Историята на президентството на Тръмп се превърна в история на голямото разочарование за Русия, пише Le Monde. Както отбелязва изданието, въпреки това Москва успя да се възползва от объркването и вакуума, които се образуваха след идването на Тръмп на власт. В същото време, въпреки че бъдещата победа и на Тръмп, и на Байдън имат своите предимства за Кремъл, като цяло двустранните отношения са обречени на влошаване във всеки случай, заключава вестникът.

„Историята на руско-американските отношения при Доналд Тръмп е преди всичко история за разочарованието, толкова остра и силна, колкото и надеждите, които неговата кампания за победа през 2016 г. предизвика в Москва“, пише наблюдателят на Le Monde Беноа Виткин. В допълнение към другите „нежни думи“, отправени към Путин, журналистът се пита дали Тръмп възнамерява например да признае анексията на Крим.

Година по-късно обаче президентът Тръмп разреши доставката на противотанкови ракети Javelin за Украйна - „стратегическа и символична стъпка“, която администрацията на Обама отказа да предприеме, припомня авторът на статията. По негово мнение четири години президентство на Тръмп отбелязаха „връщане назад“ в двустранните отношения. Политиката на санкции, въведена от Барак Обама, само се засили, а списъкът с причини за налагане на ограниченията се разшири: Украйна, Либия, намеса на Русия в американската предизборна кампания, кибератаки, шпионаж, газопроводът „Северен поток-2“ - Москва преброи 46 законодателни акта, приети от САЩ с цел въвеждане на нови или разширяване на съществуващите санкции срещу Русия. Освен това в началото на 2020 г. Вашингтон игнорира руското предложение за среща на върха на петимата членове на Съвета за сигурност на ООН.

На 7 октомври тази година самият Владимир Путин отбеляза в телевизионно интервю, че намеренията, за които президентът Тръмп говори по-рано, не са напълно реализирани. Според руския президент това до голяма степен се дължи на „определен двупартиен консенсус“ и съществуващата сила на инерцията в администрацията.

Искрен или не, този опит да „оправдае“ Тръмп говори много за надеждите, които продължават да се възлагат върху личността му, каза наблюдателят. «In Trump we still trust» („Все още вярваме на Тръмп.“ - ИноТВ), обобщава бившият дипломат Владимир Фролов. Според него е очевидно, че настоящият президент все още се възприема като „коз“. „Той обича Путин и не го крие, лесно е да бъде манипулиран по време на лични срещи и се присмива на демокрацията, правата на човека и подобни дреболии“, обяснява „коментатор, чието мнение се слуша в Москва“.

Както припомня авторът на статията, независимо дали става въпрос за „последиците от руската кампания за намеса“ или предлагането на възнаграждения „за главите на американските военни в Афганистан“, Доналд Тръмп систематично прави избор в полза на успокояването и избягването на конфликти. Освен това през май 2017 г. той сподели секретни израелски разузнавателни данни с руския външен министър без съгласието на еврейската държава. Тръмп също успя да назначи Китай за „злодей“ за периода на предизборната кампания вместо Русия.

На първо място обаче Москва успя да се възползва от „объркването и вакуума“, създадени по време на президентството на Тръмп през последните четири години, сигурен е Виткин. Оттеглянето на САЩ от световната арена, отслабването на многостранните връзки и отношенията с европейците осигуриха на Русия влияние, поне пропорционално на това на американците, независимо дали в Близкия изток, Африка или на Балканите. Този повратен момент е особено забележим в Сирия, където отстъплението на Барак Обама през 2013 г. е заменено с отказа на Доналд Тръмп да подкрепи кюрдските сили в северната част на страната. „От 2007 г. след речта в Мюнхен, в която руският президент осъди едностранния подход на Съединените щати, Кремъл поиска своето място на масата на великите държави и днес той заема доминираща позиция по много въпроси“, констатира журналистът.

Идването - или по-скоро завръщането - на власт на Джо Байдън, възприеман като наследник на каузата на Обама, чиито години на управление бяха пълни с взаимна враждебност, напротив, носи риск от укрепване на трансатлантическия съюз около общата цел за сдържане на руските амбиции, смята наблюдателят. Освен това изявленията на Байдън от 2011 г., че Путин не трябва да се връща на президентския пост, остават незаличимо петно и лична обида за руския лидер, сигурен е журналистът.

Кандидатът на демократите обаче има поне едно предимство: предсказуемостта е качество, високо ценено от руските елити, пише Виткин. „Той трябва да заеме по-конструктивна[от Тръмп] позиция в дебата за контрол над въоръженията“, каза Андрей Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни отношения.

Като че ли предвиждайки подобен сценарий, Москва наскоро показа особено примирителна позиция, за да постигне едногодишно удължаване на договора СТАРТ III, който приключва през февруари 2021 г., отбелязва авторът. За тази цел Русия се съгласи с условието на администрацията на Тръмп да „замрази“ броя на ядрените бойни глави.

При такива условия е трудно да се определи явния фаворит на Москва, пише наблюдателят. Както пише политологът Татяна Становская, дори някои от руските служители от силовите ведомства могат да гледат на победата на Байдън положително, тъй като последващото напрежение в руско-американските отношения може само да засили тяхната „тежест и контрол над руското общество“. Както припомня журналистът, самият Путин побърза да помогне на Байдън, уверявайки, че не вижда „нищо престъпно“ в украинските дела на сина му Хънтър Байдън, които редовно се осъждат в лагера на Тръмп.

Извън границите на тези въпроси обаче руските управляващи кръгове остават дълбоко убедени, че двустранните отношения са обречени на по-нататъшно влошаване, пише наблюдателят. Както обобщава експертът Дмитрий Суслов, преподавател във Висшето училище по икономика, във вестник „Коммерсантъ“, „за първи път от 30 години насам перспективата за промяна в администрацията на САЩ не предизвиква никакви положителни очаквания в Москва“.

Превод: М.Желязкова