Разговор за доверието

За фиксиране на времевия графика: На 2 август 2019 г. Съединените щати се оттеглиха официално от Руско-американския договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег (Договор РСМД), подписването на който на времето отбеляза края на Студената война.

Руската страна смяташе, че това само ще отприщи надпреварата във въоръжаването, в която също ще се включат трети страни, и се опита да обясни това и на американската страна. Но в този момент това беше неефективно, защото се оказа, че великата демокрация на Съединените щати бе толкова затънала в политическата борба за президентството, че вече не вижда никой и нищооколо себе си. И всъщност нямаше с кого да говорим. В общи линии. Кремъл никога не е чувал нищо друго, освен мрачни обвинения от другата страна на Атлантика.

Тогава Путин лично пое отговорност и направи силен ход: например, докато вие тук се избирате и сте много заети и не можете да решите какво, по дяволите, искате, дайте автоматично да подновим споразумението, а след това може и да има разумен лидер, с когото да може да се проведатпо-нататъшните дискусии.

Впрочем никой всъщност не очакваше американците да реагират конструктивно. Но след това се появиха и други актьори, и то с доста деструктивни амбиции.

Първо членовете на НАТО, а след това говорителят на германското външно министерство Андреа Сасе озвучиха текста, че „това предложение не заслужава доверие, доколкото игнорира реалността“.

Хопаа... Някой говори за доверие ... Дали това не са същите тези организации и държави, които обещаха, че след изтеглянето на руските войски от Германия блокът на НАТО няма да се разширява към руските граници?

Ето - пряко и доверително обещаха на доверчивия Горбачов. А къде е обещаното? Кой ще плати за разбитото доверие? И като цяло - откога Германия се опитва да стане толкова независим политически субект, че си позволява да следва интересите само на една държава в списъка на страните-победителки?

Между другото, за страните-победителки. Във целия този мътен западен водовъртеж най-отговорният и внимателен политик изведнъж се оказа главата на Френската република. Напълно възможно е да е напук на Меркел и нейния екип, но все пак: именно Макрон е готов да обмисли идеята на руския си колега Владимир Путин за мораториум върху ядрените ракети със среден и по-малък обсег в Европа

Вестник FAZ (Франкфурт) твърди, че има копие от писмото на Макрон до Путин, изпратено на 23 октомври. В него Макрон отбелязва, че предложението на Кремъл заслужава „внимателно проучване“. Френският президент предлага двустранни и многостранни консултации с всички държави, които имат претенции към идеята на Путин.

Което е съвсем логично след изявлението му, че НАТО вече е претърпяло мозъчна смърт. И следователно НАТО изобщо не е в състояние да оцени значението на руските инициативи.

Е, мосю Емануел, благодарим и за това.

Междувременно Русия е разочарована от сигналите на САЩ за удължаване на договора за мерки за допълнително намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ III), според заместник-външния министър Сергей Рябков.

„Ние водим много интензивен диалог със САЩ по тези въпроси. Сигналите, идващи оттам, ни разочароват ”, каза Рябков.

Направо епоха на разочарованието. Независимо от това диалогът е необходим и руснаците го продължават, независимо от всичко.

Но вечевинаги на хартия. За значително повишаване на степента на доверие. Защото знаете ли, имахме доверие. И поверителни разговори имахме...

Но вече отлично знаем как завършват тези поверителни разговори -обичайно с американски войски в Полша. 

 

 

Игор Малцев    Превод: ЕС

Станете почитател на Класа