"Страхът и по-специално колективният израз на страха е антропологична структура във всяко човешко общество: човешкото същество е zum Tode (Хайдегер) “същество-към-смъртта”. Всички религии са установили начини да се изразяват тези страхове и да се регулират, като се ритуализират. Модерното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото “си играе на плашене” или играе, за да изрази в тази голяма колективна постановка, каквато е борбата срещу Covid-19, всичките си страхове. Интересното е, че това е страх, изпитван заедно, колективно. Обратното на страха от рака, страха от безработицата или бедността, при които индивидът е изправен сам срещу злото", обяснява френският социолог Мишел Мафезоли.

- Каква е по принцип символиката на маската? Какъв е нейният принос в мистерията и еротизма?

- Актьорите в гръцките трагедии и комедии са били маскирани: persona е героят в театъра с маски. Открай време е имало много ритуали, в които са се използвали маски: спектакли, карнавали, религиозни церемонии. В традиционните общества маската е ритуален инструмент, обект на религиозното изкуство, не е функционален предмет. Тя става такъв при два типа действия: престъпни или асоциални деяния, при които действащите лица не искат да бъдат разпознати, като либертинците през ХVIII век, но също крадците и други престъпници. И нейната хигиенна функция в хирургията, стоматологията и т.н.

В Европа, където играта на баловете с маски и други карнавали e относително ограничена, използването на маската във всекидневния живот не е прието веднага. Азиатското влияние, по-специално чрез туристическия обмен, накара европейците да свикнат да срещат хора с маски в публичното пространство. Мисля, че ако трябва да се използва систематично маска на улицата, това може да стане само при условие, че тя не е “наложена” единствено от съображения за сигурност, а е част от едно ако не празнично или игрово движение, то поне солидарно в общността.

- Как тълкувате бързината, с която голяма част от французите се подчини на това правило?

- Ако това беше просто изпълняване на “бариерните жестове”, както се казва, може би носенето на маска нямаше да има траен успех. Французите не са много хигиенични и за това свидетелстват трудностите населението да бъде накарано да се ваксинира в случай на епидемия. Но в момента маската придобива цяла серия от значения. Носенето на маска от всички на улицата е знак за недоверие и предизвикателство към властта, която твърдеше, че маските са безполезни, докато не попълни необходимите запаси. Носенето на т. нар. алтернативни маски, направени в ателиета или от парченца от различни материали и раздавани безплатно, е част от ритуалите на солидарност на общността, възникнали спонтанно по време на карантината: пеенето на балконите, взаимопомощ при доставките… Носенето на характерни по своя произход, стил или цвят маски, може да покаже различна “племенна” или общностна принадлежност. И накрая, и по-дълбоко, носенето на маска е част от това движение на разтваряне на индивидуалисткия принцип за сметка на множество идентификиции, именно това, което описвам от четиридесет години като преход от “индивида” към “личността”.

- Като че ли нашето общество, което скучаеше преди, днес много обича да се плаши?

- Страхът и по-специално колективният израз на страха е антропологична структура във всяко човешко общество: човешкото същество е zum Tode (Хайдегер) “същество-към-смъртта”. Всички религии са установили начини да се изразяват тези страхове и да се регулират, като се ритуализират. Модерното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото “си играе на плашене” или  играе, за да изрази в тази голяма колективна постановка, каквато е борбата срещу Covid-19, всичките си страхове. Интересното е, че това е страх, изпитван заедно, колективно. Обратното на страха от рака, страха от безработицата или бедността, при които индивидът е изправен сам срещу злото.

- Не мислите ли, че рискуваме да попаднем в хигиенно общество, което граничи с тоталитаризма?

- Хигиенизмът винаги се отклонява в желание за моделиране на поведението; затова властта понася много зле всяка иницатива, която не идва от нея, която не се вписва в постановените “норми”: маски, дезинфекционни продукти и дори лечения, всичко трябва да бъде контролирано от централната държава. Именно този “мек тоталитаризъм” ще бъде разклатен, както в мита за Дионис, от все повече движения на бунт, на надигане.

- Какво става с едно общество, което вече общува само с поглед?

- По време на модерността речта (и следователно слухът) беше до голяма степен привилегирована спрямо другите сетива: докосването, обонянието, вкусът и погледът (образът). От края на миналия век наблюдаваме връщане към иконофилията, но също и връщане към всички останали сетива. Ясно е, че правилата, приети по време на здравната криза се опитват да овладеят тази чувственост: физическата дистанция, носенето на маска, продължителното миене стерилизират съществуването. Затова смятам, че задължителното за всички носене на маска след общата карантина и съвкупността от предписания, които убиват всякакъв социален живот, рискува или да бъде масово заобикаляно, или да доведе до различни форми на бунт. Масата предписания, издадени за училищата (над 65 страници за детските градини, в които се казва между другото, че децата не трябва да играят заедно!), за предприятията и за всички обществени места, изглеждат като карантина в излизането от карантина. Но има голям риск в офиса, завода, училището, обществения транспорт, на всички тези места, превърнати в дисциплинарни лагери, изолирайки колегите един от друг, да се надигне бунт. Бунт, който вече няма да бъде като познатите разрешени демонстрации, а много по-ожесточени движения на народния гняв.

- Не е ли парадоксално, че нашето общество, което досега беше толкова ексхибиционистично в Instagram или с масовата практика на селфитата, се поддава на играта на маската?

- Това е смущаващо, но много логично: снимките, публикувани в Instagram, селфитата, изпратени в социалните мрежи, са прояви на тази игра на множествените идентификации. В социалните мрежи не изпращам социално-професионалния си профил, а мизансцен на една от моите индивидуалности. Съществува нещо като голяма игра на маски, която е игра и предизвикателство и служи също за споделяне на страха от смъртта. С нещо като детска игра!

- Ще ни накара ли носенетона маска да измислим нови любовни ритуали?

- Носенето на маска в различните еротични ритуали, особено в сайтовете за запознанства, несъмнено само ще се изостри в днешните практики. В сайтовете хората се срещат под псевдоним, с до голяма степен измислени биографии, може би за да се отдалечат от всекидневието си. Участниците в срещата със сигурност ще отидат на мястото на срещата с маски; след това можем да си представим как маските се поддават на повече или по-малко еротично събличане!

Изабел Жирар, “Мадам Фигаро”   Превод от френски: Галя Дачкова