"Безумецо, ти грешиш! Казвам, че няма друг мрак освен невежеството"
Шекспир
Има много реален опит за пренаписване на историята, който се случва дори в момента, когато четете тези редове. И то на тази история, която е в основата на това, което движи света днес, защото се знае, че който контролира миналото, ще има власт и над нашето настояще и бъдеще.
Този опит да се пренапише историята е най-голямо значение, защото е това, което формира представата ни днес относно кой е "приятел" и кой "враг". Съответно, който контролира "наратива" на историята, ще контролира и възгледите ни за това с кого сме "съюзени".
Има последствие от това, което може да доведе до още по-голямо разделение, още повече конфликти и войни. То може да се изцери само, когато миналото бъде признато и разгадано напълно.
И все още има шанс този курс да се промени.
Среща на умовете
Техеранската конференция (28.11 - 01.12.1943) е първият път, когато американският президент Рузвелт и съветският лидер Сталин се срещат лично. Тя е историческа среща на двамата най-важни съюзнически ръководители, която ще формира изхода от Втората световна война.
Рузвелт се е опитвал да насрочи срещата от повече от година, защото тя е от изключителна важност и ще позволи на двамата лидери да започнат основаната за солидно "доверие", което трябва да се формира, и което е ключово не само за победа във войната, но и за поддържането на стабилен мир след това.
Вече четири години от Втората световна война са изминали и нивото на недоверие, страх и омраза срещу Съветския съюз е все още доминиращо в политическите и военни кръгове на Съединените щати.
Това важи още повече за служителите на Държавния департамент, който са срещу признаването на Съветския съюз от Франклин Делано Рузвелт през 1933 година. Заради това, антагонизмът срещу него и политиките му е постоянен.
Когато най-близкият съветник по външна политика на Рузвелт през войната, Хари Хопкинс е изпратен в Европа за да провери тамошните американски посолства и легации, той открива, че много от тях все още държат портретите на Хърбърт Хуувър на стените си, вместо тези на действащия президент.
Джордж Кенан, който е най-добре известен като автор на стратегията на "сдържане" през Студената война, е един от мнозината, които споделят тези възгледи, и които се противопоставят на признаването на СССР от страна на Рузвелт.
Кенан казва следното:
"Не трябва да имаме никакви специални отношения с тях въобще.... Никога, нито тогава, нито пък на по-късен етап, не съм смятал, че Съветският съюз е годен за съюзник или асоциирана страна, в реален или потенциален смисъл".
Анти-съветското отношение на външните служби е толкова дълбоко вкоренено, че повечето са срещу помощта за Русия, дори когато Хитлер нахлува в нея, и въпреки, че съветите губят повече животи срещу нацистите в първите месеци на операция "Барбароса", отколкото цяла Европа взета заедно.
Самият Чърчил не крие, че иска да гарантира, че след войната Германия ще се въздигне отново като контрабаланс на Русия в Европа и ще бъде достатъчно силна за да я възпира (силна, но както той казва, не и опасна).
Въпреки това, Рузвелт е първият, който признава, че все по-нарастващият варваризъм на Хитлер е много по-опасен от това, което си въобразяват външнополитическите кръгове, както и че Русия е ключов съюзник. Всъщност, единственият съюзник, който може да гарантира, че Германия ще бъде победена.
Техеранската конференция е голям успех в стратегията за сътрудничество с цел победа във войната, но по-важното, тя е голям дипломатически успех, който ще даде начало на един от най-големите и важни съюзи, които някога са се случвали в историята.
Истината за пакта Молотов-Рибентроп
През 1936 година Сталин вече е предвидил как германската агресия ще избухне в неспокойния свят:
"Историята показва, че когато една държава има за цел да води война срещу друга страна.... тя започва да търси граници отвъд, които може да достигне границите на държавата, която тя иска да нападне.... Не знам точно какви граници Германия може да адаптира за целите си, но мисля, че тя ще намери такива, които са готови да й "отпуснат" граници".
Тези изявления са направени преди Мюнхенското споразумение, което е точно това - "отпускане на граница".
На 18 март 1939 г., по заповед на Йосиф Сталин, съветският комисар за външна политика Литвинов предлага Франция, Полша, Русия, Румъния и Турция да се съберат на конференция, за да изработят споразумение, с което да спрат Хитлер.
Британският Чембърлейн е силно против тази идея и пише на приятел:
"Трябва да си призная, че имам възможно най-висшата степен на недоверие към Русия. Нямам вяра в нейните възможности да поддържа ефективна офанзива, дори и да искаше. И не вярвам на мотивите й."
На 14 април 1939 година, британският външен министър лорд Халифакс казва, че Великобритания няма да разшири съюза си и до Русия, в случай, че Германия нападне.
Очевидно на Русия й се казва, че ще бъде сама.
На 16 април 1939 г., Сталин кара Литвинов да предложи на сър Уилям Сийдс, британският посланик в Москва, Русия, Франция и Великобритания да сключат пакт, който ще свърже трите страни и ще ги принуди да обявят война на Германия, ако те или някоя нация между Прибалтика и Средиземно море, бъдат нападнати.
Великобритания и Франция отказват.
Мюнхенското предателство вече е подписано на 30 септември 1938 година, когато Британия "позволява" на Хитлер да анексира германоезичната територия на Чехословакия, всякаш става въпрос за английска колония, с която Лондон може да се разпорежда както си иска.
В добавка към това, Банк ъф Ингланд и Банката за международни въпроси, чрез гуверньора на първата Монтагю Норман, позволяват директния трансфер на злато на стойност 5,6 милиона лири към Хитлер, което принадлежи иначе на Банката на Чехословакия.
И накрая, Прескот Буш от името на Съюзно банкиране е хванат да финансира Хитлер преди и по време на Втората световна война, а на 20 октомври 1942 г., банковите му авоари са иззети по американския Закон за търговия с врага.
Въпреки всичко това, именно пактът Молотов - Рибентроп е избран от "историците" да остане в историята като черно петно на моралния характер и истинско "лице" на Съветския съюз.
Своего рода потвърждение, че на руснаците никога не трябва да се вярва, защото те ще се съюзят с който има най-голяма власт, без значение от идеологията.
Това разбира се, не може да бъде по-далеч от истината и всъщност е огромно отричане на отговорността, която Великобритания и Франция имат в създаването на такава отчаяна ситуация за Съветския съюз.
Те остават СССР изолирана, защото искат да го видят унищожен.
Сталин не храни никакви илюзии. Той знае, че е невъзможно за СССР да съществува редом до Нацистка Германия, особено защото съществуването на славяните се е разглеждано като непрмиемливо от Берлин.
Хитлер, който описва тези си вярвания доста детайлно в "Моята борба", не крие, че смята славяните за нисша раса, както и че след победата му смята да превърне руснаците и поляците в роби.
Хитлер дори се хвали:
"Конфликтът на изток ще бъде много по-различен от този на запад."
Хората на Запад трябва да бъдат подчинени, а тези на изток унищожени.
Полският външен министър Йозеф Бек, който контролира външната политика е силно про-германски настроен и убеден, че Германия никога няма да нахлуе в Полша. Някои казват, че Бек всъщност е и нацистки агент.
Любопитно е, че след смъртта му, синът му Антони намира сред принадлежностите на баща си цял албум със снимки на Бек заедно с нацистки генерали и различни представители на политическия елит на Третия Райх.
Отказът на Полша да изработи защитна стратегия излага Съветския съюз на една изключително трудна ситуация, тъй като Полша споделя граница с него.
Ако тя бъде нападната, ще бъде използвана като плацдарм за нападение срещу Съветския съюз, което се е случвало много пъти в миналото, включително и през Първата световна война.
Въпреки факта, че Полша няма да има никакъв шанс да се защитава в случай на германска инвазия, лорд Халифакс я използва като извинение за да прекрати всякакви сериозни преговори със СССР, заради отказа на Йозеф Бек, да позволи на руски войници да навлязат в Полша, дори ако е зад а отблъснат германската армия... която иска да унищожи поляците като народ, както Хитлер многократно е казвал.
Лорд Халифакс е записан как след среща с Хитлер казва следното за фюрера:
"Като унищожава комунизма в своята страна, Хитлер препречи пътя му към Западна Европа.... Германия, следователно, може с право да бъде смятана като щит на Запада срещу комунизма".
Девет дена след като пактът Молотов - Рибентроп е подписан, на 1 септември, 1939 година Вермахтът навлиза в Полша. След 18 дена на сражения, нито една полска дивизия не е останала.
На 17 септември Червената армия навлиза в източните части на страната и Полша престава да съществува.
Ситуацията можеше да се избегне. Не е трябвало Полша да страда съдбата, която й се струпва на главата през Втората световна война. Тя е единствената страна извън Германия, в която има концентрационен лагер, създаден за избиването на тази раса (а всеки е знаел, че следващите в списъка са руснаците).
Тази съдба се навлича на Полша, защото Великобритания и Франция решават, че поляците са "заменими" в замяна на унищожението на руския народ.
Хитлер трябва да погълне първо Полша, преди да погълне Съветския съюз.
Като неуспяват да организират съюз, както Сталин е искал месеци преди това, Англия и Франция позволяват на Германия да сее разруха в редица страни, всяка от които е оставена сама да се опитва да се защитава. Разбира се, всички те падат една след друга.
И защо се случва всичко това?
Сталин е наясно, че Хитлер никога няма да остави Русия и пактът е неговият отчаян опит да купи повече време. Неговата надежда е, че Хитлер ще нападне Франция и Великобритания и чак тогава ще се обърне към Русия.
Не можем да съдим това твърде сурово, тъй като Англия и Франция вече са решили да изиграят тези карти. Тъй като съюзът не е на дневен ред, за Сталин остава само да избегне да бъде първият, който ще понесе удара.
Чърчил е убеден през войната и след нея, че Сталин не е по-различен от Хитлер, както и че никакъв съюз не може да бъде надежден. Британският лидер се страхува, че най-голямото желание на Сталин е да превземе и подчини Западна Европа.
Този страх и отлагането на откриването на втори фронт, като се отхвърля предложената операция "Чук" на американския генерал Айзенхауър, както и забавянето на операция "Овърлорд" с месеци, ще струват живота на милиони невинни.
Съединените щати виждат ситуацията по различен начин. Държавният секретар в периода 1933-1944 г., Кордел Хъл пише в мемоарите си, че подписването на пакта с Рибентроп е начин за Сталин "да държи легионите на Хитлер далеч от приближаване към Русия."
"Ние (Рузвелт и Хъл, бел.р.) не искахме да поставяме Русия на същото агресивно ниво като Германия.... Хитлер не беше изоставил амбицията си по отношение на Русия", пише Хъл.
И така, от гледна точка на Белия дом, ходът на Сталин е изцяло отбранителен.
Интересно е да се отбележи, че Сталин получава съобщения през лятото на 1939 г., както от Хитлер, така и от Рузвелт, но никакви от Чембърлейн или френският лидер Даладие.
На 31.10.1939 германският генерал-губернатор за окупирана Полша Ханс Франк обявява:
"Поляците не се нуждаят от университети или гимназии. Полските земи трябва да бъдат превърнати в интелектуална пустиня... Единствените образователни възможности, които трябва да им се предоставят са тези, които ще им демонстрират безнадеждността на етническата им ситуация".
И наистина, точно това се случва.
Когато Червената армия освобождава Полша, тя не намира никакви използваеми сгради от типа на училища, училищно оборудване, научни материали, лаборатории. Каквото германци не унищожават, го прехвърлят обратно във "фатерланда".
Битката за американско-руски съюз
На 22 юни, 1941 година операция "Барбароса" започва. В следващата седмица германците пленяват повече от 400 хиляди съветски войници, унищожават или повреждат 4000 самолета и навлизат на дълбочина от близо 600 километра в руските територии, превземайки дори беларуската столица Минск. Още 200 хиляди войници са пленени следващата седмица.
Сталин, след като се възстановява от шока от първоначалните степени на унищожението, дава реч на 3 юли 1941 година, в която повдига духа на Русия и уверява хората, че победата е възможна, въпреки, че врагът е много силен.
Съветският лидер им казва, че руската борба "ще се слее с борбата на народите в Европа и Америка за тяхната свобода, за демократичните свободи."
"Това ще бъде един обединен фронт на народите, които се борят за свободата и срещу робството", казва Сталин.
И все пак, Съветският съюз ще се нуждае от помощ, ако иска да победи непобедимите армии на Хитлер, а в Америка има силно противопоставяне по различни причини, срещу подкрепата за Русия.
Най-вредното мнение в този смисъл е, че руснаците не заслужават американска помощ, защото не били по-различни от нацистите.
Опозицията в Сената срещу самата идея за помощ на Русия е особено силна. Най-зле са сенаторите от Мисури.
"Това е случай на куче, което хапе друго куче", казва сенатор Бенет Кларк от Мисури.
"Ако видим, че Германия помага трябва да подкрепим Русия, а ако Русия бие, трябва да помогнем на Германия и по този начин ще ги оставим да се избият възможно най-много", казва сенатор Хари Трумън, който по-късно ще стане президент.
Смразяващи думи, излезли от устата на бъдещия американски президент, които никой руснак никога няма да забрави.
От мнозина се смята, че съветите няма да издържат дълго във войната с Хитлер. Британското разузнаване изчислява, че Вермахтът ще стигне до Москва "за три седмици или по-малко".
Рузвелт се чувства по различен начин. Той създава ленд-лийз програмата през март 1941 година, която позволява на САЩ да снабдяват съюзниците от Антихитлеристката коалиция с материална помощ. Въпреки, че тази помощ е отложена с месеци в случая на Съветския съюз, тя все пак идва, макар и да е била закъсняла.
На 8 септември 1941 година, започва обсадата на Ленинград, която ще приключи чак през януари 1944 г. Хитлер има намерение да убие от глад 2,2 милиона руски жители, обявявайки:
"Исканията да се позволи предаването на града ще бъдат отхвърлени.... Нямаме интерес в запазването на каквато и да е част от населението на този голям град".
Генерал Жуков е изпратен да защитава града и спасява Ленинград от тази съдба.
По-късно Айзенхауър ще каже за Жуков, че "в Европа войната беше спечелена и на никой Обединените нации не са в по-голям дълг, отколкото на маршал Жуков".
Ленд-лийз програмата на Рузвелт е голям фактор в спасението на Русия. Списъкът на нещата, които Рузвелт е готов да изпраща на Съветския съюз е удивителен. Той включва ежемесечни пратки на 400 самолета, 500 танка, 5000 автомобила, 10 хиляди камиона и огромни количества противотанкови оръжия, противовъздушни оръжия, дизелови генератори, полеви телефони, радиостанции, мотоциклети, брашно, жито, захар, 200 хиляди чифта обувки, 500 хиляди чифта медицински ръкавици, 15 хиляди триона за ампутация.
До края на октомври 1941 г., корабите пренасят 100 бомбардировача, 100 изтребителя, 166 танка с всички нужни части и амуниции, както и 5500 камиона.
Обсадата на Москва продължава от октомври 1941 до януари 1942 година и ще доведе до загубата на 926 хиляди съветски живота преди да свърши.
Съветският съюз взима провизии и доставки от САЩ, но именно той поема пълната тежест на удара на Вермахта сам-самичък.
Според историка на Втората световна война и авторитет по Нацистка Германия, Герхард Вайнберг, германските статистики показват, че всеки ден по десет хиляди руски военнопленници биват разстреляни или умират от глад и болести, само през първите седем месеца на войната.
Това ще рече около два милиона души, в добавка към един милион съветски граждани, които загиват през този период, с което общо три милиона руснаци са жертвите през първите седем месеца на войната.
Айзенхауър разработва план, чието кодово наименование е "Чук". Този план трябва да организира втори фронт в подкрепа на Русия, но ще разчита на пълната подкрепа от Великобритания, от която операцията трябва да се започне, за базиране и поддръжка на самолетите.
Генерал-майор Исмей, началник на британския офис на Министъра на отбраната е сред тези, които смятат, че е погрешно това, че британците подлъгват американския генерал Джордж Маршъл и Хари Хопкинс за възможната британска подкрепа за операцията:
"Нашите американски приятели си отидоха щастливи с погрешното впечатление, че сме се съгласили на операция Чук и Обкръжение.... Когато трябваше да им кажем, след най-внимателно изучаване на "Чук", че сме абсолютно срещу нея, те почувстваха, че сме ги измамили.... Мисля, че трябваше да излезем чисти, по-чисти, отколкото излезнахме и да кажем: "Ако трябва да сме честни, ние сме ужасени, заради това, което преживяхме".
Вторият фронт е отново отложен, а вместо него се случва инвазията на френска Северна Африка със съвместна американско-британска операция.
Интересно е да се отбележи, че Чърчил се нервира всеки път, когато научи, че руснаците унищожават германските оръжия, след като пленяват немски войници. Той е гневен защото иска тези оръжия да се пазят, в случай, че бъдат нужни срещу руснаците в една бъдеща война.
Визията на Рузвелт за следвоенния свят
Атлантическата харта е трябвало да бъде смъртоносният възел за колониалните империи. Западна Европа и Америка гледат на нея от гледна точка на сигурните граници, но Третият свят усеща истинския й дух - национален суверенитет.
Ще й отнеме години за да обиколи света, но борбеният дух е надигнат сред колонизираните народи. Чърчил се съгласява с нея, само защото няма друг избор.
Продължаващото съществуване на Британската империя е заложено на карта и само Америка е можела да я спаси.
Както се отбелязва в "Както той го видя" на Елиът рузвелт, Франклин Делано Рузвел изразява ясно мислите си по въпроса:
"Мисля, че говоря като президента на Америка, когато казвам, че САЩ няма да помогнат на Англия в тази война, само за да може тя да продължи да язди грубо колониалните народи".
Чърчил никога не разбира идеята на Франклин Делано Рузвелт, че независимостта, а не зависимостта, е най-доброто икономическо решение за световните проблеми. Британският лидер също така не разбира, че Рузвелт вярва, че продължаването и поддържането на колониалните империи е коренът на Втората световна война, както впрочем и Сталин вярва.
Английският булдог не разбира, че преди тези страни от Третия свят да получат независимостта си, ще има нужда от силно и балансирано лидерство от четири сили - САЩ, Русия, Китай и Великобритания, за да защитават правото на нациите на суверенитет.
На 23 февруари 1944 година, Рузвелт казва на прескоференция какво мисли за Обединените нации:
"Въпрос: Смятате ли наистина, че Конференцията може да бъде основата на световен мир за повече от поколението мъже, което строи мира?
Рузвелт: Мога да ви отговоря, ако ми кажете какви ще бъдат потомците ви през 2057 година.
Водещ: Можем ли да гледаме напред?
Рузвелт: Можем да гледаме напред доколкото човечеството вярва в тези неща. Обединените нации ще се развият в най-добрия метод, който някога е измислян за спирането на войната, и ще бъдат началото на нещо друго."
На 1 март 1944 година, Рузвелт говори на съвместна сесия на Конгреса:
"Кримската конференция беше успешно усилие от трите водещи нации (САЩ, СССР и Британия) за намирането на обща основа на мира. Тя трябва да даде началото на края за системата на едностранни действия, изключителните съюзи, сферите на влияние, балансът на силите, както и всички други неща, които са опитвани с векове, и които винаги са се проваляли.
Предлагаме да заменим всички тези неща с универсална организация, в която всички миролюбиви нации най-сетне ще получат шанс да участват."
Нека САЩ не позволяват толкова милиони да са загинали за тази визия напразно!
Синтия Чънг Превод: СМ
