Една от най-често срещаните заблуди по отношение на авторитарните режими е широко разпространеното убеждение, че бизнесът им се противопоставя. Идеята, че авторитарните лидери са антибизнес популисти и са срещу икономическата либерализация и глобализацията всъщност е много далеч от реалността.
Задълбоченият анализ на авторитарните политики разкрива, че транснационалните корпорации и бизнес лидерите понякога се превръщат в крепости на електоралната база, подкрепяща такива лидери, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Това, което авторитарните режими често могат да гарантират, е решителен подход към изготвянето на политики и стабилността, която бизнесът жадува. Стабилността може да увеличи приходите, като осигури повишено доверие по отношение на дългосрочните фирмени стратегии.
Мерки като въвеждане на плоски данъци и намаляване на разходите за социално подпомагане могат да стимулират натрупването на капитал за местни и транснационални капиталисти. Тези политики може да имат продължителни ефекти, ако се прилагат в режим, при който противниците ограничават възможностите за съревнование с управляващия елит, като по този начин привличат чужд капитал и централизират богатството в ръцете на местния бизнес.
Габор Шайринг, професор в университета Бокони в Милано и експерт в унгарската политическа икономия, обяснява, че този механизъм е бил експлоатиран с особен успех от унгарския премиер Виктор Орбан. След като се отказа от комунизма през 1989 г., Унгария привлича все по-големи чуждестранни инвестиции в страната и нивото на инвестициите се ускорява, откакто Орбан встъпи в длъжност преди десетилетие.
„Повечето анализатори описват Орбаномиката като антилиберална, антибизнес политика, обслужваща интересите на политическия елит и лоялни олигарси. Това обаче е недоразумение“, казва той. Експертът обяснява, че след парламентарните избори в Унгария през 2010 г. правителствените политики все повече се насочват към по-приятелски набор от мерки.
„Правителството разпределя и директни финансови субсидии както на национален, така и на международен бизнес. Тези субсидии значително надвишават нивото отпреди 2010 г. и са по-насочени към националния бизнес от преди. Правителството отвори нови револвиращи врати за националните капиталисти, като покани по-малко политизирани бизнес лидери да заемат държавни постове. Експанзивната парична политика, въведена от Дьорд Матолчи като нов управител на унгарската централна банка, също се възприема благосклонно от бизнеса“, казва още експертът.
Случаят с Унгария ясно показва, че формите на управление, отклоняващи се от пътя на чистата либерална демокрация, не са непременно възпиращи за бизнеса. Андрей Хундер, президент на Търговската камара на САЩ в Украйна, подчертава, че видът на режима сам по себе си не е първостепенният критерий, който бизнесът трябва да отчита: други фактори могат да играят по-важна роля.
„Първо, бизнесът търси съответствие и предвидимост какво ще се случи. Трябва да разгледаме по-общата картина: трябва да разгледаме как политиките от своя страна засягат социалния, екологичния сектор и т.н. По-важното е не конкретният вид управление, а дали това управление е прозрачно до известна степен и дали бизнесът смята, че пътят на управление е устойчив“, обяснява той.
Независимо от това е от първостепенно значение да се има предвид, че изглежда има момент, при който липсата на държавни проверки и баланси значително намалява националната привлекателност за чуждестранните инвеститори. Както казва Хундер: „В крайна сметка всичко се връща към върховенството на закона. Мога ли да осигуря бизнеса си, активите си? Или ще има почукване на вратата в даден момент, което дискреционно ще застраши всичко това?“
„Например в Украйна ние настояваме за повече прозрачност в правната система. Фактът, че 80% от бизнеса не се доверява на съдебната система, е много важен за преките чуждестранни инвестиции в страната“, констатира той.
Тогава има праг, пред който чисто икономическите предимства надвишават липсата на правителствена прозрачност, която поддържа политическата и икономическата система в равновесие. Този праг зависи и от политическите нюанси по отношение на техническите определения, обяснява професор Кристофър Хартуел от университета в Борнмът.
„PiS в Полша и Fidesz в Унгария манипулират институциите, но все още печелят честно на избори и ухажват чуждестранни инвеститори. Но докато PiS не е пълна катастрофа, фирмите са готови да пренебрегнат някои неща, защото Полша е голям пазар и евтино влизане в ЕС. В този случай все още има значение основите на ниво държава. Фирмите не гравитират към Полша заради PiS, те гравитират, защото инвестиционният климат все още е наред, работната сила все още е евтина и пазарът все още е голям“, казва Хартуел.
„От друга страна, парите изтичат от Русия, тъй като пазарът е доминиран от политически инсайдери, така че авторитаризмът не е голяма атракция там“, допълва той.
Нито пък в Беларус, където бизнесът, особено процъфтяващият ИТ сектор, е сред първите сектори на обществото, който бие тревога за опустошителните икономически ефекти от държавната репресия и фалшифицираните президентски избори на 9 август. Много фирми започнаха да изпращат таланти в чужбина, за да продължат дейността си, други се преместиха на 100% в други държави.
Истинската дилема за бизнеса е следователно да се изчисли дали политиките, от които могат да се възползват, ще продължат в дългосрочен план. По същество те залагат дали някой ден ще бъдат подчинени на произволен закон, който може да ги принуди да напуснат страната или да загубят бизнес. Ако един авторитарен режим може да осигури поне някаква мярка за гаранция и за предпочитане стабилен, проспериращ инвестиционен климат, бизнес лидерите ще продължат да си затварят очите за всички по-малко пикантни аспекти на управлението.
Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова