Многонационална група от експериментално базирани учени в Германия е превърнала чистия азот в твърдо състояние - трансформация, за която се смяташе, че никога няма да бъде постигната, според статия на Physical Review Letters, публикувана в края на май.

Азотът, основният компонент на земната атмосфера, който се използва също като криогенен агент в течната си форма, се редуцирал до тънък слой, в който се наблюдава полимерна структура.

За да получат този резултат, изследователите компресирали чист азот върху наковалня и го нагрявали с лазери в камера, където се правят диаманти.

Получената структура била изследвана чрез спектроскопия и била идентифицирала „in situ" като монокристал.

Авторите наименували тази почти двуизмерна кристална форма „черен азот" по аналогия с фосфор, арсен и антимон с този цвят, тъй като всички тези елементи от групата в периодичната таблица на Менделеев, оглавявана от азота, имат подобни твърди форми.

Всъщност специалистите не могли да преценят какъв цвят е материалът, тъй като се е намирал в затворена камера под налягане, но те установили, че той е добър проводник на електрически ток, точно като черния фосфор.

Този азот би бил полезен в полупроводници, транзистори и други водещи технологии и, въпреки че тези специалисти считат свойствата му за „привлекателни", те са загрижени за нестабилността, която кристалната верига представила при понижаване на налягането.

Поради тази причина „индустриалните приложения в момента не са осъществими", каза Доминик Ланиел, първи автор на изследването от университета в Байройт (Бавария, Германия).

Във всеки случай става ясно, че „азотът не е изключителен елемент, а следва същото златно правило на периодичната таблица, като въглерода и кислорода".