Когато наскоро китайският премиер Ли Къцян представи годишния доклад за работата на китайското правителство в Пекин, т. нар. „нова инфраструктурна инициатива“ беше поставена на първо място в дневния ред. Фразата се появи в медийното пространство и когато Huawei Technologies и Baidu разкриха своите бизнес перспективи в началото на тази година.
Но каква точно представлява тази инициатива, която се очаква да генерира повече от 2 трлн. долара инвестиции през следващите пет години?
Nikkei Asia Review представя пет основни момента в този амбициозен план на Китай.
Каква е новата инфраструктурна инициатива на Китай?
Инициативата всъщност не е съвсем нова - концепцията беше разкрита през декември 2018 г., когато Пекин определи „развитието на нова инфраструктура като изкуствен интелект, индустриален интернет и Интернет на нещата“ като правителствен приоритет за следващата година.
Наскоро инициативата получи нов фокус. На 4 март президентът Си Дзинпин заяви пред Постоянния комитет на Политбюрото на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), че Пекин ще ускори инвестициите в нови инфраструктурни програми - знак, че правителството дава приоритет на тази инициатива в ерата след коронавируса.
За разлика от конвенционалните инфраструктурни проекти, като например изграждането на пътища и пристанища, новата инфраструктурна инициатива е съсредоточена върху технологиите. Трите ѝ основни области на акцент са: изграждане на инфраструктура за информационни технологии от ново поколение като 5G мрежата; подобряване на съществуваща инфраструктура и създаване на инкубатори и рамки за насърчаване на научните изследвания, развитието на технологиите и разработването на нови продукти.
По какво се различава тази инициатива от Made in China 2025?
Това не е първият път, когато Пекин изразява желанието си да насърчава технологиите. Made in China 2025, националната политика, за която се смята, че е основният източник на напрежение между Вашингтон и Пекин, също дава приоритет на високотехнологичните сектори, вариращи от 5G мрежи през роботика до космическото пространство.
Основната цел на този план обаче е да намали зависимостта на страната от вносни компоненти и да засили местното ноу-хау в производството на високотехнологични продукти. Като изисква от местните фабрики да закупуват най-малко 70% от основните компоненти от китайски доставчици до 2025 г., всъщност Пекин създава търсене на произведени в Китай чипове, сензори и много други технологични продукти.
Новата инфраструктурна инициатива, от друга страна, се фокусира върху внедряването на високотехнологични продукти, без да се уточнява откъде трябва да идва технологията. Всъщност, за да привлекат повече участници, китайските политици заявиха, че ще обмислят да отворят някои сектори, контролирани от държавата, за частни компании.
Защо сега?
Новият инфраструктурен тласък от страна на Пекин цели едновременно възстанояване от щетите, причинени от коронавируса и крачка напред към глобално лидерство в определени сфери и технологии. Втората по големина икономика в света се сви с 6,8% през първото тримесечие на тази година, отчитайки първи спад след 1992 г. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира през април, че китайският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне едва с 1,2% през тази година, което е рязко забавяне спрямо ръста от 6%, изчислен през януари преди избухването на COVID-19.
Основният приоритет на Китай е „стабилизиране на икономиката и стабилизиране на растежа“ след икономическите и социалните въздействия, причинени от коронавируса. В моменти като това инфраструктурните проекти са най-бързият начин за управление на вътрешните инвестиции и създаване на работни места“, смята Кели Хсъ, анализатор в изследователската къща TrendForce, който наблюдава развитието на китайската 5G инфраструктура.
Доклад, публикуван през март от подкрепяния от Пекин мозъчен тръст CCID Group, изчислява, че въвеждането на 5G мрежите, центровете за данни и други видове високотехнологична инфраструктура би позволило инвестиции от поне 17 трлн. юана до 2025 г.
Очаква се новата инициатива да осигури и по-квалифицирани работни места в страната, където нивото на градската безработица се повиши до 6% през април.
Кои са основните играчи?
Очаква се голяма част от компаниите - както в Китай, така и в чужбина - да се възползват от тази инициатива. Индексът CSI New Infrastructure Theme Index, който обхваща 100 китайски компании, свързани с новата инфраструктурна реализация, нарасна с около 32% от дебюта си през март тази година.
В тази програма за трилиони долари вече са се присъединили стартъпи като SenseTime и частни конгломерати като Huawei.
Най-големият производител на телекомуникационно оборудване в света Huawei е особено ценен участник в проекта. Компанията вече увеличи разполагането на оборудване за 5G мрежа на Китай повече от която и да е друга компания, като тази година създаде нова бизнес група за разширяване на облачните технологии, анализа на големи данни и съхранение на информация.
"Ние се стремим да помогнем на нашите държавни предприятия да се възползват от възможностите, създадени от развитието на новата инфраструктура", заяви Ден Тао, президент „глобален пазар“ в Huawei Cloud Global, по време на конференция от май.
Други големи имена, участващи в новата програма, включват три китайски телекома, водени от China Mobile, както и шведската Ericsson и тайванската Lite-On Technology.
Интернет компаниите също участват в акцията. Tencent Holdings, оператор на изключително популярното приложение за съобщения WeChat, заяви по-рано тази седмица, че ще инвестира 400 млрд. юана през следващите пет години за различни инфраструктурни проекти. Големият ѝ конкурент Alibaba Group Holding заяви своя ангажимент още през април.
Как ще плати Китай за този план и какви са потенциалните клопки?
Към момента не е ясно кой ще внесе законопроекта за този амбициозен план.
"Все още чакаме подробности как точно да се разгърне фискалната огнева мощ", заяви във вторник 92 юни) Айдан Яо, старши икономист в AXA Investment Manager.
Китай няма очевиден проблем с дълга на равнище централно правителство, така че вероятно това няма да бъде сериозен проблем, дори ако годишният фискален дефицит нарасне до 3,6% от БВП, както беше посочено от премиера Ли Къцян на 22 май.
Проблемът може да възникне при местните власти - Ли обеща, че централното правителство ще отдели 2 трлн. юана (279 млрд. долара), сумата от нетно увеличение на фискалния дефицит и специални емисии облигации, за местните власти. И все още не се знае как ще се изразходват тези средства.
лисия Гарсия Ереро, главен икономист за азиатско-тихоокеанския регион в Natixis, изрази скептицизма си относно този залог.
"Няма такова нещо като безплатен обяд", каза тя.
Заедно с по-големите разход властите на отделните китайски провинции увеличават собственото си набиране на средства чрез правителствени финансови инструменти, или LGFV.
Тези извънбюджетни дългови средства служат като втори портфейл за местните власти за финансиране на различни проекти. Но поради липсата на подходящ надзор, публично оповестяване и отчетност, LGFV представляват основна част от проблема с дълга на Китай.
Капацитетът на отделните LGFV, според Ереро, може да варира значително. "Някои местни власти са изправени пред влошаващи се фискални позиции", добави тя.
Друг потенциален проблем е самата инфраструктурна инициатива.
Няколко участници се стремят да използват тази възможност за по-нататъшно подобряване на цифровата инфраструктура на Китай. Макар че е добре приветствана, тази стратегия може да не създаде необходимото добавяне на нови работни места, необходими за поддържане на заетостта и разполагаемия доход", заяви Ереро. Според нея „китайските лидери могат да бъдат изкушени да се откажат от толкова големи надежди и да използват стимула за по-трудоемки сектори, като конвенционалната инфраструктура и недвижимите имоти“. Това от своя страна може да доведе до ненужна и недостатъчно използвана инфраструктура, да удължи „живота“ на „зомби компаниите“ и в крайна сметка да се стигне до натрупване още по-лош дълг.
Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов
