През последните месеци в Русия настъпиха коренни промени във военната и политическата област, в резултат на които в страната се създава възможност за формиране на съвершено нова политика по осигуряване националната безопасност на страната. Тези промени са предизвикани от нарастващото напрежение в международните отношения и от увеличаващата се надпревара във въоръжаването, основно в областта на хиперзвуковите ударни оръжия. Причина за това е денонсирането на редица международни договори, сдържащи количественото и качествено развитие както на стратегическите ядрени средства /СЯС/, така и на въоръжените сили като цяло. Върху стратегическата стабилност сериозно влияние оказва и неизвестността за съдбата на Пражкия договор от 2010 г. за ограничаване на СЯС, независимо от първите контакти за обсъждането му. Значително влияние върху нея оказват дейността по милитаризиране на околоземното космическо пространство, все по-плътното доближаване на въоржените сили на НАТО до границите на Русия и активната противоруска дейност в бившите съветски републики.

В общи линии такава е обстановката, в която на 2 юни т.г. руският президент подписа Указ № 355 „Относно държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното сдържане”. В нея се подчертавава, че ядреното сдържане има за цел да внуши на евентуалния противник неотвратимостта на въздействието при агресия срещу РФ и/или нейните съюзници, т.е. обявява се сдържане чрез заплаха от възмездие /ч. II, т.9/. Действащата сега военна доктрина на РФ се базира на принципа за взаимното гарантирано унищожаване, но с развитие на системата за ПРО на САЩ, този принцип за осигуряване на стратегическа стабилност между двете страни става несигурен. Поради това в новия руски документ се подчертава, че, независимо от подготовката на САЩ за отразяване на ответен удар, всяка агресия срещу страната ще получи гарантирано взмездие. Именно във формулировката „гарантирано взмездие” е разликата в съдържанието на „ядреното сдржане” в двата документа.

На какво се основава заплахата за „гарантирано възмездие”?

В т.10 от Указа се посочва, че заплахата за възмездие се гарантира от два принципни момента : първо, наличието на боеготови сили и средства за използване на ядрено оръжие с цел нанасяне на неприемливи загуби на противника и, второ, в „готовността и решимостта” на Русия да използва такова оръжие.

Такава необходимост може да възникне, ако в страни, които разглеждат РФ като потенциален противник, се осъществи : а/ увеличаване на военния потенциал на тези страни около границите на РФ; б/ съсредоточаване в близост до руските граници на средства за ПРО, на крилати ракети, вкл. хиперзвукови, и на ракети със среден радиус на действие, носители на ядрено оръжие; в/ разполагане на ударни БЛА; г/ дислоциране на лазерно и микровълново оръжие. Такава необходимост възниква особено при извеждане в околоземното космическо пространство на ударни средства и на системи за ПРО, при създаване и наличие в близки до Русия страни на други оръжия за масово поразяване и при разполагане на ядрено оръжие в неядрени държави.

Дали Русия има основание да изразява тревога, читателят може сам да направи извод от следните факти. На 18 юни т.г., според германския "Алгемайне Цайтунг", министрите на отбраната на НАТО, на дистанционно проведената конференция, са съгласували нова концепция за противодействие на Русия в областта на ядреното воръжение. В частност разполагането на балистични ракети със средна далекобойност в Европа е оценено като възможно, а при определени условия комплектуването им с ядрени бойни глави като целесъобразно. По този повод на пресконференция представителят на САЩ по контрола на въоръженията е категоричен – мораториум по разполагане на ракети със средна далекобойност в Европа не може да има. На конференцията е обсъждан и въпросът за предислоциране на ядреното оръжие на САЩ от Германия в Полша.

В САЩ са публикувани части от новата Стратегия за космическа безопасност, в която ясно се посочва, че космосът вече е изключително пространство за водене на война. За целта е необходимо постигане на превъзходство в тази среда чрез интеграция на военно-космическите възможности в общата структура на въоръжените сили и определяне на стратегията за водене на военни действия в тази среда при различни ситуации.

Обнародването на Указ №355 преди конференцията на министрите на отбраната на НАТО, според мен, има превантивен характер, но той явно не е повлиял. Всъщност дори и да я нямаше тази конференция САЩ не са се отказали от замяна на своите ядрени авиобомби В-61, разположени в Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция, с високоефективния модернизиран вариант В-61-12. Освен това няма никаква индикация, че преминаващата сега изпитание американска ракета със средна далекобойност, няма да се разположи на европейска територия.

Отчитайки тези опасности, в Указ №355 се посочва, че Русия може да използва ядрено оръжие при следните условия /ч. III, т. 19/ : при наличие на достоверна информация, че по РФ са изстреляни балистични ракети, при използване на всякакво оръжие за масово поразяване на територията на РФ, при въздействие върху държавни и военни структури, което няма да позволи нанасяне на ответен удар, и при използване на конвенционално оръжие, заплашващо сществуването на държавата.

Същността на посочените условия предполга нанасяне на изпреварващ удар по противника още до момента, в който, например,  държавните и военни структури ще бъдат поразени и няма да бъдат в състояние да организират и нанесат ответен удар. Именно изпреварващият удар е принципно нов момент в новата ядрена стратегия на Руската федерация, която би трябвало да отрезви страни, които включват в националните си доктрини Русия като враг номер едно.

Разполага ли Русия с оръжия, които могат да реализират тази стратегия?

Трябва да се подчертае, че преди да се подпише Указ №355, Русия създаде необходимите системи оръжия и затова Указът, от една страна, посочва условията, при които те ще бъдат използвани, а от друга, става основа за планиране на тяхното бойно използване.

Някои от тези оръжия бяха обявени от руския президент още на 1 март 2018 г., но тогава те бяха иронизирани от някои експерти, а други решиха, че това са просто компютърни анимации. Днес поне половината от показаните „анимации” са на въоръжение в руските Въздушно-космически сили – такива са ракетен комплекс УР-100НУТТХ с хиперзвуков планиращ боен блок 15Ю71 „Авангард”, въздушен ракетен комплекс „Кинжал” с ракета Х-47М2 и носител изтребител-прехващач МиГ-31К, ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М” и мобилен боен лазер „Пересвет”, дислоциран в позиционните райони на четири ракетни дивизии.

В различен етап на изпитания са свърхмощната балистична ракета Р-28 „Сармат”, хиперзвуковата крилата ракета 3М22 „Циркон”, роботизираният подводен комплекс „Посейдон” и междуконтиненталната крилата ракета с ядрена енергоустановка 9М730 „Буревестник”.

Активно се подготвят и средства за прехващане на хиперзвукови и космически цели, като зенитно-ракетни системи С-300В4, С-500 „Прометей” и комплекс за ПРО на московския административно-икономически регион А-235 „Нудол”. Освен това модернизират се и се разработват нови конвенционални оржия за сухопътните войски, ВВС и ВМФ.

Всичко това показва каква активна военно-техническа дейност е осъществявана и се осъществява в Русия за гарантиране на националната сигурност, при това в редица направления се действа с изпреварване. Същевременно ясно се декларира, че Русия има отбранителна геополитическа доктрина и няма намерение да води война с която и да е страна, стига тя да не предприема действия, заплашващи нейната национална сигурност.

Пряко отношение ъм нея имат и няколко от влезлите в сила на 4 юли т. г. поправки в конституцията на страната. В конституцията от 1993 г. националното законодателство е подчинено на международното право, т.е. странта е зависима от него. Затова може би най-важната от приетите поправки е закрепения в конституцията приоритет на националното законодателство над решенията на международните институции.

Именно той осигурява суверенитет на страната и именно това предизвика остри критики от европейски и международни организации. Приетите поправки имат отношение и към финансовия суверенитет на страната. В конституцията от 1993 г., по съвет на външни специалисти, Централната банка е поставена в независимо положение от националното законодателство и на практика е подчинена на Международния валутен фонд. Върховенството на националното законодателство над международното предполага извеждане на Централната банка от подчиненост на МФВ и осигуряване на възможност за активна и целенасочена дейност в интерес на икономиката на страната.

Поправките в Конституцията, насочени към постигане на пълен суверенитет на Русия, не може да не предизвикат яростен отпор, включително с предприемане на силови действия, най-вероятно от локален характер. Именно поради това Указ №355 своевременно предупреждава евентуалните участници, че ще получат „гарантирано взмездие”, независимо кои са участниците в тях.

Очевидно е, че активната подготовка на въоръжените сили и модернизацията на въоръжението и бойната техника през последното десетилетие, са проведни целенасочено и в днешното си състояние могат да гарантират ядрено и конвенциално възмездие на всеки евентуален противник. Тази способност дава възможност чрез поправките в конституцията Русия да обяви пълен суверенитет и да започне нова вътрешна и външна политика в съответствие с националните си интереси. По същество това е анулиране на резултатите от Студената война и поемане на нов курс, крайно неприемлив за западните „партньори” на Русия, но достоен за нея като велика сила и самостоятелна цивилизация.

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов