Най-благополучната страна в Близкия изток, просперираща и по-богата през последните десетилетия, Израел изведнъж изживя ужасен шок. Ефектите от коронавируса доведоха до масови катаклизми в израелската икономика. И причината за това са не само карантинните ограничения, но и редица системни проблеми на израелската държава, които много дълго време остават зад кулисите.
Ахилесовата пета на израелската икономика се оказа толкова характерния за нея сектор на услугите: националната авиокомпания “Ел” Ал е на ръба на фалита, туристите вече не носят валута в страната, а множество малки предприятия изпитват огромни проблеми след туризма. Експортно ориентираната икономика се оказа твърде зависима от външните удари. В допълнение, някои от неговите „непарадни“ отрасли бяха толкова неефективни, че причините за настоящите икономически катаклизми излизат далеч извън пандемията.
Двойният удар на коронавируса
Според резултатите от първото тримесечие спадът в израелската икономика надхвърля 7% в годишно изражение - най-лошият показател от 1995 г. насам. До голяма степен това се дължи на факта, че Израел е една от първите държави в света, които преминаха под строги ограничения във връзка с разпространението на коронавируса. Още в средата на февруари в страната бе въведена двуседмична карантина за хора, пристигащи от азиатските страни, а от 10 март тези мерки са разширени като цяло за всички, които влизат в страната. В резултат Израел почти загуби туристическия си поток, което му носи приличен доход през цялата година. През първите три месеца потребителските разходи в страната намаляват с повече от 20%, инвестициите в бизнес със 17.3%, а правителствените разходи - с 10.3%.
През второто тримесечие проблемите в израелската икономика се влошиха, въпреки че карантинните мерки започнаха да отслабват. В средата на април националният превозвач “Ел Ал” обяви заплаха от фалит, след като правителството на страната отхвърли искането му за помощ в размер на 350 милиона долара (това е сумата, на която се изчисляват задълженията на “Ел Ал”, които спряха всички пътнически полети в края на март). Пред заплаха от уволнение са 6500 служители на компанията, която е един от символите на израелската държавност. Още едно предприятие в авиационната индустрия, концернът „Авиационна индустрия“, имаше големи проблеми, след като наскоро реши да уволни около 900 души, а изпълнителният директор на компанията Нимрод Шефер подаде оставка.
На десетки милиони долари вече измерват загубите, понесени от туризма, особено неговият най-печеливш сегмент - предоставянето на медицински услуги за чужденци. В края на май новият шеф на израелското министерство на туризма Асаф Замир, който преди това заемаше поста заместник-кмет на Тел Авив, обяви необходимостта от отваряне на хотелите и световно известните забележителности на страната възможно най-скоро, но коронавирусът бързо зачеркна тези планове. От края на юни в Израел отново се наблюдава увеличение на заболеваемостта от коронавирус - през последния месец броят на откритите случаи е почти удвоен, от 18.4 на 33.9 хиляди души. Различните институции отново са под карантина в страната, забраната за влизане на чуждестранни граждани е удължена до 1 август.
Втората вълна от коронавируса се усложнява от финансови проблеми и скандалите в здравеопазването. Редица болници твърдят за липса на средства и персонал, а пресата обвинява здравните власти в некадърност, след като не са успели да се подготвят правилно за новия удар на пандемията. Наскоро шефът на обществената здравна служба на израелското министерство на здравеопазването Сигал Садецки подаде оставка. Тя каза, че страната е напуснала карантината твърде рано и твърде бързо, въпреки че именно медиите я подозират в неефективна работа по предотвратяването на втората вълна.
Не забравяйте, че коронавирусната криза се разви на фона на политическа . През цялата минала година Израел всъщност живееше без правителство, каквото не можеше да бъде съставено след два избора за Кнесет. Препъни-камъкът беше фигурата на премиера на страната и лидер на партия “Ликуд” Бенямин Нетаняху, по отношение на който бяха образувани няколко наказателни дела (което обаче не му попречи да участва в предизборните кампании). Едва в средата на май, след третите парламентарни избори за година и половина, в Израел се формира коалиционно правителство, което Нетаняху ще оглави до средата на 2021 година.
Междувременно ситуацията в икономиката продължава да се влошава бързо - свежата статистика за безработицата свидетелства за плачевното състояние на нещата. По последни данни на Държавната служба по заетостта на страната от средата на април, когато режимът на национална изолация беше отменен, около 395 хиляди души са се върнали на работа, но за същия период са регистрирани над 143 хиляди граждани, които търсят работа. Общо днес 849 хиляди души търсят работа чрез държавната служба по заетостта, от които 578 хиляди са работници, изпратени в неплатен отпуск. В момента равнището на безработица в страната се оценява на 21% - невероятен показател за икономиката, която доскоро се развиваше с изключително впечатляващи темпове за развитите страни.
Миналата година БВП на Израел нарасна с 3.3%, което е най-високото сред икономиките от „златния милиард“. Израелският износ би още един рекорд - неговият обем достигна 114 милиарда долара, главно благодарение на високотехнологичните услуги (софтуер, компютри, изследвания и разработки). Индикаторът на туристическия поток също се превърна в рекорден: през 2019 г. Израел прие 4,55 милиона туристи (11% повече, отколкото година по-рано), което донесе на страната около 23 милиарда шекела (около 6,6 милиарда долара).
Срив в системата
Въпреки това, зад тази фасада, която определя мястото на Израел в световната икономика, се крият непривлекателни реалности (обаче те са добре познати на всеки, който някога е бил в тази страна). Основните предмети на израелския износ - скъпи софтуерни продукти, модерно оръжие, медицински услуги и диаманти, до голяма степен определят на места прекомерното равнище на цените в страната, значителна част от чието населението не може да се похвали с толкова високи доходи, колкото работниците в "умните" сектори. В резултат на това страната прави изключително разнородно впечатление: богатият Тел Авив, където е концентриран високотехнологичният сектор на израелската икономика, живее в напълно различна реалност от работническа Хайфа.
Фактът, че прегрялата икономика на Израел навлиза в период на стагнация не беше тайна за икономистите преди няколко години. Въпреки това, правителствената криза и избухването на коронавируса създадоха ситуация на „перфектна буря“, казва историкът и ориенталист, доктор Артьом Кирпичонок. Именно тук се показаха “тесните места” на израелския икономически модел. Според експерта става дума не само за високата цена на израелските продукти и услуги, но и за изключителната монополизация и ограничеността на израелския пазар. Системните проблеми на икономиката на страната са огромните разходи за отбрана, населени места, социалните услуги и религиозния сектор на населението (живеещите на държавна издръжка ортодоксални евреи), както и ниската производителност на труда.
Наблюдателите отбелязват, че освен високотехнологичните индустрии, представени предимно от военно-индустриалния комплекс и клонове на американски фирми, в Израел съществуват изключително изоставащият банков сектор, транспорт и строителство. Неразвитият вътрешен пазар и ограничените връзки със съседните държави, разбира се, правят страната заложник на глобалната икономическа ситуация. Например, през последните десет години медицинският туризъм е важен донор на израелската система на здравеопазване, но днес болниците, останали без чужди пациенти, са принудени да изпращат лекарите в неплатен отпуск - и това е на фона на предстоящата втора вълна на коронавирус.
От една страна, Израел има много ниска смъртност от коронавирус - около 350 смъртни случая с повече от 30 хиляди случая на заболели. Това предполага, че израелската здравна система потвърждава високата си репутация. Но, от друга страна, броят на случаите отново наближава пика на април “, отбелязва Артьом Кирпичонок.
Според психологическото въздействие върху населението настоящата криза, смята експертът, е сравнима с банковата криза от 1983-1985 г., когато инфлацията в Израел достигна четирицифрено ниво. В този момент само резките решения, взети от премиера Шимон Перес, помогнаха за стабилизирането на икономиката. Кирпичонок обаче добавя, че за много израелци катаклизмите от осемдесетте години са „легенди от стари времена“: родените в Израел или емигриралите там през деветдесетте години живеят почти тридесет години с почти непрекъснат икономически растеж. А в Израел в момента няма лица, които да са съпоставими по мащаб с Перес.
Поради вътрешнополитическите проблеми на израелското правителство сега е трудно да се формулира дългосрочна икономическа стратегия и то е принудено да се съсредоточи върху решаването на настоящите проблеми, продължава Кирпичонок. Предполага се, че се обръща специално внимание на подпомагането на малкия бизнес, чието положение може да се определи като катастрофално: днес половината от малките предприятия в Израел са застрашени от закриване. Ще се увеличи и ролята на публичния сектор, в който ще бъдат създадени нови работни места.
Показателен в този смисъл е историята на националния превозвач “Ел Ал”, чиято съдба все още не е решена. Според израелското икономическо издание “Глобус” днес се обмислят два варианта за неговото спасяване. Първо: авиокомпанията получава заем от 400 милиона долара срещу държавни гаранции от 82,5%, а собствениците на контролния пакет акции добавят още 100 милиона долара. Второ: компанията получава заем от 250 милиона долара срещу държавни гаранции от 75%, издават се акции в размер на 150 милиона долара, които държавата се съгласява да закупи, тоест всъщност говорим за повторна национализация на компанията.
„От съществено значение е израелската държава да поддържа контрола над компанията, тъй като въздушното пространство е единственият мост, свързващ Израел с външния свят. В своята история “Ел Ал” многократно е участвал във военните и политически действия на израелското правителство - пренасяне на еврейски мигранти, транспортни и разузнавателни мисии. Неслучайно пилотите на компанията са резервисти на израелските военновъздушни сили. В същото време израелските банки "Леуми" и "Дисконт" не бързат да предоставят заеми на компанията под държавни гаранции, а нейните собственици - семейство Боровичи, не бързат да изразходват 100 милиона долара, за да спасят падащите самолети", коментира Артьом Кирпичонок.
Разбира се, настоящата ситуация в израелската икономика може да доведе до системна криза, но е рано да се говори за това, добавя Михаил Балбус, експерт за Близкия изток в Института за глобализация и социални движения. Според него все още има възможности да се спаси “Ел Ал”. Вероятно е той отново да стане предимно държавна собственост и като цяло развитието на ситуацията с коронавируса до края на годината ще се отрази на окончателната диагноза за израелската икономика.
Михаил Кувирко Превод: В. Сергеев
