Шади Хабаш далеч не е първият човек, починал през последните месеци в затворите на Египет. Макар присъдата му да го определя престъпник, той е един млад, изгряващ режисьор, който заради изкуството си се оказва в един момент в затвора в Кайро в Тора. По политически причини.

Самата му присъда обаче е далеч по-сериозна. През 2018 г. съдът в столицата на Египет го осъжда за присъединяване към терористична организация и разпространение на фалшиви новини. Всъщност Хабаш режисира музикалния клип към парчето "Балаха" на рокаджията и активист Рами Есъм, която се отнася критично към управлението на президента на Египет Абдел Фатах Сиси.

Откакто Сиси дойде на власт с военен преврат през 2013 г., хиляди творци, журналисти и активисти бяха арестувани като част от натиска на Египет за смазване на всяко несъгласие с новия режим. Същевременно дори най-малки и понякога откровено имагинерни връзки със забранената партия "Мюсюлманско братство" водеха до вкарване в арестите за тежки разпити.

В началото на май 24-годишният режисьор почина в килията си, след като часове наред другите затворници са искали от надзирателите да дойде медицинска помощ, молейки и блъскайки по стените.

Египетските власти опитаха да потулят случая, като обявиха, че Хабаш е починал, след като е погълнал "случайно" дезинфектант. Случаят обаче разбуди сериозно обществено и международно внимание, което иска отговори за множеството съмнителни смъртни случаи в затворите в Египет.

Според данните на сайта The New Arab само от началото на месеца заради подобно неглижиране на нуждата от медицинска помощ в затворите и арестите на страната са починали поне 8 затворници.

Центърът на Ал-Шехаб вече предупреди за съмнителни симптоми сред много от египетските затвори на фона на все по-сериозните опасения от разпростиране на заразата от коронавируса сред обитателите на изправителните институции.

Заради тези притеснения близо 800 затворници бяха помилвани и освободени, докато още 230 бяха условно освободени от началото на кризата досега, се казва в съобщение на вътрешното министерство на страната.

Това обаче е само капка в морето от задържани в страната. Трудно е да се прецени какъв е общият брой на затворените зад решетките, но според неправителствени организации, занимаващи се с правата на затворниците, става въпрос за над 100 хил. души, включително тези в арестите и центровете за предварително задържане.

Официалните данни на египетското министерство на правосъдието също показват, че ситуацията е доста тежка - затворите в страната са запълнени на 160%, а центровете за временно задържане - на 300% над капацитета си.

Това на практика означава брутално пренаселване на тези учреждения, което човек не би могъл да си представи в нормални условия. Разказите на потърпевши говорят за наблъскване на 30-40 души в килии, които по принцип биха били за трима или четирима затворници.

Хората там често са принудени да спят един върху друг върху голите бетонни подове при условия на пълна мизерия, липса на нормални хигиенни условия или медицинско обслужване.

"Условията в затворите в Египет като цяло са пренаселени до степен, че понякога задържаните не могат да спят по едно и също време, тъй като няма достатъчно място и затова спят на смени", казва Амир Магди, изследовател за Близкия изток в Human Rights Watch пред "Дойче Веле". "Няма достатъчно място, за да може всеки да се разтегне."

Британско-египетският активист, блогър и учен Алисдаре Хиксън също разказва в своя блог за краткото време, което прекарва в египетската наказателна система. В момента той живее в изгнание във Великобритания.

"През първите ми осем дни и последните четири дни бях държан в едно мазе под полицейския участък на Абдийн, в Кайро. Освен малка входна зона, основната площ на килията беше приблизително пет на девет метра. През първия период споделях килията с още 30 други затворници, а през втория с над 40. Очевидно нямаше място за легла, столове или мебели. Дори на пода нямаше дори достатъчно място за спане. Бяхме натъпкани толкова плътно заедно, че трябваше да спиш с вдигнати колене, но дори тогава на всеки половин час някой затворник случайно ще ти стъпи върху краката, докато се мъчи да стигне до тоалетната", разказва той.

По думите му затворниците сами трябва да си осигурят одеяла, върху които да спят, за да не седят върху голия бетон. Разбира се, няма къде тези одеяла след това да бъдат изпрани, още по-малко място, където да се изсушат.

Хиксън, който прекарва 108 дни по арести и затвори в Египет, коментира, че всичко, заедно с пълната липса на хигиенни условия и медицинска помощ, предоставя идеални условия за разразяване на епидемия.

Лечението на затворници обаче не е нещо, което представлява особена грижа за властите в страната, като дори обикновен грип може да предизвика тежки последици за наблъсканите в малките килии затворници.

"Много е трудно някой всъщност да бъде преместен в болница за лечение. Дори това да се случи, затворниците обикновено отиват в болницата за преглед и след това веднага биват връщани в затвора, въпреки факта, че състоянието им може да изисква незабавна хоспитализация", обяснява Амир Магди.

Ужасяващите условия се потвърждават и от свидетелството на един египетски писател и активист, прекарал също време в затворите в Египет заради политическата си активност. Той говори пред "Дойче Веле" с условията за анонимност.

"В килията - една малка стая - бяхме 70 души. Редувахме се да седим на пода, без дори да може да спим. Останалите трябваше да стоим прави, но дори не можехме да се движим. Ходенето беше лукс", разказва той.

Но пренаселеността не е единственият проблем за затворниците в Египет. Често надзирателите си позволяват издевателства над задържаните. Активистът разказва за поредица от случаи, в които деца под 16-годишна възраст, момчета и момичета, са били отвеждани в стаите за разпити на произволен принцип.

"Не можах да разбера от писъците дали разпитват момчетата, или момичетата", коментира той.

Сексуалното насилие над задържани е чест момент в затворите в Близкия изток и Северна Африка, особено когато става въпрос за политически затворници, като според експерти затворите в Египет въобще не правят изключение по този параграф.

Въпросната обявена амнистия от властите също не е засегнала политическите затворници. Те, заедно с осъдените за тероризъм (също до голяма степен по политически причини) бяха лишени от правото на предсрочно освобождаване въпреки извънредната ситуация с коронавируса.

Human Rights Watch призова на няколко пъти властите в Египет да освободят още затворници, включително от групата на арестуваните заради неплатени кредити и глоби заради бедност. Досега отговор от правителството на Сиси към тези призиви няма.

Междувременно хора в затворите продължават да умират, а опасенията за разразяване на огнища на коронавируса остават.

Съдбата на младия режисьор Шади Хабаш пък получи все пак своята почит от друг египетски творец - Рами Есъм, който написа песента "Затворът не убива". Текстът към нея е базиран на писмо, написано от Хабаш и контрабандно изнесено от затвора преди преждевременната му смърт.

"Парчето цели да ни напомни да предприемем действия за освобождаване на политически затворници, творци и всички други, чиито човешки права са нарушени", заяви Есам пред "Дойче Веле". "Това е гласът на стотици хиляди, които преминават през същото в момента, глас, който трябва да чуем. Репресиран, но все пак толкова силен."