Федерален съд във Вашингтон, окръг Колумбия, прие предложението на руското правителство за спиране на делото, заведено от бившите акционери на рухналия петролен гигант ЮКОС за "най-голямото юридическо споразумение в света."
Делото, част от продължителна 15-годишна съдебна битка, заведена от олигарсите, няма да бъде преразгледано до 2022 г. или докато бъде постановено паралелно решение във Върховния съд на Холандия. По-рано холандските съдилища присъдиха 50 милиарда долара щети на бившите инвеститори в компанията, която се смята за най-голямата присъдена сума в историята, но Русия обжалва това решение и дори предупреди, че може да откаже да плати.
Решението на САЩ също отказа да разгледа изискването на гаранция от Русия в размер на 7 000 000 000 долара, поискана от бившите акционери, за да се гарантира плащането на щети, ако крайният резултат бъде решен срещу страната. В решението от 30 страници се стига до заключението, че „Руската федерация е суверенна държава с икономически единици по целия свят, а не несигурен потенциален длъжник, от който трябва да се изисква да внесе обезпечение".
Адвокатите на Москва настояват, че чуждестранните съдилища отказват да разгледат законите за борба с корупцията в Русия и че инвеститорите на ЮКОС не са обхванати от ключов международен договор, „като те не са нито добросъвестни, нито чужди". Това, твърдят те, би трябвало да означава, че само руските съдии имат юрисдикция по случая.
Бивши акционери на компанията, която едно време е произвеждала един от всеки пет барела руски петрол, твърдят, че правителството на страната ефективно ги е лишило от активите им, след като е поискало задържане на милиарди данъци. Бившият ръководител на Юкос Михаил Ходорковски, олигарх, за когото някога се смяташе, че е най-богатият човек в Русия, беше арестуван по обвинения в измами и компанията беше ударена с данъчна глоба на стойност 27 млрд. долара, довела до нейния колапс. Ходорковски твърди, че това са политически решения в резултат на активизма му срещу Кремъл. Придобиването ат Ходорковски на бившия съветски държавен производител на петрол, като част от търг, за който се смята, че е бил фалшифициран, бе наречено сред икономистите „измамата на века".
Случаят се развива на фона на нарастващото напрежение между Москва и Запада, като списъкът със санкции срещу Русия непрекъснато се увеличава. През октомври външният министър Сергей Лавров заяви, че международните организации са все по-антируски, тъй като европейските лидери налагат нови ограничения срещу страната след предполагаемото отравяне на опозиционния активист Алексей Навални. Дипломатът добави, че „вероятно просто трябва временно да спрем да говорим с онези хора на Запад, които отговарят за външната политика и не разбират необходимостта от взаимно уважаващ се диалог".
