Истинската причина за тази обществена революция е да се отговори на политическите претенции на ЛГБТК сексуалните малцинства (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендъри, куиъри), някои от които - като трансджендърите, или по-конкретно “небинарните” трансджендъри” - не се чувстват нито мъже, нито жени и не се разпознават в “структурирането” на обществото около мъжкия и женски пол.
Личната карта на Леот Зигерс, първият трансджендър, получил официален документ, в който не се посочва пол, през октомври 2018 г.
Правителството на Нидерландия изглежда има план за бъдещето на човешкия род, ако ли не за бъдещето на рода изобщо. В писмо до парламента в началото на юли, в поразително журналистическо и политическо безразличие, министър Ингрид ван Енгелсховен, която отговаря за еманципацията, съобщи, че се премахва споменаването на женски и мъжки пол в нидерландските лични документи от 2024-2025 г.
Това е “ненужно” вписване, заяви министърката, която иска “да ограничи колкото се може повече ненужното споменаване на пола”. “Нидерландците няма да бъдат първите”, Германия отвори пътя, изтъкна тя. Нидерландците ще запазят споменаването на пола в своите паспорти, в съответствие с изискванията на Европейския съюз, който не се поддаде на призивите за полово неразграничаване. Нидерландия се позовава на аргумента за “бюрократична тромавост”, до която водело споменаването на пола по всеки повод. Решението нямало да създаде проблеми на полицията, смята Ингрид ван Енгелсховен.Истинската причина за тази обществена революция е да се отговори на
политическите претенции на ЛГБТК сексуалните малцинства
(лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендъри, куиъри), някои от които - като трансджендърите, или по-конкретно “небинарните” трансджендъри” - не се чувстват нито мъже, нито жени и не се разпознават в “структурирането” на обществото около мъжкия и женски пол.
“Гражданите трябва да могат да формират своята идентичност”, пише министърката, която е член на малката партия “Демократи 66” в духа на 68-а, поставяйки въпроса в дневния ред на правителствената коалиция. Терминът “формират” явно сочи, че Ингрид ван Енгелсховен е чела американската философка Джудит Бътлър, която твърди, че полът е социален факт и “перформативен” акт -, а не биологична даденост. Трансджендърите, чието брой остава твърде неясен, представлявали между 0,6 и 2,6 на сто от нидерландското население. Министърката обяви, че ще помогне на бизнеса също да избегне
“ненужното вписване на пола”.
Любопитното е, че либералното правителство на Марк Рюте изглежда смята, че реформата ще даде възможност да се бори по-добре с неравенствата, които понасят жените, защото, премахвайки споменаването на пола, ще се отървем от изкушението за дискриминация. “Аргумент, който обръща темата с главата надолу, защото няма да защитим правата на жените, криейкиидентичността им!”, удивлява се Тео Бьор, професор по етика в университета в Утрехт, който е напълно несъгласен.
Срещаме се с Бранд Бергхувер, президент на Нидерландската фондация на трансджендърите, която подкрепя правителствения проект. “Нашата фондация цели да подобри живота на трансджендърните хора. Но ние искаме цялото общество да бъде по-спокойно и свободно спрямо половите норми. Ако например един мъж иска да носи рокли, това би трябвало да бъде ОК, за да се създаде по-гостоприемно общество за всички”, казва Бранд, който преди няколко години е направил своя преход. Той бърза да подчертае, че “фактът, че се премахва споменаването на пола не е насочено към неутралност на обществото и че разграничаването мъж-жена ще продължи”. “Решението на правителството произтича от това, че споменаването на пола в личните карти абсолютно не е необходимо, тъй като правителството ще съхранява тези данни”, добавя той.
И все пак не е ли това един от основните маркери на идентичността на една личност и следователно ключов елемент в личните карти на гражданите? “Защо казвате това?, отговаря Бранд. Ако попитате полицаите на летището, които гледат снимките в личните документи, те ще ви кажат, че гледат лица, носове, уста, очи, не пол”. Припомняме случаите с двама “небинарни” трансджендъри, които заведоха дела в съда с искане да добави категорията Х в личните им карти, защото не се разпознавали нито в категорията Мъж, нито в категорията Жена.
Леон Зеегерс, интерсексуален трансджендър (които имал характеристики и на двата пола) беше първият, получил удовлетворение. Последва същото искане на Наноа Струик, родена момиче, което бе прието с мотива, че тя “не се чувства нито жена, нито мъж”. В тези решения мнозина наблюдатели виждат “стъпка към признаване на трети пол”. Бранд отбелязва обаче, че Х не е допълнителна категория, а такава, която се използва, когато в акта за раждане с О е отбелязано, че полът не може да бъде определен.
Тогава не е ли за предпочитане да се поставя Х за трансджендърите, вместо да се премахва споменаването на мъжки и женски пол за всички останали, които нищо не са поискали и със сигурност не са съгласни? Бранд отговаря отрицателно, поради “риск от дискриминация спрямо Х”. Това, което ще реши проблема, казва той, е да се постави Х за всички в документите за самоличност. Той наистина не вижда “никаква причина мъжете и жените да се разграничават по административен път”.
Бранд отхвърля и идеята, че трябва да се води регистър на мъжете и жените (за целите на здравеопазването, семейното право и т.н.). “Няма законови причини, всички са равни. Всяко лице над 18-годишна възраст може да се ожени, независимо дали е мъж или жена. Защо да го уточняваме?”. А значението на родителството, на бащата и майката? Бранд се учудва: “Защо е важно родителството? Може един мъж да е безплоден и да използва спермата на друг. Може майката да е мъж. Транссексуални хора са имали деца. Логично би било да се регистрира родителя, който ви е износил, като родител 1. И може да се добави родител 2”.
Предизвикателство за класическия семеен модел
Това, което Бранд обрисува, всъщност е деконструкция на света такъв, какъвто съществува от хилядолетия, премахване на половете в полза на объркана вселена, в която никой вече няма да бъде сигурен в нищо, в името на индивидуалните права. Питаме го как да се гарантират правата на малцинствата, без да се променя целия ред на нещата. Няма ли биологични реалности, които не бива да бъдат прикриват? “Ето че стигнахме дотук, възкликва Бранд през смях.
Вие, французите, сте толкова полови.
Може би това се дължи на езика ви, който толкова набляга на съгласуването между женски и мъжки род!”. Може би. Но Бранд не отговаря на основните въпроси, които поставя увеличаването на правата в отношенията между мнозинство и малцинство при демокрацията. Думите му показват до каква степен “безпокойството около пола”, въведено от Джудит Бътлър, революционизира феминистката битка и тази на сексуалните малцинства.Написана през 1990 г., книгата “Безпокойствата около родовия пол” (Gender Trouble) доведе, в името на “пола като конструкция”, до преразгелждане на “сексуалната хетеронормативност” и на модела на класическото семейство, разглеждано като проява на “патриархата” и следователно като
крепост, която трябва да бъде превзета.
Куиър движението, което придоби влияние в трансджендър общността, постепенно се отклони от темата за равенство на правата на жените, гейовете и транссексуалните (днес забранена дума), и се насочи към подход, който цели замъгляване на идентичностите и половете. Докато гейовете искаха да възпроизведат традиционното семейство с хомосексуалния брак, куиър движението го поставя под въпрос, посочва Лоран Шамбон, френски гей интелектуалец, специалист по темата в Амстердам.
За да разберете, трябва да чуете куиър “философката активист” Симон ван Саарлос, която обяснява в интернет смисъла на книгата си за “куиър забравата”: “Семейната структура е предаването. Това е патриархатът. Аз искам да прекъсна това. Нуждаем се от “куиър забрава”, за да прекъснем тези навици. Това е стратегия: да забравим да създадем семейство и да предадем наследство. Забравянето ни дава потенциал за радикалност, възможност за празна страница”, въодушевява се тя.
Реторика, която напомня “безспорно СССР от 20-те години, когато е трябва да се разруши буржоазното семейство
и да се “национализира” съветската жена в услуга на партията и щастието на пролетарията”, коментира русологът Франсоаз Том.
“Очевидно тази идея за постепенното премахване на мъжки и женски род има неомарксистки революционен аспект”, отбелязва и Вирд Дук, старши репортер в De Telegraaf. “Тези идеология е родена от свирепия индивидуализъм на 60-те години и от постулата, че всичко е социално. Това води до идеята, че можем да доведем докрай всичките си желания, тъй като природните норми не са признати, особено бинарността мъж-жена. А ако е нужно, се използва форма на контранаука”, казва той. Много критичен, бившият криминолог и колумнист Крис Рутенфранц поставя въпроса къде свършва удовлетворяването на “правата”. “Можем ли да решим да променим възрастта си в личните документи, както неотдавна поиска някой си Емил Рателбанд, понеже се чувствал обиден, че е стар (искането му бе отхвърлено - б.а.)?”, пита Рутенфранц.
Между “дисфория” и загуба на идентичност
Пристигане в Бурен, малко укрепено градче в зелената нидерландска провинция. Там живее 57-годишният Максим Фебрюари, известен философ и писател, роден в Майолийн, направил прехода си през 2012-2013 г. Неговата история вдигна голям шум по време на осъзнаването на транссексуалния проблем в Нидерландия. “Винаги съм знаел, че ще извърша своя преход. Но интернет, давайки достъп да свидетелствата на хора, успели в този медицински процес, послужи като спусък”, разказва той. Припомня “дисфорията”, която изпитвал през целия си живот, заради нарушената органична връзка между мъжката си личност и женското си тяло. После освобождението, което изпитал след хормоналното лечение и трансформацията си. “Щастлив съм”, казва той, подчертавайки обаче, че е писал малко по темата, защото не иска “да бъде свеждан до темата за транссексуалността”. “Аз съм просто човек с минало”, подчертава той.
Този четвъртък обаче Максим Фебрюари държи да говори за премахването на пола от личните карти. Това, което изтъква в началото - информация, която никога няма да прочетете -, е, че трансджендърната общност далеч не е единна по въпроса. “Аз съм за административно опростяване, казва Максим. Тенденцията да искаме пола на всичките си документи е смешна”. Но той обяснява също, че споменаването на пола в личните карти “не е проблем за транссексуалните, които не искат сексуално недиференциран свят”. “Преминах през достатъчно изпитания, за да стана мъж, привързан съм към това прочуто М на мъжкия род!”, казва той.Проблемът, продължава Фебрюари, е, че
терминът “трансджендър” е всеобхватен:
“Има транссексуални, които имат проблем с тялото си и искат да го разрешат медицинске. А има и небинарни транссексуални, една много малка група, които се съмняват в своята идентичност и играят с тялото и дрехите си. Небинарните имат много по-политическо искане, те поставят под въпрос обществото, мъжествеността… Ние не! Те искат да спечелят, премахвайки пола и твърдят, че всички ние сме небинарни!”.
“Това започна с теориите на Джудит Бътлър, продължава философът. Но намирам за просветляващо, че от 2015 г. г-жа Бътлър започна да отстъпва. Сега тя казва, че е трябвало да обърне повече внимание на факта, че хората искат “пола им да бъде признат” и не е искала да каже, че “полът е флуиден и променлив”. “Мисля, че Бътлър в крайна сметка се притесни от премахването на пола и насърчаването на “неутралността”. Тя се изплаши, след като пося буря”, казва Фебрюари. Философът уточнява, че подкрепя защитата на правата на малцинствата и одобрява Black Lives Matter (Животът на черните има значение). Но вижда “в тези движения появата на плашещи екстремистки фракции. Защо мнозинството отстъпва под техния натиск? Това е истинският въпрос. Пресата очевидно играе съществена роля. Именно заради това говоря с вас. В Нидерландия няма дебат по въпроса, който ви води”, казва Максим Фебрюари.
“Климатът при нас е антиинтелектуален”
Седнала зад гишето за продажба на билети на гарата в Амстердам, Сузан присвива полупримирено, полуразвеселено очи, когато я питаме за личните карти. “Аз държа на титлата си Дама!”, заявява тя, уточнявайки, че “не е доволна” да научи, че железниците са решили вече да не се обръщат към пътниците с “госпожи и господа”, а формулата е заменена от “скъпи пътници”. “Но ако това премахване може да допадне на онези, които не се чувстват нито мъже, нито жени, аз нямам нищо против”, бърза да добави служителката. Нагаждаческо поведение, което е типично за една страна, която винаги се е смятала за рай на толерантността.Въпреки това е трудно да се измери неодобрението за тази мярка, имайки предвид
липсата на социологически проучвания и сериозни дебати.
“Има толкова малко дискусии в пресата, че честно казано от вас научавам новините”, признава Клейс Йегер, кореспондент на вестник Trouw в Париж. Разгорещените спорове около антирасисткото движение Black Lives Matter, както и перипетиите на премиера Марк Рюте в Брюксел около мащабния план за възстановяване след коронавируса, изместиха темата. “Но преди всичко нидерландците са много прагматични. Те не виждат с какво това решение би могло да навреди на живота им, така че го приемат без обсъждане. Климатът у нас е антиинтелектуален, за разлика от Франция”, казва Йегер.
“Ние сме страна без идеи”
Младият историк Гертен Валинг, специалист по революцията от 1848 г., отбелязва, че “заради политическа традиция, която винаги е отдавала преимущество на индивидуалното съзнание и битката с институциите на властта, нидерландските правителства обикновено приемат исканите промени без обсъждане, за да има мир”. “През 1848 г. не е имало бунт в Нидерландия. Но последствията бяха по-драстични от другаде. Ние сме страна без идеи. Но действаме революционно”, заключава Валинг. Той е разтревожен от липсата на дебат, което “е проблем, защото задълбочава пропастта между обикновените хора, които виждат как се променя реалността и вече не разпознават своя свят, и елитите, които вместо да изразяват недоволството, отстъпват пред най-активните малцинства”.
“Ако това продължи, ще се върнем към тоягата”.
Но възможен ли е разговор днес, след като, както подчертава Вирд Дук, сме свидетели на “истински юруш към “културата на събуждане” (“woke culture”)” в нидерландските вестници и университети? Криминологът Крис Рутенфранц силно се съмнява в това. Той смята за много опасна идеологията, която отрича всяка физиологична разлика между мъже и жени в името на равенството и отбелязва, че днес със сигурност не би могъл да защити дисертацията си. “Докторската ми теза беше посветена на разликите между жени и мъже при престъпното поведение. Тя показваше, че тези разлики се обясняват с различните репродуктивни стратегии на двата пола. Защитих тезата си през 1989 г. Тридесет години по-късно това би било невъзможно! Феминистките щяха да ме съсипят!”, казва той.
Соня Далманс споделя същата тревога за свободата на словото. Интелектуалката, която е православна християнка, пише за преследването на християните в Близкия изток и смята, че “християнските гласове до голяма степен са заглушени в Нидерландия”. Причината според нея е, че когато някой изрази несъгласие по тези теми,
веднага е обвинен в “език на омразата”.
Соня разказва историята на британски психолог, помогнал на трансджендърите в техния преход, а след това започнал да изследва случая на тези, които съжаляват за това. “Той беше атакуван с рядка жестокост в социалните мрежи, понеже е избрал тази тема”.
“Ултрарадикален дневен ред”
Тази ситуация започва да предизвиква реакции, които понякога са радикални. В консервативното крило на католическите среди например Хуго Бос, активист на организацията Civitas, казва, че работи от шест години “за защита на християнската цивилизация”. Той се противопоставя твърдо и без комплекси на трансджендър движението и хомосексуалната “болест”. “Да кажеш, че няма пол, е все едно да кажеш, че 1+1 не е 2”, казва той. “Всички ние имаме характеристики: ръст, цвят на кожата, пол. Фактът, че нося рокля не ме прави жена”. Civitas има вече подкрепата на 200 хил. души.
На по-умерени позиции е Раиса Бломейстийн, защото, както казва тя, е чувствителна към проблемите на трансджендърите. За тази млада докторантка в универстета в Лайден, която пише дисертация за Ваймарската република, “въпросът с личните карти е част от по-широк контекст, в който добрите каузи, като борбата срещу расизма или движението #MeToo срещу сексизма, доведоха да ултрарадикален дневен ред, който атакува основите на западното общество”. “Това желание да се унищожи пола е много крайно! Много хора са против. Но натискът е твърде силен, за да се осмелят да говорят свободно, защото веднага ще ги сметнат за трансфоби”, установява тя.
Раиса говори за идеологическия климат, ориентиран към “интерсекционалните битки”, споменавайки откриването на неутрални тоалетни в университета, в които “никой никога не влиза”. Според Раиса е очевидно, че идеологията, която е в основата на решението за личните карти, “се прицелва в традиционното семейство” и “белия човек”, доминиращ над другите, подход, който тя отхвърля като опасен.
Заедно с колегите си Раиса е написала манифест за свобода на словото, по модела на отвореното писмо, публикувано в сп. “Харпърс” от американски университетски преподаватели. Подписан от 90 души, за три дни манифестът получил подкрепата на 9000 души. “Истински успех”, радва се Раиса, убедена, че Западът “се намира в повратен момент”. Теологът Тео Бьор е убеден, че “вятърът ще се обърне”. “Този бароков момент”, в който решават да печатат неутрални лични карти и някои трансджендъри се наричат “тях/те”, за да покажат своята небинарност, “ще бъде преразгледан”, смята той и се обзалага, че ще се върнат категориите на мъжкия и женски род, защото те са вечни.
Лор Мандвил, “Фигаро” Превод от френски: Галя Дачкова
