На фона на помрачените настроения заради втората вълна на пандемията някои европейски ентусиасти се чудят дали тази криза в крайна сметка ще доведе до „фискален съюз“ на страните, нещо подобно на САЩ, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Големият успех тази седмица на първите социални облигации на ЕС, емитирани в помощ на борбата с предизвиканата от пандемията рецесия, показва, че инвеститорите искат да дават пари назаем на съюза като цяло вместо на отделни страни членки.

В същото време гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард насърчава блока да обмисли превръщането на съвместни дългови инструменти, създадени по време на пандемията, в постоянни инструменти. Това ще тласне ЕС крачка напред в превръщането му във федерация от страни, тъй като Европейската комисия, която емитира облигациите, ще има по-голям бюджет, за да преразпределя ресурси към нуждаещи се страни.

Европа и по-конкретно еврозоната ще спечелят много от системата на трансгранични фискални преводи, ако бъдат установени съответни проверки от Брюксел на националните бюджети за спиране на безразсъдното харчене. Валутният съюз има една централна банка и парична политика, която не може лесно да отговори на нуждите на отделна страна, изправена пред дълбоко или изолирано сътресение.

Но въпреки ентусиазма на инвеститорите и на Лагард пречките пред фискален съюз остават преди всичко политически. Те няма да изчезнат въпреки пробива в договарянето на съвместни пандемични фондове.

Тази седмица аукционът на облигации за финансирането на програма на ЕС в подкрепа на трудовите пазари привлече поръчки за 233 млрд. евро (275 млрд. долара), доста над стойността на емисията от 17 млрд. евро. Това доказва, че ЕС може да бъде сериозен играч в глобалното набиране на дълг.

Но липсата на апетит от пазарите никога не е била истинско препятствие пред задълбочаването на европейския проект. Инвеститорите се втурнаха да предоставят пари назаем на Европейския механизъм за стабилност – спасителния фонд на еврозоната, от създаването му през последната криза на държавния дълг миналото десетилетие.

Социалните облигации на ЕС предлагат рейтинг от три пъти А, който става все по-рядък в свят на голям държавен дълг. Макар че емитираните 10-годишни облигации от съюза предложиха отрицателна доходност, тя не е толкова негативна и поради това е по-привлекателна, отколкото други държавни ценни книжа с рейтинг ААА като германските бундове.

За съжаление, политическите препятствия пред по-тесен съюз все още изглеждат значителни, тъй като някои страни с по-силни финанси се страхуват, че трябва да подкрепят съседи с безкрайни проблеми.

Въпреки успеха си от гледна точка на поръчките аукционът тази седмица засили това притеснение – социалните облигации на ЕС имат по-голяма доходност от сравними ценни книжа от Германия, Холандия и Финландия и по-малка от тези на Испания, Италия или Гърция.

В момент, когато доходността се свива навсякъде, тези различия са минимални. Но те все пак показват, че участието в подобни „еврооблигации“ е по-добро за нестабилни страни (те плащат по-малко от собствените им облигации) и относително скъпо за тези с по-крепки рамене.

ЕС успя да преодолее тези затруднения през лятото, когато постигна историческо споразумение за съвместния си фонд на стойност 750 млрд. евро, който ще помага диспропорционално на страни като Италия и Испания.

Изключително важно е, че този инструмент ще предложи грантове, основно предоставяне на пари на реципиенти, както и заеми, разчупвайки табу в еврозоната. Но преговорите за фонда продължават и са тежки. Европейският съюз иска по-строги механизми за отказ от предоставянето на средства на страни, които нарушават демократични принципи, като Унгария и Полша. Холандия, която дълго време се противопоставяше на грантовете, също иска по-строги условия за отпускането на средствата.

Поради това е малко вероятно страните членки на ЕС да получат някаква помощ до средата на 2021 г. Засега отделните правителства нямат никакви затруднения да се финансират на пазара при много ниски лихви. Смущаващо е обаче, че инструмент, създаден за справяне с извънредна ситуация, ще бъде забавен заради политически препирни. Старите навици умират трудно в Европа, а ентусиазираните инвеститори няма да променят това.

Божидарка Чобалигова, редактор Десислава Попова