Един свещеник в полския град Плешев години наред е малтретирал сексуално момчета, докато полските епископи са го прикривали.

Две от тях - вече порасналите братя Якуб и Бартек Панковяк - решават да разкажат своята история 20 години по-късно.

Те успяват дори да се срещнат с насилника си и да застанат лице в лице с него.

"Как смяташ, че се чувства едно момче, което целуваш с език в затворена стая?", пита Бартек. Свещеникът казва единствено, че се чувства "виновен пред Господ" и че се моли всеки ден.

Това е прямата и шокираща истина, която показват в своите разследвания младите братя Томаш и Марек Секелски.

Заглавието на документалния им филм, качен в Youtube на 16 май, е Zabawa w chowanego ("Игра на криеница") и за по-малко от 2 седмици той вече е събрал почти 7 милиона гледания.

Това обаче не е първият път, в който двамата режисьори засягат тази тема табу - преди точно година те предизвикват огромен шок, когато качват своя първи документален филм в канала за видеосподеляне.

Неговото заглавие е Tylko nie mow nikomu ("Само не казвай на никого"), а онова, което той показва, засяга особено чувствителна струна в душата на поляците, повечето от които са силно вярващи.

Голяма част от кадрите и в двата филма са заснети със скрити камери в опита си да покажат как вече порасналите жертви на насилие се изправят срещу същите онези духовни лица, за да им кажат колко силна е била травмата, нанесена им в детството.

В реакциите на свещениците обаче, макар и някои от тях да се извиняват с половин уста, се улавя чувството за безнаказаност, което витае в Полската църква.

Това не е изненадващо - духовенството в страната се ползва с особени протекции от политическия елит, а управляващата консервативна партия "Право и справедливост" е изградила тесен съюз с повечето полски епископи.

Въпреки това обаче обществената реакция миналата година беше толкова силна, че нямаше как филмът просто да бъде подминат. Това принуди и главата на Полската католическа църква Войчех Полак да сезира Ватикана за разследване по въпроса, но уви - до момента такова няма.

Миналата година Църквата дори публикува доклад, в който признава, че от 1990 г. насам в страната има почти 400 случая на педофилия. В него обаче не се споменават нито имената на свещениците, нито броят на случаите, които са стигнали до съд.

Проведени скоро проучвания обаче категорично показват, че 70% от поляците биха искали властите да предприемат някакви действия срещу свещениците, злоупотребявали с деца.

Какво обаче се случва?

Наново разпаленият дебат около документалния филм на Секелски принуди властите и Църквата да реагират.

Клирът там наскоро обяви, че епископ Яниак (прикривал с години деянията на свещеника от Плешев) отсега нататък няма да прави големи публични изяви.

При ръкополагането на нови свещеници в катедралата в Калиш на 23 май той беше заменен от друг епископ, за когото медиите пишат, че също е прикривал злоупотреби.

Според DW същият този духовник е заявил, че "греховете на клира му причиняват болка, но в определени ситуации подходящият отговор е мълчанието".

Ето защо не е случайно, че на церемонията по ръкополагането не са допуснати журналисти.

Междувременно прокуратурата в страната обяви, че разследването срещу Аркадиуш, отецът от Плешев, е започнало още през есента през 2019 г. и продължава до днес.

"Право и справедливост" пък заяви, че ще създаде специална анкетна комисия, но тя няма да разглежда конкретно случаите на педофилия в Църквата, а във всички сектори на обществения живот.

Полският парламент отхвърли и искането на група леви делегати за създаване на отделна комисия. Ето защо те с право изказват опасенията си, че злоупотребите на свещениците ще бъдат разглеждани само като страничен въпрос, а правителството ще продължи да прикрива Църквата.

Пример за това е и правителственият регистър на педофилите за 2018 г., в който не фигурира нито едно име на свещеник.

Заради филма, излязъл миналата година обаче, правителството все пак предприе известни законодателни промени и увеличи максималната присъда за педофилия от 12 на 30 години.

Трудно обаче могат да се очакват по-сериозни мерки от страна на дясната националноконсервативна политическа партия на Ярослав Качински, който често намесва Църквата и религията в реториката си и неведнъж е твърдял, че "без църква няма Полша".

Тясната връзка между Църквата и политиката стои и в основата на отношението на Полша по въпроси като тези за абортите - през април депутатите обсъдиха проектозакони, които напълно ги забраняват (освен в извънредни случаи, когато застрашават здравето на майката или бременността е плод на изнасилване).

В страната също нараства и омразата срещу хомосексуалните.

Както DW припомня, ситуацията за тях се влоши радикално след кампанията преди Евроизборите през 2019 г., когато Качински заяви, че понятието "джендър" застрашава идеологията на нацията, а архиепископът на Краков допълни щрихи към това изказване с твърдението, че страната е нападната от "чума с цвета на дъгата".

Там обаче трудно може да се очаква по-масова реакция в защита. Напротив - в страната масово все повече градове и общини дори поставят табели с надпис: "Зона, свободна от ЛГБТ". 

И все пак дори най-консервативните поляци трудно могат да останат безразлични към филма, който показва тъмното лице на Църквата. 

Можете да гледате "Само не казвай на никого" и "Игра на криеница" тук: