Германецът Хансйорг Байер открива камък в двора на имота си. Години по-късно решава да го проучи - и се натъква на истинска сензация.
Хансйорг Байер разкопава градината си, за да монтира тръба, но се натъква на камък. В това няма нищо необичайно, пък и размерите му не се оказват особено големи - 28 на 25 на 20 см. Необичайна е единствено тежестта: както се оказва впоследствие, камъкът тежи точно 30,26 кг, което е изключително много от гледна точка на размерите му. Собственикът на градината се отказва да мести камъка и го оставя на мястото му за повече от четвърт век.
В един момент обаче решава да сложи ред - вече е натоварил камъка на ремаркето си, готов за извозване, когато за пореден път премисля ситуацията. И не без усилия пренася камъка в мазето на дома си. "Впечатлих се от структурата и теглото му - веднага забелязах, че този камък не е обикновен", казва Байер.
"Сувенир" от Космоса?
Отново минават пет години, преди собственикът на градината наистина да се предаде на любопитството си. Той отчупва едно парче от загадъчната субстанция. Тя се озовава при изследователя на метеорити Дитер Хайнлайн в Германския център за въздухоплаване и аеронавтика. Първоначалните предположения са, че става дума за желязна руда. Експертът изобщо не допуска, че е попаднал на "сувенир" от Космоса. Нещо повече - твърдо отхвърля вероятността "обектът" да има метеоритен произход.
След което идва изненадата. Хайнлайн разрязва парчето със специален трион и така разкрива впечатляващата му структура. След проучвания, направени в три различни лаборатории, предположенията се потвърждават: наистина е метеорит, т.е. останка от комета или астероид, която при попадането си в земната атмосфера не е изгоряла напълно.
Метеоритът на Байер вероятно е лежал в земята в продължение на векове - до деня, в който той го намира през 1989-а година. Но именно сега влиза в историята като "научна сензация", както го определят експертите от Германския център по въздухоплаване и аеронавтика. Причината е, че това е най-големият метеорит, намиран досега в Германия.
Важната роля на метеоритите
По думите на Дитер Хайнлайн, метеорити изобщо не се намират често - повечето парчета, които стигат до Земята, са твърде малки и изгарят в атмосферата. Именно това са т.нар падащи звезди. Рядко каменните късове достигат Земята. Когато го направят, те могат да образуват огромни кратери.
Метеоритите играят голяма роля за проучването на Слънчевата система, особено за ранното ѝ развитие. По данни от Германския център по въздухоплаване и аеронавтика, повечето метеорити произхождат от астероидния пояс между Марс и Юпитер и обикалят около Слънцето по определена орбита. При нарушаване на обичайния им маршрут те се насочват към Земята и проникват с висока скорост в земната атмосфера. При това по-голямата част от тяхната маса изгаря и обичайно до земната повърхност достигат само малки парчета от камък или желязо.
