Едно по едно демократичните правителства по целия свят втвърдяват позицията си по отношение на Китай. Това, което започна в Австралия и САЩ, се разпространява вече в Индия, Канада и Великобритания, пише Ноа Баркин от Rhodium Group в свой анализ за онлайн изданието Politico.

И сега за Германия. Берлин се отличава от глобалните играчи и се опитва да избегне директната критика към китайското политическо ръководство, дори когато Пекин експлоатира европейското разделение в разгара на коронакризата, организира масово задържането на уйгурските мюсюлмани и наложи драконовско законодателство за националната сигурност на Хонконг.

Германия не само мълчи, но и енергично защитава това мълчание. По-рано този месец министърът на икономиката Петер Алтмайер, близък съюзник на канцлера Ангела Меркел, каза в интервюта за Politico и Frankfurter Allgemeine Zeitung, че не е работа на Германия да поучава други държави. Алтмайер заяви, че все още вярва във "Wandel durch Handel" - идеята, че по-тесните търговски връзки ще тласнат Китай към по-свободна и по-отворена политическа система.

За критиците на нарастващата увереност на Китай и президента Си Дзинпин позицията на Германия се разглежда като основно препятствие.

И все пак, фундаментална промяна е в ход и в Берлин, дори и да не се случва със същия главозамайващ темп, както във Великобритания. През последната година възгледите за Китай се втвърдиха в целия германски политически спектър. Тъй като Меркел трябва да напусне поста си през следващата година, а е възможно и промяна на управляващата коалиция, нараства усещането, че изострянето на позицията е станало неизбежно.

"След като Меркел си отиде, мисля, че ще видим бърза промяна, вероятно драстична", заявява служител на Бундестага, който е политически свързан с нейните консерватори. Високопоставена фигура в германската индустрия се съгласява с това мнение и прогнозира, че импулсът зад една по-твърда линия ще е трудно да се спре, въпреки натиска от бизнес лобито да поддържа отношенията хармонични.

Подходът на Меркел към Китай дава приоритет на диалога, избягва конфронтацията или критиката и поставя на първо място интересите на шепа големи германски компании. Вече се виждат обаче големи пукнатини. Германският канцлер започна 2020 г. с решение да покаже, че Пекин може да бъде партньор за Европа, а не просто конкурент и системен съперник, както Европейската комисия го описа миналата година. Китай обаче отказа да се включи в тази игра и вместо това стана по-провокативен на фона на разгръщащата се криза с коронавируса.

Надеждите на Меркел да сключи договор за инвестиции между ЕС и Китай и да създаде отделни споразумения относно политиката в областта на климата и развитието на Африка също затихват. Срещата на канцлера със Си и лидерите на държавите от ЕС, първоначално планирана за средата на септември в източния град Лайпциг, беше отложена за неопределено време.

Членовете на собствения кабинет на Меркел и широката коалиция в рамките на Бундестага също отказват да  влязат в тона и. През уикенда висш служител на външното министерство, ръководено от социалдемократите, написа огромен коментар за Китай в списание Der Spiegel, който се четеше като слабо забулено отричане на подхода на Меркел.

Междупартийната групировка е все по-уверена, че може да нанесе още един удар по китайската политика на Меркел през тази година, като осуетява плановете й да даде роля на Huawei в германската 5G мрежа. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер, на когото е възложена отговорността за изготвяне на законодателство за сигурност на 5G, даде знак на противниците на Huawei, че не иска да се бори с тях. Според висш служител в министерството това означава, че проектозаконът, което министерството вероятно ще представи на парламента през есента, ще постави летвата за сигурността толкова високо, че Huawei да не попада в рамката на възможностите.

Великобритания, Франция. Италия и голяма част от Източна Европа и Скандинавия вече изтласкват Huawei и Меркел няма да може да затрудни и Германия да поеме в тази посока. Позицията на Меркел може да бъде допълнително подкопана, ако Доналд Тръмп загуби президентските избори в САЩ от кандидата на демократите Джо Байдън. Байдън, който сега се радва на удобна водеща позиция във всички основни проучвания, сигнализира, че възнамерява да работи в тясно сътрудничество със съюзниците по политиката за Китай. На Берлин ще му е трудно да каже „не“, когато Байдън се обади.

Нищо от това не означава, че политиците в Берлин изведнъж ще започнат да звучат като своите колеги във Вашингтон. Това означава обаче, че в дългосрочен план те ще бъдат принудени да дават приоритет на по-широки стратегически съображения пред индустриалните интереси при оформянето на политиката спрямо Китай.

Берлин ще продължи да говори с Пекин за области от общ интерес, но ще постави граници и ще предприеме конкретни действия в координация със съюзниците , когато Китай ги пресече.

Последното парче от пъзела при оценката на бъдещите отношения на Германия с Китай е кой ще седне в стола на Меркел догодина. До следващите федерални избори има малко повече от година, няма ясна картина кой ще бъде нейният наследник, какво правителство ще ръководи този човек и какво всичко това може да означава за политиките на Берлин спрямо Пекин.

След повече от десетилетие на „велика коалиция“ във властта в Берлин изглежда, че изборите ще доведат до ново политическо съзвездие, включващо зелените, които през последните години се очертават като най-остро настроената партия против Китай. Зелените подкрепят това, което наричат ​​„етична външна политика“ с правата на човека в центъра и. Тяхната позиция към Пекин е малко вероятно да бъде повлияна от зависимата от Китай германска автомобилна индустрия в същата степен, в която е влияе партията на Меркел.

Данните показват, че най-предпочитаният за лидер политик е Маркус Зьодер, лидер на сестринската партия на ХДС, Баварския християнски социален съюз. Неговите основни конкуренти - Армин Лашет и Фридрих Мерц, излязоха с отслабен рейтинг от коронакризата. Като премиер на Бавария Зьодер защитава интересите на германските автомобилни производители, но като канцлер ще е подложен на сериозен натиск да покаже, че работи в интерес на всички германци.

Зьодер е по-скоро политически прагматик, отколкото идеолог. Той промени драстично политиката в областта на климата през последните 18 месеца, тъй като има политически смисъл да го направи, и би се изправил пред значителен натиск да промени позицията си и спрямо Китай, ако той се окаже в крайна сметка в коалиция със Зелените и се изправи пред нова, по-дружелюбна администрация във Вашингтон, която настоява за повече сътрудничество между съюзниците.

Така че линията на Меркел изглежда все по-несъстоятелна. Малко вероятно е тя да оцелее след предстоящите политически промени.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов