Нос Добра надежда е мястото, където Атлантическият и Индийският океан се срещат, образувайки коварни морета, които са отнели живота на много моряци. Подобна гигантска битка се разиграва днес в световните икономики, след като на невиждания срив в икономическата активност се противодейства с безпрецедентна държавна подкрепа. И точно като на носа, резултатът е непредсказуем, пише за Financial Times Саймън Самюълс, банков консултант във Veritum Partners. Несигурността може би се разкрива най-ясно от широкия спектър от оценки, които банките по света използват относно бъдещите загуби. През първото тримесечие петте най-големи американски банки провизираха 25 млрд. долара очаквани загуби от лоши заеми, в сравнение с едва 11 млрд. долара за петте най-големи в Европа, които имат сходни кредитни експозиции. Част от несъответствието отразява различните счетоводни правила. Но дори в рамките на Европа, където всички банки са длъжни да използват едно и също счетоводство, разликите също са огромни.
Когато следващата седмица банките започнат да отчитат резултатите си за второто тримесечие, инвеститорите трябва да следят отблизо, за да видят дали това разминаване се стеснява и защо.
Различните възгледи за бъдещето водят до някои от тези вариации, отразяващи икономическата несигурност. При оценката на загубите си по кредити за първото тримесечие, Barclays заложи спад в брутния вътрешен продукт на Обединеното кралство от 8 на сто, докато Lloyds Banking Group прие понижение от само 5 на сто. Този широк спектър от предвиждания е разбираем; бъдещето винаги е несигурно, като никога това не е било по-валидно от днес.
Регулаторите обаче също допринасят за различните оценки за бъдещите загуби. Това е далеч по-малко оправдано и може да накара Европа да повтори грешките, допуснати след финансовата криза през 2008 г. По-конкретно, Европейската централна банка активно насърчава кредиторите от еврозоната да бъдат благосклонни по отношение провизиите срещу потенциални лоши заеми, като предлага насоки за това как части от счетоводните правила могат да се тълкуват по-благоприятно. През март ЕЦБ заяви, че ще даде на банките гъвкавост при третирането на заемите и че банките трябва да „избягват прекомерните проциклични ефекти“.
През първото тримесечие изглежда, че някои банки от ЕС последваха това насърчаване, като избегнаха заделянето на големи резерви, докато други не го направиха. Особено забележимо е, че често тези с по-нисък коефициент на капиталова адекватност - и следователно по-малки буфери срещу загуби - заделят по-малко резерви, докато тези с повече капитал провизират повече. Испанската Bankinter - със съотношение на капитала от първи ред към рисковопретеглените активи от малко над 11 на сто - провизира загуби, представляващи едва 0,4 на сто от заемите й, докато HSBC - със съответна капиталова адекватност от близо 15 на сто - задели резерви за 3 млрд. долара, което се равнява на 1,2 на сто от кредитния й портфейл.
Такива различия сме виждали и преди. След финансовата криза през 2008 г. американските банки отделиха повече пари, и по-бързо, за покриване на лоши кредити в сравнение с тези в Европа. Капиталовите пазари ги възнаградиха с цени на акциите, които се възстановиха по-бързо и по-пълно от тези в Европа. За разлика от това, много европейски банки възприеха подхода на „отлагане и преструване“ и дори преди коронавируса страдаха от потиснати оценки.
Но истинската вреда от по-малко агресивния европейски подход може да се открие в потиснатия икономически растеж на Стария континент в периода след 2008 г. Много коментатори, включително ОИСР, приписват това на неспособността на отслабените европейски банки да кредитират. Всъщност, навлизайки в настоящата криза, много от тях - особено тези в Южна Европа - все още бяха обременени с нива на лоши заеми до 10 на сто от портфейлите им, 10 пъти повече отколкото в САЩ.
Ако не настъпи рязко V-образно икономическо възстановяване, европейските банки в един момент ще трябва да признаят новата икономическа реалност и да увеличат драматично провизиите си срещу лоши заеми. Предстоящият отчетен сезон може да предостави точно такава възможност.
Вместо да окуражават европейските банки да не признават загуби, регулаторните органи трябва да ги насърчават да признават колкото се може повече, като същевременно запазват способността им да осигуряват финансиране за икономиката.
Банките имат капиталови буфери за точно такива случаи, като днес нивото на капитала в европейските банки като цяло е значително по-високо от изискванията на регулаторите. Ясно е, че някои ще имат проблеми при признаването на по-големи загуби от лоши заеми, но браншът не бива отново да се ограничава от капацитета на най-слабите си играчи.
В противен случай Европа рискува да повтори същите грешки като преди десетилетие и да влезе в пост-коронавирусния свят с по-слаби банки, обременени с по-високи нива на лоши кредити, които все още не успяват да си върнат доверието на глобалните инвеститори.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
