Посещението на Балканите от руския външен министър Сергей Лавров идва в един от най-трудните моменти в историята на региона. Развитието на ситуацията около Косово и разговорите между сръбския президент Александър Вучич по този въпрос в триъгълника Русия-САЩ-ЕС са част от по-широк проблем, свързан с бъдещето на Балканския полуостров и неговата историческа роля като кръстопът на влияния, търговски пътища и развитие на инфраструктурата.

През последните години към това бяха добавени енергийни проекти, както и незаконни маршрути на бежанци и мигранти от Северна Африка, Близкия и Средния изток към Европа, преминаващи през страните на Балканския полуостров. В резултат на това Балканският регион придобива в много отношения ключово значение в системата на външнополитическите приоритети на ключовите световни играчи, които исторически включват и Русия.

Ако оценяваме развитието на ситуацията от тази гледна точка през последните месеци, тогава е необходимо да признаем за загубата на своите позиции от Европейския съюз. Това се отнася както за прехода на посредническата роля в преговорите между Белград и Прищина от Брюксел към Вашингтон, така и за общото нарастващо разочарование от ЕС от страна на общественото мнение в балканските държави, недоволни от фактическата парализа на централните институции на Европейския съюз в борбата срещу пандемията на коронавируса и проблема с миграцията, както и от задълбочаването на противоречията в редиците на самата организация.

Неслучайно специалният представител на ЕС за диалога между Сърбия и Косово Мирослав Лайчак побърза да обяви, след срещата си на 15 октомври с американския дипломатически представител в Косово Филип Коснет, че ЕС и САЩ споделят едни и същи интереси в региона на Западните Балкани, като много разчитат на европейците към онези регионални проекти, за които делегациите на Белград и Прищина се договориха в началото на септември във Вашингтон без европейците.

В същото време Европейският съюз не крие, че възнамерява да преформатира ситуацията с помощта на мащабни финансови инжекции. В началото на октомври Европейският съюз представи проект за инвестиционен план за Балканите, предвиждащ инвестиции в региона през следващото десетилетие в размер до 20 милиарда евро. И в рамките на мандата на настоящата Европейска комисия до 2024 г. за балкански проекти се отпускат 9 милиарда евро.

Това обаче са разчети, както се казва, за бъдещето. Днес влиянието на Русия и САЩ очевидно превъзхожда това на Европейския съюз. Наскоро Москва положи активни усилия за укрепване на собствените си позиции на Балканите и по-специално в Сърбия, която в много отношения има ключова роля в икономическата и инфраструктурната география на региона.

„Балканите са важен геостратегически приоритет за Русия, която се стреми да използва сегашния относителен вакуум, когато много страни в региона все още не са твърде близо до ЕС. Русия изгражда балканската си стратегия главно чрез Сърбия, която счита за ключов партньор в региона “, отбелязва с основание Владо Вурушич, коментатор на хърватското издание Jutarnji list.

В рамките на тази стратегия Русия обръща по-голямо внимание не само на търговско-икономическата, но и на военно-политическата сфера на сътрудничество. По-конкретно сръбските власти наскоро потвърдиха, че в страната ще бъде открито представителство на руското министерство на отбраната, за да „оказва подкрепа и своевременно да разрешава въпросите за военно-техническата помощ и военното сътрудничество“.

Що се отнася до икономиката, руските проекти в областта на енергетиката, транспорта, инфраструктурата, търговията и опитът от взаимодействието с балканските страни могат органично да се впишат в споразуменията, които са разработени или вече са сключени от страните от региона и техните международни партньори през последните месеци. Така през 2013 г. руската компания RZD-International подписа споразумение със сръбското правителство за модернизация на железниците. Русия вече е инвестирала над 830 милиона евро в тази област чрез система от заеми и доставки. Едно от споразуменията предвижда изграждането на единен железопътен диспечерски център в квартал Макиш в Белград. Работата по създаването му се финансира от нов руски заем в размер на 230 милиона евро, а завършването се планира до 2025 година. Реконструкцията на железопътния участък Белград - Бар с активно руско участие ще създаде ключов балкански транспортен възел.

Във връзка с това Александър Ботан-Харченко, извънреден и пълномощен посланик на Русия в Сърбия, подчерта, че проектът за изграждане на единен диспечерски център напълно съответства на стратегическото партньорство на двете страни. Той ще предостави на Сърбия възможността да се свърже с трансевропейските коридори, които ще осигурят транзит на стоки от централноевропейските страни до пристанищата на България, Гърция и Черна гора.

Активните инвестиции на Русия в развитието на транспортната инфраструктура на Балканите позволяват на Москва да диверсифицира собствената си политика в региона и да се отдалечи от прекомерния акцент върху енергийния компонент. В същото време това изобщо не показва отслабване на руските позиции в енергийната област, където се разкриват допълнителни възможности чрез проекти за свързване на балканските държави с инфраструктурата на газопровода „Турски поток“ с достъп до създаването на транбалкански маршрут в посока Австрия.

Говорейки за текущото състояние и перспективите за сътрудничество между Москва и балканските столици в енергийния сектор, руският външен министър Сергей Лавров припомни в интервю за хърватския вестник „Вечерни лист“, че Русия „в продължение на много десетилетия е била и остава надежден и честен партньор по отношение на енергийните доставки. Това е много добре известно в Загреб. Освен това, договорите за газ с нас нямат политически мотиви, ние говорим за чиста търговия. Разбира се, чували сме разговори за прословутата „зависимост“ на Хърватия и други европейски държави от руския газ, но в тях не намираме нищо освен желанието да сеем безпочвени съмнения. Ние не налагаме нищо на никого и изпълняваме всички сключени договори напълно отговорно."

Интензификацията на търговско-икономическото сътрудничество между Русия и балканските държави изглежда е още по-важна задача в контекста на глобалната рецесия в световната икономика, която е причинила сериозни щети, наред с другото, на отношенията на Москва със столиците на Балканите. По-специално, както отбеляза Сергей Лавров в интервю за Атина - Македонска агенция, „пандемията на коронавируса се превърна в предизвикателство както за икономиките на нашите страни, така и за двустранното търговско и инвестиционно сътрудничество“. През януари-юли тази година търговията между Русия и Гърция е намаляла с 16,1% в сравнение със същия период на миналата година. „Трябва да работим в тясно сътрудничество, за да възстановим поне нивото отпреди кризата“, подчерта в тази връзка ръководителят на руското външно министерство.

В същото време, когато се оценяват перспективите за реализиране на руски проекти на Балканите, трябва да се има предвид, че ключовите предизвикателства за тях идват от опозиция или конкуренция не само от ЕС или САЩ, но и от други страни, които се стремят да укрепят собствените си позиции в региона, преди всичко, Турция и Китай. Това от своя страна подтиква Москва, от една страна, да увеличи собствените си усилия, а от друга, да постигне конкретни споразумения от по-общ характер с Анкара, Пекин и други столици.

Петр Искендеров*    Превод: ЕС

* Петр Искендеров, старши научен сътрудник в Института по славистика на РАН, кандидат на историческите науки