Могат ли ударните безпилотни летателни апарати да станат обект на култово поклонение? Няма да повярвате, в Турция са станали. Президентът Ердоган поставя на тях лични автографи, губернаторите на провинциите посещават хангари с БПЛА, изразяват възхищение, а публиката се трупа на авиационните демонстрации. Всичко това защото тези апарати са създадени от самите турци и то на високо техническо равнище. Така да се каже, гордост на турския ВПК. Освен това правителството ги е направило символ на бойните успехи на турската армия. Телевизията с ликуване демонстрира работата на дроновете, събирайки пред екраните милиони зрители.
Например, унищожаването чрез безпилотен самолет „Байрактар“ ТВ-2 на един от кюрдските лидери Измаил Йозден на 15 август 2018 година се гледа от цялата страна. Този политик се кри в Северен Ирак и посещава в последния ден на живота си церемония по възпоминание на загиналите в град Кохо. Той не знае, че церемонията се следи от турското разузнаване, насочило „Байрактаря“ към целта. След като колоната се отдалечава от мястото на церемонията, БПЛА атакува автомобила на Йозден и го поразява. Охраната вади ранения от автомобила, пренася го в друг, но последва втора атака, станала фатална за Йозден и за 10 души от обкръжението му. Увлекателно шоу, нали? Народът гледа запис на покушението с възторг, а популярността на Ердоган излита.
Само във войната против кюрдите безпилотните апарати ТБ-2 само за 2018 година ликвидират 450 души и насочват други средства за унищожаване на още 600. 20 апарата кръжат край границата на Турция с Ирак и Сирия, покривайки тези, които пресичат границата с явно антидържавни цели. Операторите на безпилотните апарати, разбира се, знаят кои от целите са им кюрдски терористи, но не е проблем дори и да не знаят. Кюрдите са турски граждани, каквото искаме, това и ще правим с тях.
Особен случай на народна забава в Турция стана шоуто, демонстрирало разрушението на гигантския портрет на кюрдския лидер Абдула Йоджалан на склон в Сирия. Цяла Турция гледа по телевизията как дроновете пробиват с ракети очите, челото и другите части от лицето на този политик. Турските зрители не се замислят, че всичко това се случва на територията на друга държава.
Последва атака с БПЛА по болница в сирийския Африн, която става толкова популярна сред турците, че се появява дори игра за телефони.
Темата за безпилотните апарати е толкова важна за Турция, че 40-годишният изобретател на ТБ-2 – инженерът Селджук Байрактар, обучаван в Университета в Пенсилвания и в Масачузетския технологичен институт получава като награда по-малката дъщеря на Ердоган за жена. И става, разбира се, национален герой. А самият президент широко разперва криле: нито в Либия, нито в Сирия никой не може да се справи с неговите безпилотни апарати, които успешно помагат на сухопътните сили и решават съдбата на военните операции. Казват, че Турция има повече от 100 такива безпилотни апарати, а това, че те на първо място се използват срещу собствените граждани – турските кюрди, не смущава Анкара.
Но не е лесно да се носи бремето на славата. Първоначално войската на либийския маршал Халифа Хафтар започва да сваля турските БПЛА с руски портативни комплекси „Стрела-10“ и приземяват 10 бройки. След това в Идлиб турските БПЛА се посрамват. „Панцир“ и „Бук“ за няколко дни свалят от небето още десетина „Байрактаря“. Трябва да се каже, че още тогава се появяват подозрения, че срещу славното турско оръжие се използват руски системи за радиоелектронна борба, но подозренията са пренебрегнати и турците започват подготовка за нахлуването на Азербайджан в Карабах. Анкара изпраща и 20 свои „Байрактаря“. Първоначално всичко е по план. Турските БПЛА значително влияят на хода на бойните действия, но от 26 октомври нещо започва да се променя. Едновременно падат и се разбиват всички кръжещи „Байрактари“. Помага им руския комплекс за радио-електронна борба „Красуха-4“.
Ефектът е такъв, че турците отдалечават от границата си с Армения всичките си изтребители-бомбардировачи F-16.
Тук трябва да си спомним, че в и Сирия се появяват руски системи за РЕБ. И ако те заработят при база „Камишли“, което е до турската граница и на база „Хмеймим“, което е недалеч от Идлиб, то положението за потомците на еничарите ще се влоши. Видимо за това намекна и Министерството на отбраната на Русия, когато руските ВКС същия ден, както в Карабах, не оставиха камък върху камък от тренировъчен лагер на протурски бойци в Идлиб. Около 150 от тях заминаха право при Аллах. Чисто съвпадение. Може би в руското Министерство на отбраната все пак са се обидили от обещанието на Ердоган да освободи кримските татари.
Но не това е най-важното. Има такъв прецедент. В началото на Виетнамската война американските самолети летят в параден строй и бомбардират Виетнам от височини, които не се достигат от картечния огън на виетнамците. А изведнъж, един ведър пролетен ден на 1965 г. появилата се в небето армада Б-52 и „Фантоми“ започва, като по заповед, да се запалва пред очите и да пада. Няколко американски пилоти от страх катапултират от несвалени самолети. Това е първият залп на ракетите С-75 на тъкмо разгърнатия полк на ПВО на СССР. Войната изведнъж променя насоката си. Известно ни е как приключва тя за САЩ. След това американците имат болезнен, продължителен „виетнамски синдром“. На някои от американците той помага да излекуват чувството си на превъзходство и пренебрежение къч чуждия живот. Видимо не на всички.
Как ли в Турция да не получат “виетнамски синдром”?
Дмитрий Седов Превод: В. Сергеев
