак е дълбоко религиозен. Други мислят обаче, че той е намекнал, че му предстои да напусне политическата сцена.
След това се стигна до уволнението на управителя на централната банка на Турция – за втори път от малко повече от година. Ердоган го замени с виден критик на политиката на Албайрак, за когото партийни и правителствени вътрешни източници твърдят, че е помогнал на Ердоган да разбере истинския мащаб на предизвикателствата, пред които е изправена страната. Според разказа им президентът, който миналата година публично атакува Financial Times заради разкрития за мащабното харчене на валутните резерви, най-накрая е осъзнал, че касата е не просто празна, а в нетно изражение отрицателна - банката дължи повече чуждестранна валута, отколкото притежава.
Албайрак изглежда е бил бесен. На следващия ден след смяната на централния банкер той публикува в Instagram съобщение за оставка, за която дори и най-близките му съветници не са подозирали. По думите му оставката е по здравословни причини. В съобщението тъстът му се споменава бегло, като той посочва, че планира да посвети повече време на „майка ми, баща ми, жена ми и децата ми“. Много турци разглеждат изявлението като прикрита критика към Ердоган. То намеква за вътрешен конфликт.
Посланието беше последвано от 27-часово мълчание на президента и сюрреалистично медийно затъмнение, тъй като държавните и проправителствени агенции избраха да игнорират факта, че един от най-важните държавни служители е заявил намерението си да се оттегли. В този вакуум лирата се радваше на най-добрия си ден от две години насам. В крайна сметка Ердоган обяви, че е приел „молбата на Албайрак да бъде освободен от задълженията си“. Албайрак не се яви и на традиционната церемония по предаването на поста.
Някои са скептични, че президентът наистина не е могъл да знае за истинското състояние на външните резерви на страната. „Ердоган има много добра памет и обича да управлява на микрониво“, казва защитник на Албайрак. „Той следва еврото и долара всеки ден, но не и централната банка? Това просто няма смисъл за мен“, допълва той.
Вътрешни лица от правителството и партията настояват обаче, че президентът получава голяма част от информацията от зет си. Атила Йесилада, високопоставен турски коментатор, вярва, че финансовият министър е убедил президента, че всичко е под контрол. „Беше ми казано, че Албайрак всъщност е оградил Ердоган и хората не могат да стигнат до него“, казва Йесилада. „Ако контролирате кого президентът може да вижда, вие контролирате информацията, която получава. Мисля, че Албайрак просто му е замазвал очите“, допълва той.
Али Бабаджан, бившият икономически министър, който наскоро напусна управляващата партия и създаде своя собствена, казва, че независимо дали Ердоган е бил наясно с икономическата реалност или не, то и двете перспективи са удивителни. „Тук има два сценария“, коментира той миналата седмица. „Първият е, че той наистина не е бил наясно колко лоша е ситуацията и му се е представяла напълно различна картина. Ако случаят е такъв, трябва да сме много притеснени. Вторият е, че е знаел какво се случва, но е представял различна история на обществеността. Това също е бедствие“, допълва той.
Някои от поддръжниците на Албайрак смятат, че той може да се върне в кабинета, а други изключват тази възможност. „Стана ясно за всички, че семейството на Ердоган няма да бъде голям фактор след Ердоган“, казва Селим Кору, нерезидентен политически анализатор в „Тепав“, мозъчен тръст в Анкара.
Възможно е Ердоган да си е купил още малко политическо пространство за маневриране, като е преработил екипа си за икономическо управление и е проявил желание да жертва член на семейството си. С поразителна промяна на тона президентът миналата седмица обеща да работи за възвръщане на доверието на инвеститорите и заяви, че страната ще „преглътне горчивия хап“, ако е необходимо, за да върне икономиката на правия път. Той назначи на мястото на зет си уважаван от пазарите бюрократ. Инвеститорите очакват президентът да позволи на централната банка да повиши лихвените проценти.
