Светът премина с бърз поглед през новината, появила се в средата април, относно намеренията на Китайската народна банка да експериментира с цифрова валута, която потенциално може да бъде въведена от държавните банки.
Тази новина представлява потвърждение на това как Китай изпреварва останалата част от развития свят, що се касае до електронните разплащания и финансовите технологии, като подсигурява допълнително своите системи, пише Хени Сендър в коментар за Nikkei Asia Review.
„Обосновката Китай да премине в цифрова валута е ясна“, отбелязва Кристофър Ууд, стратег в базираната в Хонконг инвестиционна банка Jefferies. „Освен че спестява разходи, технологията също така представлява начин централното правителство да поеме обратно контрола над частните компании, като Alibaba и Tencent, които в действителност контролират платежните системи през последните години чрез възхода на електронната търговия в континенталната икономика", добавя Ууд.
Китай може просто да допълни акаунтите на своите граждани в WePay и Alipay с виртуални трансфери на ваучери. Това ще гарантира, че парите не напускат страната, подчертава Сендър.
Дигиталната валута може да помогне на азиатската страна в момент, когато тя продължава пестеливо да действа по отношение на мерките за възстановяване от щетите, причинени от коронавируса.
Сдържаният стимул на Китай контрастира на големите усилия на Вашингтон да подкрепи икономиката на САЩ. "Станахме свидетели на масивен, безпрецедентен стимул в САЩ", казва Дзън Син, съосновател на Soho China, като добавя: "Все още не сме видели много стимули от страна на Китай. Защо това отнема толкова време? Всички чакаме Китай да изготви план".
Син не е единственият, който поставя този въпрос. В крайна сметка брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай се сви с 6,8% през първото тримесечие, отчитайки най-лошото си представяне от десетилетия.
Междувременно заетостта в градовете се свива с 6%, след като 26 милиона работници загубиха работата си през първото тримесечие, според данни на HSBC.
Контрастът в стимулите между Китай и САЩ може да се проследи и в близкото минало. По време на световната финансова криза през 2008-2009 г. САЩ намалиха основните си лихви с почти 4,5 процентни пункта, докато Китайската народна банка сви своите лихви с близо два процентни пункта. От момента на избухването на пандемията от COVID-19 САЩ намалиха лихвите с 1,5 процентни пункта до почти нула. В същото време Китай ги понижи с едва 10 базисни пункта.
"Общият фискален стимул на Китай трябва да възлиза на 4% от БВП", смята Тао Уан, главен икономист в UBS. По неговите думи подобни мерки биха били по-мащабни от 2-та процента, освободени през 2016 г., и значително по-малки от 10-те процента, използвани през 2009 г.
Проблемът с настоящите стимули е, че по-голямата част от тях ще отидат в инфраструктурата, докато най-голяма нужда има потреблението – нещо, което целенасочените дигитални плащания биха стимулирали. Остава въпросът по какъв начин Китай ще развива тези технологии.
Преминаването към цифров юан може в крайна сметка да очертае още един начин, по който страната използва технологиите, за да следи гражданите си. Когато хората използват конвенционални пари, правителството не може да следи разходите им. От друга страна цифровите валути са по-малко натрапчиви от софтуера за разпознаване на лица.
В някакъв бъдещ момент „гражданският мониторинг“ на Пекин може да прерасне в нещо друго – контрол на потребителските сметки.
Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова
