Петролните и газовите компании преди измерваха успеха си с това колко добри са в намирането на нови източници. Безмилостното правило, според което те бяха оценявани, беше „коефициентът на заместване на резервите“, показател за това колко успешна е една компания в заместването на добивания нефт и газ с нови доставки. Днес тази гледна точка се преобръща. Бърнард Луни, главен изпълнителен директор на BP, смята, че бъдещето е в производството на по-малко въглеводороди. Той иска BP да съкрати производството на петрол и газ с 40% през следващото десетилетие, пише Financial Times в редакционен коментар.
Тази амбиция отразява дълбоката промяна, обхванала енергийната индустрия. Големите петролни компании трябва да преоткрият себе си, ако искат да оцелеят в нисковъглеродния свят. BP заяви тази седмица, че вярва, че глобалното търсене на петрол може да достигне своя връх през следващите няколко години и че потреблението може никога да не се възстанови от пандемията. Подобна мрачна оценка от една от най-големите петролни компании в света би била немислима само преди няколко години.
Светът се променяше още преди Covid-19. Изменението на климата влезе в обществения прожектор. Натискът върху петролната индустрия да се адаптира дойде от всички страни, въпреки че компаниите все още не са измислили как да генерират приходи от нисковъглеродния бизнес. Инвеститорите са по-гласовити и настояват BP, Royal Dutch Shell и сие да отчетат финансовото въздействие, което глобалното затопляне би могло да окаже върху техните операции.
В същото време банките и правителствата са по-склонни да финансират действия срещу климатичните промени - пазарът на дълг, свързан с разходи за екологични проекти, е в подем. Goldman Sachs прогнозира, че през следващата година разходите за възобновяема енергия за първи път ще надвишат тези за проучване и производството на нефт и газ. Промяната се дължи на увеличаващата се разлика в цената на капитала - до 20% за инвестициите в нефт и газ, в сравнение с 3% до 5% за възобновяемите източници.
Тези тенденции само се ускориха по време на пандемията. Карантината, наложена от правителствата, за да ограничат разпространението на вируса, принуди милиони да работят от вкъщи. Промяната в поведението на хората вследствие на осъзнаването, че работата от дома е възможна, има дългосрочни последици за икономиките, изградени върху изкопаеми горива. Някои правителства, основателно, въвеждат по-строги регулации и стимули за насърчаване на зелено икономическо възстановяване. Европейската комисия настоява за нов климатичен план до 2030 г.
Сред водещите компании в отрасъла, BP и европейските й съперници са в авангарда на революцията, но успехът ще бъде бавен. Мащабът на инвестициите, необходими на големите петролни корпорации, за да се пренасочат към възобновяемите източници, е огромен - анализатори от Rystad Energy изчисляват, че новите цели, обявени досега, включително тази на BP да изгради 50 гигавата възобновяем капацитет до 2030 г., ще изискват инвестиции от 200 млрд. долара. Американските конкуренти, по-специално ExxonMobil, досега се въздържат от действия за намаляване на инвестициите във въглеводороди, но в крайна сметка може да се наложи да променят курса. Не е изненадващо, че националните компании, които отговарят за повече от половината от световното производство на петрол, не са склонни да променят линията.
Характерът на бъдещото търсене на петрол остава неясен. Потреблението може да остане стабилно на ниво от десетки милиони барели на ден в продължение на десетилетия, дори и при най-драматичния преход към по-чиста енергия. Светът също така все още разчита силно на петрола като суровина за други продукти, особено производните му химикали. Някои анализатори предвиждат, че през следващите няколко години може да се появи недостиг в предлагането, което ще повиши цените и ще доведе до ръст на новите инвестиции. Производителите с ниски разходи ще продължат да изпомпват, докато могат. Но началото на края започва.
