Джо Байдън вече се обяви против „Северен поток 2“, но не поиска санкции. Но американците вече започнаха да говорят за следващите строги мерки. Германия се опита да успокои САЩ, като започна да строи терминали за американски газ, но работата спря. Предстои решаващата битка, пише Die Welt.

Германия се надява да подобри трансатлантическите отношения при управлението на Джо Байдън. Байдън обаче е противник на проекта за газопровод. Докато Сенатът на САЩ планира допълнителни санкции, Германия рискува да загуби важен коз в преговорите за тръбопровода.

Европа си въздъхна с облекчение, след като научи резултатите от президентските избори в САЩ. В областта на международните отношения всички особено се надяват на нов курс при Джо Байдън с неговия богат дипломатически опит.

Германският външен министър Хайко Маас след победата му заяви с оптимизъм, че очаква «ново трансатлантическо начало» след Доналд Тръмп, който сериозно наруши отношенията между Германия и САЩ.

«Уверен съм, че при Джо Байдън това ще се получи», каза Маас.

Определено външната политика на САЩ при новия избран президент ще се промени. Байдън е известен като привърженик на мултилатерализма, международните организации и НАТО. Едно от първите му решения вероятно ще бъде връщане към Парижкото споразумение за климата. Съществува обаче огромен препъни камък в отношенията между САЩ и Германия: проектът за газопровод „Северен поток 2“.

И Байдън е против този проект.

Той потвърди това в навечерието на изборите с изявление. А в Сената демократите и републиканците са единодушни в мнението, че проектът трябва да бъде спрян.

Германското правителство винаги се противопоставя на външната намеса и отхвърля критиките на някои партньори от ЕС срещу втория „Северен поток“. Федералният канцлер Ангела Меркел никога не се е съмнявала в необходимостта от проекта. Но след това беше направен опита за убийство на руския опозиционен политик Алексей Навални в Русия с използване на отровни вещества и той трябваше да бъде транспортиран в Германия за лечение.

Спорът за разследването на обстоятелствата около отравянето предизвика дълбока дипломатическа криза в отношенията между Берлин и Москва. На този фон гласовете на противниците на проекта, включително в управляващите среди на Германия, зазвучаха много по-силно.

Федералното правителство обаче се отказа от единичните санкции срещу Русия и се присъедини към общите санкции на ЕС. Всъщност доскоро привържениците на проекта имаха основания да се надяват, че съпротивата от САЩ ще отслабне.

Първо, те разчитаха на избора на нов президент, който би заложил на ново сближаване с европейските партньори. Когато през октомври Байдън излезе с изявление срещу проекта, надеждата беше, че той няма да поиска санкции.

Но сега тази надежда е убита от Сената на САЩ, който работи по нови планове за санкции.

Според Йонатан Хаккенбройх, експерт от Европейскиия съвет за международни отношения, завършването на проекта „Северен поток 2“ ще бъде „определено много трудно“. Германия и Русия ще трябва да намерят компании, готови да станат жертви на санкциите и да им гарантират „компенсация за загубите, причинени от санкциите и защита от политически атаки“, подчерта експертът.

За да избегне подобни сценарии, германското правителство, според вестник Die Zeit, през август се опита да принуди САЩ да променят позицията си. Финансовият министър Олаф Шолц заяви пред американския си колега Стивън Мнучин, че Германия е готова да инвестира до един милиард евро в изграждането на две специални пристанища за внос на втечнен газ от САЩ.

Накратко, предложението на германската страна гласеше: „Нека завършим изграждането на Северен поток 2 и след това ще започнем да купуваме вашия втечнен газ».

Остават само 150 от общо 1224 километра тръби до континентална Германия. Но разстоянието между Берлин и Вашингтон нараства.

Петя Паликрушева