Кору твърди, че бъдещите избори вероятно ще бъдат дори по-малко честни и по-малко свободни от предишните. По думите му икономиката все още има значение за президент, който според него „не е достатъчно популярен, за да спечели в конкурентна политическа среда“. Други предупреждават за опасността, че след кратка маневра Ердоган ще продължи да настоява и да оказва натиск върху централната банка да намали лихвените проценти. „Вместо да тълкувам това като промяна към независимостта на централната банка, аз го гледам по-скоро като Ердоган, който дава благословията си за повишаване на лихвения процент в опит да овладее финансовата криза“, казва Селва Демиралп, директор на Форума за икономически изследвания на университета в Коч. „След като обменният курс се стабилизира, той най-вероятно ще се върне към политиките с ниски лихви, за да стимулира растежа“, смята Демиралп. Това вероятно ще вкара Турция в поредната криза.
Ердоган обещава и съдебни реформи за подобряване на правата на човека и върховенството на закона. Малко вероятно е обаче някаква съществена промяна да бъде осъществена от човек, който оказва натиск върху опозиционните партии и медиите, за да запази властта си. Същото се отнася и за войнствената външна политика на Турция, която той използва за вътрешнополитически цели през последните години, въпреки че някои дипломати се надяват поне на краткосрочно смекчаване на реториката след победата на Джо Байдън на изборите в САЩ.
Керим Рота, бивш банкер, подозира, че Албайрак е блокирал назначението му за главен изпълнителен директор на частната банка Odeabank през 2017 г. Той твърди, че турската корпоративна и финансова общност трябва да получи собствената си роля в настоящото положение на страната: „Аз лично смятам, че банковата система и бизнесмените носят известна отговорност Турция да стане такава семейна държава“, казва той. При намесата на Албайрак в наемането на ключови служители и уволненията в частни банки „никой от собствениците на банки или изпълнителни директори не каза нищо“, добавя Рота, който миналата година стана член-основател на новата политическа партия на Давутоглу. Odeabank не е отговорила на искане за коментар.
Опозиционните партии възприемат неотдавнашната драма като знак, че режимът на Ердоган се руши. Мустафа Йенероглу, бивш депутат от управляващата партия, която я напусна през 2019 г., написа в Twitter миналата седмица, че „краят се вижда“.
Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция, настоява, че президентът ще бъде победен на следващите избори, които в момента са насрочени за 2023 г., и няма да има друг път, освен да отстъпи. „За първи път в нашата история ще свалим авторитарен режим чрез демократични средства“, заяви той миналия месец.
Други застъпват по-мрачно становище и твърдят, че напускането на Албайрак поставя президента в по-голямо затруднение от всякога. „Няма ситуация, при която Ердоган да проведе някакъв избирателен процес, да загуби и да каже: „Ето ключовете за страната“. След като проектът Албайрак вече приключи, Ердоган вероятно се е обвързал с това кой да бъде назначен на негово място… Не е ясно дали той има страхотна стратегия по отношение на това как да се прехвърли властта и към кого“, допълва той.
Ердоган, който е преживял безброй кризи през 18-те си години на власт, се изправи с храбро лице пред провала този месец. Епизодът напомня за безмилостния прагматизъм на човек, за когото да остане на власт все още изглежда по-важно от всичко. Този прагматизъм обаче му е необходим не само заради хазарта с назначението на Албайрак. Това е просто едно от поредицата катастрофални решения, които показват, че лидерът на Турция далеч не е непогрешим.
Някои фигури в управляващата партия са съпричастни с предизвикателните аспекти на политическа криза, която е и семейна. „Това е много трудна ситуация за президента“, казва висш партиен служител. „Той [Албайрак] е женен за дъщеря му. Има четирима внуци“, допълва той. Източникът хвали президента, че в крайна сметка е направил „правилното нещо“ и настоява, че Турция ще премине през кризата, както и през други кризи в миналото.
Източникът обаче допълва, че изобщо не е трябвало Ердоган да назначава член на семейството на тази позиция.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
