САЩ отново призоваха Индия да се откаже от руските зенитно-ракетни системи С-400 в полза на техните американски аналози. Вашингтон се опитва да убеди Ню Делхи с изнудване, заплахи и евтина военно-политическа демагогия. Защо, дори при такъв силен натиск, Индия предпочита руските системи за ПВО?

Държавният департамент заяви, че Съединените щати са "сериозно загрижени", че Русия ще може да се възползва от доставките в Индия на противовъздушните системи С-400. Освен това Съединените щати „използват системи от най-високо технологично ниво“, а Индия ще трябва „да направи стратегически избор на технологии и платформи“, тъй като оръжията за производство от Русия и САЩ, уж „не могат да се комбинират“. В допълнение, Държавният департамент даде да се разбере, че все още обмислят възможността да наложат санкции на Индия за закупуване на руско оръжие.

И всичко това се случва, въпреки че миналата година Индия плати аванс на Русия за системите С-400 и дори поиска да ускори доставката им.

Лош и остарял

Най-вероятно САЩ предлагат системите за ПВО “Пейтриът” да се разглеждат като „системи от най-високо ниво“. Но САЩ започват да разработват тази система в средата на 60-те години на миналия век, а първото изпитание се провежда през 1975 година.

Ситуацията с “Пейтриът” донякъде напомня тъжната история на “Бойнг” 737, който, като изключително иновативен самолет в средата на 60-те години на миналия век, попадна към края на миналото десетилетие в капана на максимата: „невъзможно е да се модернизира, а е жалко да се изхвърли“. С “Бойнг” 737 всичко завърши с две катастрофи и позорно приземяване на модела на земята, а “Пейтриът” вече имаше достатъчно пропуски, които показват, че комплексът вече е остарял и трудно може да му се направи по-нататъшна модернизация.

Все още се води дебат за първия опит от бойното използване на системата “Пейтриът”, състоял се по време на Първата война в Залива през 1991 г. Тогава САЩ предоставиха тези системи на разположение на Израел и Саудитска Арабия за противодействие на изстрелването на иракските ракети “Скъд”. Официално САЩ и досега споменават цифрата 80% за общия брой опити за прихващане над Саудитска Арабия и над 50% успешни случаи на прихващане над Израел в резултат на използването на “Пейтриът”. Независимите експерти предоставят напълно различни данни, като говорят за 25% успешните прихващания в Саудитска Арабия и 33% в Израел.

Високият процент прихващания над Саудитска Арабия, като пример, най-вероятно се дължи на факта, че Ирак изстрелва само единични “Скъд” от своята територия, докато стреля с по 5-10 ракети по целите в Израел, които “Пейтриът” прехващат по-трудно. Вторият момент е не особено доброто състояние на иракските “Скъд” - някои от тях просто падат в пустинята, но американците ги записват като свалени. И най-накрая, сама по себе си, най-новата по онова време система за ПВО „Пейтриът“ се бори със съветската ракета, която вече е остаряла, с лесно изчисляваща се траектория.

По време на следващата война в Ирак, през 2003 г., “Пейтриът” е използван само веднъж - за да защити базата на коалиционните сили в Кувейт, тъй като Багдад почти няма “Скъд” по това време. Но сработи максимата „по-точен от вражеския огън може да бъде единствено приятелският“: по време на тази мимолетната война “Пейтриът” унищожи британски изтребител-бомбардировач „Торнадо“ и американския изтребител F/A-18, а един път под обстрел на батареята попадна и изтребителя F-16 на коалицията. Между другото, тези случаи винаги се напомнят, когато САЩ надуват фанфарите, че тези „ПВО са ефективни само в комбинация с американски самолети“ - очевидно системата за разпознаване „приятел или враг“ в „Пейтриът” също е далеч от перфектната.

И накрая, през септември 2019 г. се случи напълно срамен инцидент. Цяла батерия от “Пейтриът” подсилена от три системи за тактическа отбрана, не успя да отблъсне атака от йеменски дронове по рафинерия в Саудитска Арабия. Около десетина дрона, всеки построен за нелепите 10-15 хиляди долара от бунтовниците хусити, успяха да заобиколят радарите на най-сложната американска система за ПВО на стойност милиард долара. И го направиха без усилие, без да бъдат открити до момента на удара.

СM-3: защитата не е за всички

Това не означава, че САЩ не разполагат със съвременни системи за противовъздушна отбрана. Както обаче често се случва, най-модерните системи за противовъздушна отбрана на САЩ не са в армията, а във флота, който от края на 60-те години на миналия век разработва морската система за ПВО СM-2. В началото на 2000-те флотът разработи още по-усъвършенствания комплекс СM-3.

Военноморският комплекс в много аспекти се оказва по-добър и по-мощен от армейския си аналог. Например, СM-3 може да получава данни от интегрираната система за информация и контрол “Иджис”, докато системата за ПВО “Пейтриът” работи с външно насочване, само ако над него има специализиран спътник. Друго предимство на СM-3 е използването на универсалната изстрелваща шахта Mк41, което позволява на SМ-3 да се превърне в много по-универсална, точна и далекобойна система за ПВО и дори система за противоракетна отбрана.

САЩ обаче са изключително неохотни да прехвърлят тези комплекси дори на най-близките си съюзници. Тук, както често се случва, недостатъците са продължение на предимствата: интеграцията на СМ-3 с “Иджис” всъщност разкрива много от характеристиките на вътрешната структура на информационната и контролна система на ВМС на САЩ. Следователно, днес СM-3 са в експлоатация само във флота на САЩ и Япония, а в близко бъдеще се планира да бъдат доставени на южнокорейския флот. Докато системата за ПВО “Пейтриът” обслужва още 14 държави, с изключение на самите САЩ.

Трябва ли Индия да разчита на възможността за доставка на СM-3? Вероятно не. Първо, Делхи все пак се нуждае от наземна и мобилна система за ПВО и за тази роля СМ-3 не е подходящ. Второ, Индия, за разлика от Япония или Южна Корея, които представляват полуколонии на САЩ, има много по-независима външна политика. Освен това Индия не е пряк съюзник на Америка - следователно приемането ѝ в “Иджис” изглежда малко вероятно. И накрая, американският флот с изключителна неохота прехвърля ракети СМ-3 в други страни: например, разполагането на три батерии СМ-3 в Румъния като част от разполагането на американската система за противоракетна отбрана на САЩ всъщност беше възприето на ниво президента на САЩ .

С-400 срещу “Пейтриът” и СM-3

Сравнение на руския комплекс S-400 и американската система за противовъздушна отбрана “Пейтриът”, дори в последната ѝ модификация, наречена PAC-3, в никакъв случай няма да бъде в полза на последната.

Максималният обхват на поразяване на "Пейтриът” е едва 80 км, височината на поражението на балистични цели - 20 км. За руския комплекс С-400 тези цифри са съответно 380 и 30 км. Всъщност там, където трябва да поставят пет системи за ПВО “Пейтриът” наведнъж, е достатъчен един С-400, което прави всички икономически изчисления просто пагубни: руската система е почти с пъти по-евтина от американската система с много по-висока ефективност.

Следователно, изявлението на представителя на Държавния департамент, че Съединените щати „използват системи с най-високо технологично ниво“ и „предлага най-добрите технологии и платформи“, е обикновена дипломатическа фраза, която не е в съответствие на реалностите в света на системите за ПРО и ПВО.

Да, САЩ разполагат с морския комплекс СM-3, чиито ракети могат да бъдат сравнени със С-400 - и дори могат да се намерят страни в американската разработка, които имат преимущество. Например, СM-3 наистина е система за противоракетна отбрана, която може да поразява орбитални и балистични цели на голяма височина. Въпреки това доставката ѝ за Индия изглежда почти невероятна, така че тази система отпада от възможните конкуренти на С-400 на индийския пазар на оръжие.

Да, САЩ могат да се опитат да се възползват от американския закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции, който може да бъде използван срещу Делхи, в опит да разруши руско-индийското сътрудничество. Но, както показва подобен случай с доставката на С-400 до Анкара, разпоредбите на закона не са приложени към Турция. САЩ се ограничиха с незначителното „отлъчване“ на турската армия от участие в програмата за изтребителите F-35.

Следователно дипломатическите действия на Вашингтон показват единствено, че просто няма ефективни аргументи на разположение на САЩ. Руските системи за ПВО са по-добри - и печелят конкуренцията с американските разработки.

Михаил Болшаков   Превод: В. Сергеев