За първи път от много време арменската армия спечели важна победа в Карабах. Тя успя да отблъсне азербайджанските войски от така наречения Лачински коридор , стратегически път, свързващ Армения и Карабах. До какво би довело загубата на тази позиция за Армения и защо Азербайджан се проваля и на другаде на фронта?
В края на миналата седмица ситуацията за Армения и Нагорни Карабах (НКР) беше наистина близка до стратегическо бедствие. Миналият петък южният корпус на азербайджанската армия, победил арменската групировка в долината на река Аракс и в Гайската степ, напредна далеч към арменската граница, включително към град Кубатлъ. Напредналите азербайджански части се придвижват към карабахския град Лачин на разстояние от 10 до 15 километра. Това постави комуникацията на НКР с Армения под пряка заплаха, защото Лачинският коридор започна да бъде подложен на обстрел от азербайджанската армия.
Лачинският коридор е критична позиция за цялата отбрана на Карабах (заедно с контрола върху алтернативния път от Варденис до Мардакер) и загубата му може да доведе до катастрофални последици както за Армения, така и за НКР. Ако този път беше загубен, отбраната на Карабах всъщност щеше да спре да съществува. Лачинският коридор е от голямо значение за снабдяването на целия Карабах, включително с военни доставки, за връзката му с Армения.
В петък арменският министър на отбраната Давид Тоноян пристигна в столицата на НКР Степанакерт, който пое командването на войските на Карабах. Не е сигурно дали именно това повлия на по-нататъшния ход на събитията. Най-вероятно арменците са успели да съсредоточат достатъчно сили, за да прекъснат настъпващата азербайджанска групировка от доставки в събота, 24 октомври, и да я покрият с огън от РСЗО. В резултат настъпващата тактическа група на азербайджанската армия беше унищожена и силите, които я подкрепяха, се оттеглиха в Кубатлъ.
Това е първата сериозна тактическа победа на арменците в южния сектор на фронта, след като напуснаха практически цялата "зона за сигурност" и загубиха достъп до иранската граница. Нещо повече, неуспешната отбрана на Зангелан доведе до хаотично отстъпление на арменските сили на север към Лачин, което отново граничеше със стратегическо поражение.
Друго нещо е, че азербайджанските войски, свикнали да настъпват през степта, не могат адекватно да щурмуват планините. Между Кубатлъ и Лачин има 1700 метра надморска височина, а азербайджанските войски не могат да продължат настъплението със същото темпо. Те се сблъскаха с отбраната на „планинската крепост“ Карабах, която не са готови да щурмуват. Авиацията на Азербайджан и безпилотните летателни апарати, които преди това осигуряват до голяма степен темповете за напредване на азербайджанците през степта, не могат да действат на такава височина..
Арменците примамиха азербайджанците в същия капан, в който вече бяха попаднали няколко пъти: предните части преминават като парад, но след това попадат в зоната на унищожаване на арменската РСЗО и, оттегляйки се, се натъкват на минните полета, останали там от средата на 90-те години. Организацията на тази операция изисква сериозна концентрация на сили и специални усилия от арменците. Но за тях не остава нищо друго, предвид колосалното значение на коридора на Лачин.
Предишни опити за залавяне на предните групи на азербайджанската армия в класически казани не успяваха поради азербайджанската артилерия в този сектор. Широко разгласеният (включително лично от Никол Пашинян) опит за повторно слизане на иранската граница през отворения и практически неохраняем фланг на азербайджанците попадна на огън от „леката кавалерия“ - чешки гаубици „Дана“.
В други направления работи и принципът на „планинската крепост“. Щом азербайджанските части се приближава до планините, тяхното настъпление рухва. В тази връзка ситуацията в северния сектор на фронта е много показателна. Планинските стрелци и специалните части успяват да изкачат само един планински връх по билото на Муровдаг (това е географски естествената северна граница на Карабах и района на Келбаджар, свързващ Карабах и Армения). В този момент цялото настъпление на азербайджанците на север спря. Преди няколко дни опит за напредване на азербайджанците край планината Агер завърши с унищожаването на специална рота, след което Баку напълно спря опитите си за атака в северната зона.
На североизток настъплението на Азербайджан също се развива в началото, привидно успешно, но изключително бавно. Азербайджанците, с цената на много тежки загуби, напредваха по долината на река Татар, окупираха няколко големи селища там, но също така спряха. Стратегическата задача в тази посока беше окупацията на град Мардакер, срещу който почива вторият (алтернативен на Лачин, но с по-малък пропускателен капацитет) път за доставка от Армения. Това се провали и арменците сега успешно удържат фронта там.
Важно е да се отбележи, че азербайджанската страна не показа тактическа гъвкавост. Дори тактически обучени пехотинци като планински стрелци и специални части просто атакуваха челно арменските позиции в планините, изкачваха склоновете, понасяха големи загуби и спираха.
Резултатът от успешната отбрана на арменците на север, североизток (това са свързани направления, въпреки че те се различават по терен) и още повече на юг, е сривът на целия стратегически план на Баку. Той предвижда настъпления от север и юг и срязване на двата пътя за доставка от Армения. Спирането на северната групировка погреба цялата тази стратегия.
Поражението на предните азербайджански части в покрайнините на Лачин даде възможност да се спаси НКР от „атмосферата на катастрофа“ - поне за известно време. Досега арменците са успели да избегнат стратегическо поражение, но доколко могат да затвърдят този успех е друг въпрос. Сега оперативната инициатива остава за азербайджанците, въпреки че те не са постигнали стратегически цели. В тила на Кубатлъ разполагат с малка арменска оперативна група, която се съпротивлява адски, като не дава възможност да се свържат с Нахичеван, но е почти невъзможно да му се осигурят ресурси.
Шуша е обявена за стратегическа цел за напредване на азербайджанската армия в момента, но след спиране на атаката срещу Лачин изглежда като мираж.
Южният корпус, който през цялото време енергично се придвижва напред, е лошо пострадал и се нуждае от преоборудване. За фронтална атака на „планинската крепост“ вече не може да става и дума. Политическата пауза ще позволи на азербайджанската страна постепенно да преоборудва Южния корпус и евентуално да премахне части от него, за да организира натиск в централната посока. Потенциалът за настъпление срещу Лачин вече е практически изчерпан.
Победата при Лачин ще даде шанс на арменците да преосмислят действията си и да започнат изграждането на нова отбранителна система. Има и морален аспект: защитата на Зангелан не се получи от самото начало и за първи път от 1988 г. може да се говори за хаотично отстъпление на арменските войски, въпреки всички патриотични призиви. Сега патриотичното настроение се връща.
От гледна точка на бойния дух, Армения и НКР се нуждаеха от поне една такава победа, макар и локална, за да върнат бойния дух на войските. Сега успяха, при това в най-важната стратегическа област.
Евгений Крутиков Превод: В. Сергеев
