“Сблъсъкът на цивилизациите е археология: още Волтер насърчаваше императрица Екатерина да нападне мюсюлманската империя на турците в името на цивилизацията. Той ѝ даваше благословията на Просвещението. И докъде стигнахме? До обезглавяването на учител по история през 2020 г. във Франция и заплахи срещу вашия президент, представен от убиеца като “лидер на неверници”… Твърде често Франция е сляпа, когато се сблъсква с поведение, което се осланя на религиозен императив. Но човек не се шегува с богохулството, когато разбира какво представлява за другата страна. Вие казвате “терорист”, те ще кажат “мъченик”… Вижте думите на Кисинджър от 1969 г.: “Когато партизанската война не загуби войната, тя печели, когато редовната армия не я печели, тя губи”, разсъждава германският философ Петер Слотердайк в интервю за “Поан”.

- Как реагира авторът на “Примитивни рефлекси” на това развилняло се насилие във Франция през ХХI век? 47-годишен учител по история беше обезглавен от 18-годишен…

- Като всички останали съм в състояние на скръб, което, надявам се, е споделено в много широк мащаб, но, уви, скръбта на води до анализ… Освен това продължавам да се бунтувам срещу автоматичния ефект на медиите в тази асиметрична война между тероризма и държавите: те винаги съдействат на агресора да спечели. Това е отровата, която трови нашата демократична система на комуникации. По същия начин философите след Втората световна се преструват, че за да разберем кошмара, основната задача на мисълта е да се надвеси над бездната. Нека бъдем по-прагматични: човек с касапски нож, който убива, както в Средновековието, не може да предизвика една голяма страна. Защо го убиха? Наистина ли не можеха да постъпят другояче? Трябваше да бъде изправен пред съд. Да го представят на обществото. Големите процеси винаги са били велики моменти на републиканската педагогика. Да, педагогика чрез процеса. Това е единственият начин да се сложи край на тази асиметрична война между Републиката и ислямската умма, която никога не може да даде приемливи резултати, така както всички асиметрични войни. Вижте думите на Кисинджър от 1969 г.: “Когато партизанската война не загуби войната, тя печели, когато редовната армия не я печели, тя губи”.

- Защото според вас Републиката вече е загубила тази война?

- Тя повтаря своите мантри, републиканския си катехизис, “секуларизъм”, “свобода на изразяване”, “свобода на образование”, задейства символиката вместо да задейства интелигентността си срещу религиозната клетва, която е на съвсем друго ниво на власт над индивидите. Това ми напомня за онези задънени пътища, по които поемат учителите, предлагайки минута мълчание на учениците си, за да почетат паметта на карикатуристите от “Шарли Ебдо”, и срещат съпротивата на тези ученици, които им казват, че тяхната религия им го забранява. За тях това беше справедливото наказание за богохулството.

- Но “престъплението богохулство” беше премахнато във Франция с Наказателния кодекс от 1791 г. Тогава какво да кажем на тези ученици?

- Искаме им личната карта, както направи учителят по философия Рене Шиш, и ги караме да вземат решение за принадлежност: да бъдеш французин означава да задействаш способността си за преценка, критичния си дух. Само утвърждаването на този доброкачествен спинозизъм и радостта от разбирането могат да съпътстват пробуждането на силите. Не вярвам в кампанийните речи срещу “мракобесието”, в лесния аргумент за “сблъсъка на цивилизациите”. Сблъсъкът на цивилизациите е археология: още Волтер насърчаваше императрица Екатерина да нападне мюсюлманската империя на турците в името на цивилизацията. Той ѝ даваше благословията на Просвещението. И докъде стигнахме? До обезглавяването на учител по история през 2020 г. във Франция и заплахи срещу вашия президент, представен от убиеца като “лидер на неверници”… Твърде често Франция е сляпа, когато се сблъсква с поведение, което се осланя на религиозен императив. Но човек не се шегува с богохулството, когато разбира какво представлява това за другата страна. Вие казвате “терорист”, те ще кажат “мъченик”…

- От “другата страна”, казвате вие. Но все пак това е една и съща държава?

- Разбира се. Обезглавителят в Конфлан не беше французин, но току-що бе получил документ за десетгодишно пребиваване. А онези, които убиваха в “Батаклан” и “Шарли Ебдо”, или в Манянвил в дома на семейството полицаи, имаха френско гражданство… Те са французи, но изтъкват преди всичко своята идентичност на мюсюлмани, защото не са развили достатъчно тази символична имунна система, която наричаме хумор и която позволява да се защитим от това, което преживяваме като “агресия”. Би трябвало да им протегнем повече ръка, за да им предложим лечение с тази гражданска ваксина…

- Но не предлага ли точно тази символична ваксинация часът по “свобода на изразяването”, който е в програмата на френското образование? А учителят Самюел Пати, показвайки карикатурите, същевременно предлагаше на учениците, които биха се обидили, да напуснат класната стая, и плати с живота си за това?

- Да, и точно това ме трогва най-много, така както и искрената и единодушна реакция на преподавателското тяло във Франция. Защото именно преподавателското тяло бе засегнато символично. В буквалния смисъл. Тялото на преподавателя. Главата му… Тази мобилизация показва, че образът на великия учител “младенец на Републиката”, както го бе замислила Третата република с Пеги, човекът на “черните хусари”, не е подал оставка. И точно това, което е направил учителят, предлагайки на учениците мюсюлмани да напуснат класната стая, ако желаят, отговаря на учтивостта, за която призовавам спрямо онези, които са в зона с различен манталитет.

- Казвате, че на нашата концепция за секуларизъм ѝ липсва “учтивост”? Обяснете ни!

- Франция обича да се определя като “родината на Просвещението”. Това е вярно, но Франция е и родината на отмяната на Нантския едикт, която елиминира протестанството във Франция. Но той беше елемент на умереност. Просвещението е ерзац на протестанството, но с доза почти религиозна крайност, без да го осъзнава. Секуларизмът по френски е пряка рожба на Революцията, а не, както в Германия, резултат от религиозен мир. Трябва да се говори повече в клас за религиите, но и за хумора към религиите. Въведете дисциплина “сравнителен хумор”, както има “сравнителна литература”, покажете колко е била сурова карикатурата с католицизма, покажете също, че с исляма хуморът е сложен, не защото е отделна религия, която трябва да се пипа с повече пинсети от другите, а защото е толкова сурова, че няма за какво да я захапеш!

- Не се ли опасявате, че като реакция на страха, ще се развие автоцензура? Или “правото да не бъдем обиждани”, както в САЩ?

- Разбрах, че при вас наистина в този момент някои, дори вляво в политическия спектър, определящи се за философи, биха искали да се сложи край на “парадигмата на дебата” и на “дискусията”, и “да се възпроизведе определена цензура в публичното пространство”, но мисля, че във Франция свободата на изразяване не е в опасност. В сравнение с това, което се случва в американските кампуси, където тя наистина е в опасност, Франция си остава рай за неуважението. Мисля дори, че възможността да се подиграваш е толкова добре вкоренена, колкото и склонността ви да раздавате уроци! Освен това не учениците са убили този учител. Не, не неговите последователи са го убили, а медиен механизъм, включващ социалните мрежи и ислямистки организации, които разпространиха провокативно и невярно послание към онези, за които няма невинни и няма друга справедливост, освен тази, с която твърдят, че са натоварени.

Кристоф Оно-ди-Био, “Поан”    Превод от френски: Галя Дачкова