Из “Проповеди над един мравуняк”
Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Разочаровани, а след тези – очаровани.
Разочаровани са онези, които преди това са били очаровани.
Очаровани са онези, които предстои да бъдат разочаровани.
Така ли е и между вас, драги мравки? Изглежда, че не е. Така ми изглежда, защото нито една нощ не видях някоя от вас да излезе на луна и да изповяда на нощта своето разочарование или очарование.
При нас хората, пък всяка нощ е изпълнена с такива изповеди. Всяка нощ е преситена с такива изповеди.
Разочаровани са гладните, които са били очаровани от пръв поглед от богатствата на този свят.
Разочаровани са милостивите, защото не се били помилвани
Разочаровани са праведниците, защото са били разпънати на кръст.
Разочаровани са грешниците, защото са видели, че очарованието на греха е само една измама.
Разочаровани са онези, които търсят сластта, защото, когато в своята сила са обхванали и стиснали насладата, очите им са се отворили, и са видели, че са стискали само празни ръце.
Разочаровани са онези, които търсят страданието, защото са осъзнали, че и в страданието има сласт.
С разочарование Бог възпитава хората, малки мравки. Разочарованието е добро нещо, както е добро удрянето на мускулите, за да се каляват.
Многото дребни разочарования подготвят хората само за едно голямо.
Претърпяното веднъж по-голямо разочарование прави човека по-далновиден за маса малки разочарования.
Разочарованията са удари. Аз обичам онези, които от тези удари се се калили, а не обичам онези, които под ударите са се размекнали.
Каляването е нужно за този живот, това обичайно забравят хората, които най-много се оплакват от собствените си житейски разочарования.
- В този живот няма река от мед и мляко, казах аз един ден на група разочаровани, които проклинаха живота заради неговите лъжи. Животът никога не ви е обещавал река от мед и мляко; той прочее, не е могъл да ви излъже в това. Вие сте лъгали сами себе си, защото сте си обещавали нещо за сметка на живота, без да знаете, че животът не признава никакви сметки, направени без среща и запознанство с него.
Един е вашият смъртен грях, приятели мои; вие оставате упорито очаровани от себе си и никога не допускате мислите ви да се разочароват в това самоочарование. Ваш е смъртният грях, че не можете да се разочаровате от себе си, че не смеете да се разочаровате от себе си.
Разочарованието от себе си, това са удари по себе си.
Докога ще удряте другите и ще се преструвате, че вас боли?
Докога ще си запушвате ушите, за да не чуете онези, които вървят от другата страна на улицата успоредно с вас и обявяват разочарованието си от вас?
Чуйте, чуйте, колко гласове говорят за разочарованието си от вас!
Но аз още повече, аз съм разочарован и от самия себе си. Аз съм претърпял разочарования.
Разочаровайте се сами от себе си, вие, изнежени и лъжливи, и ако издържите на тези удари и останете живи, тогава ще ви наричам свои приятели.
Разочаровайте се от себе си и ако тогава не извършите самоубийство, животът ще ви превърне в свои истински войници.
Саморазочарованието е рекрутиране на живота.
При това рекрутиране една част от кандидатите се предава на самоубийство, а другата част – на живота.
По-голямата част, обаче, не дочаква това рекрутиране, защото по-голямата част са непълнолетни и в старост, или по-правилно е да се каже, че по-голямата част са често многолетни, но никога пълнолетни.
Разочаровайте се от всичко и тогава ще бъдете очаровани от всичко, дори и от своите разочарования.
Ако целият живот беше разочарования, то той би се семоубил още преди да сме се появили аз и вие в него.
Добре е за онези, които са се разочаровали много, но при това не са загубили възможността да се очароват.
Добре е за онези, които преживяват, но не преживят.
Ако нямаше разочарование в очарованието, човек не би имал кости и мускули, но би бил като гъба, която от нищо не може да бъде разбита и не може нищо да разбие и която еднакво гордо се надува след като е била смачкана с чело или с крак.
Но защо гъби-човеци, когато природата е сътворила отделно и гъби, и човеци?
Разочарованията са наковалня, на която съдбата кове хората.
Повечето слаби падат в топилките, които съдбата отново претапя в пещта. Силните накрая се очароват от цялата процедура, под която ги поставя съдбата.
Много отлежават с тях под ударите на съдбата, но това е достатъчно, за да превъзмогнат самоубийството.
Превъзмогнат ли самоубийството, тогава са пълнолетни, тогава са узрели за живота.
Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки?
Такива, които викат от разочарование, а след това идват онези, които пеят в очарование.
А знаете ли в какво е велик живота?
В това, драги мравки, че той съчетава тези две песни в една хармония, в това, че той е по-широк и от трагедия, и от комедия.
Превод: Деница Георгиева Ганчева
