Руският президент Владимир Путин ще откаже да приеме това, което Кремъл вижда като изнудване на петролните пазари от страна на Саудитска Арабия. Това е сигнал, че ценовата война, която владее глобалните енергийни пазари, ще продължи, пише Bloomberg.

Безпрецедентният сблъсък между две от най-големите износителки на петрол в света и бивши съюзници в споразумението ОПЕК+ заплашва да изпрати цената за барел петрол под 20 долара, но от Кремъл няма да са тези, които първи ще подвият крак и ще потърсят примирие, заявяват хора, запознати с позицията на руското правителство.

На кабинета на Путин му бяха необходими години за изграждане на резерви за този вид криза. Въпреки че Русия не е очаквала от Рияд да предизвика ценова война, от Кремъл засега са уверени, че страната им може да издържи по-дълго, отколкото могат да си позволят саудитците.

„Путин е известен с това, че не подлежи на натиск“, коментира Александър Динкин, президент на Института за световна икономика и международни отношения в Москва - държавен мозъчен тръст, който съветва правителството по въпросите на външната политика и икономиката. Според него Путин доказва, че е готов на твърда конкуренция „за защита на националните интереси и за запазване на политическия си имидж като силен човек“.

След две десетилетия начело на Русия президентът и има достатъчно опит, за да преживее настоящата криза, допълват и трима души, пожелали анонимност. Путин не е някой, който се предава, дори ако битката носи значителни загуби, добавят те.

Архитектите

Целият пазар на петрол наблюдава и чака да види дали Русия или Саудитска Арабия ще се предадат на фона на болезнения спад на цените и ще поискат примирие. Бенчмаркът Брент поевтиня от над 50 долара за барел в началото на март до едва 24,52 долара за барел тази седмица, след като Кралството, ядосано от отказа на Кремъл да предприеме по-дълбоки съкращения в рамките на споразумението на ОПЕК +, предприе исторически скок в добива на суровината, точно когато пандемията от коронавирус започна да свива търсенето.

Загубите вече са видими за Русия, отслабвайки нейната валута и потенциално поставяйки нацията в курс към рецесия. Държавният бюджет, който се основава на цените на петрола от малко над 40 долара за барел, ще премине в дефицит през тази година, което принуждава правителството да използва своя суверенен фонд само два месеца след като Путин обеща по-големи социални разходи.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи ценовата война като „опустошителна за Русия“ и каза: „В подходящ момент ще се включа“. The Wall Street Journal съобщи, че Белият дом обмисля нови санкции срещу Русия като средство за насърчаване на по-високите петролни цени. Засега Кремъл отказва да променя политиките на фона на подобни ограничения от страна на администрацията на Тръмп.

„Нечия икономика винаги страда от ниски или високи цени на петрола“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. „Сега много компании страдат, включително производителите на шистов петрол в САЩ“, обясни той. Русия винаги е готова да говори, "особено в такива драматични времена", каза още Песков. По-рано през седмицата той заяви, че Русия би искала да види цените на петрола по-високи.

Русия и Саудитска Арабия бяха архитекти на първоначалната сделка за сътрудничество между Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и няколко други държави през 2016 г. Целта им беше да прекратят спада в цените до 27 долара за барел и първоначално съгласието доведе до добри резултати.

Принцът

След 2016 г. цените на суровия петрол се възстановиха и отношенията между двете нации и техните лидери останаха много топли. Но с течение на времето алиансът стана все по-нестабилен, тъй като саудитците поеха по-голям дял от ограниченията на производството, а Русия пренебрегна своите задължения.

Путин се включи в очевидни игри на власт, което направи срещата на ОПЕК+ през юни 2019 г. по същество излишна, като предварително обяви нови съкращения след разговор със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в Осака, Япония.

Руските решения започнаха да имат все по-голяма тежест в рамките на ОПЕК+, което в крайна сметка доведе до разрив в отношенията с Рияд в началото на този месец. Саудитският министър на енергетиката Абдулазиз бин Салман, по-големият брат на престолонаследника, поиска допълнителни съкращения, за да компенсира въздействието от коронавируса, но неговият колега от Москва, Александър Новак, каза „не“.

Саудитска Арабия отговори с шокираща и страховита ценова война, която зашемети световната петролна индустрия. Безпрецедентните действия на Рияд включват най-сериозното свиване на цените за последните 20 години, рекорден скок на доставките и вълна от пълни с петрол танкери, както и заделяне на десетки милиарди долари за нови находища.

Ако тази стратегия за шокиране на пазара е създадена, за да обезкуражи Владимир Путин, засега не успява.

Силният човек

Руският президент, разбира се, отказа да отстъпи под натиска на падащите петролни цени. От жестоката репресия срещу ислямистките терористи в Чечения до неотдавнашните разправии с Турция заради гражданската война в Сирия, Путин показа, че е готов да се изправи срещу врагове си въпреки военния и икономически натиск.

През 2014 г., когато вълни от западни санкции сковаха руската икономика заради нахлуването на руски войски в Украйна, Путин отказа да разгледа призивите на някои от своите съюзници, за да смекчи действията.

Екипът на Путин е очаквал разпадането на разговорите в ОПЕК+ да доведе до спад на цените, заявиха двама от източниците. Руското ръководство е било готово за спад на петролните цени до 20 долара и е наясно с икономическите последици.

Въпреки това, с кървенето на националната икономика, „Русия разполага с достатъчно прагматизъм и здрав разум, за да не отказва разговори“, със своите партньори от ОПЕК, заяви Динкин.

Кремъл все още е отворен към сътрудничество с картела, но при възприемане на руските условия. Предложението на Москва - отхвърлено от саудитците, относно това ОПЕК+ да поддържа съществуващите съкращения на производството до края на юни, все още остава, добавят източниците.

За да се рестартира дискусията с Кралството, и Русия, и Саудитска Арабия ще трябва да предприемат някои спасителни стъпки, изискващи „сложен ПР танц“, смята Елина Рибакова, заместник-главен икономист в Института за международни финанси в САЩ.

Сегашната позиция на Русия едва ли ще постигне това.

„Малко вероятно е в момента Саудитска Арабия да се съгласи на руското предложение за удължаване на настоящите съкращения“, казва Дмитрий Маринченко, старши директор във Fitch Ratings Ltd. „Това по същество би означавало, че се предават пред натиска на Русия“, добавя той.

Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова