Световните експерти и анализатори дадоха своите прогнози за перспективите за развитието на света след пандемията от коронавирус пред списание Foreign Policy. Гледка от позицията на атлантистите. Давайки оценките си за продължаващите глобални промени, експертите засягат отношенията между Китай и САЩ, бъдещето на Европейския съюз, но не и дума за Русия.
Стивън М. Уолт е професор по международни отношения в Робърт и Рене Белфер от Харвардския университет. Водещ теоретик на неореализма.
- Пандемията ще укрепи държавата и ще засили национализма. Всички видове правителства ще предприемат спешни мерки за преодоляване на кризата и много от тях няма да искат да се откажат от тези нови правомощия, когато кризата приключи. COVID-19 също ще ускори прехвърлянето на власт и влияние от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха най-добре, а Китай реагира добре след грешките в началото. В сравнение с тях реакцията в Европа и Америка беше бавна и неочаквана, което още повече омаловажава аурата на западната „марка“. Това, което няма да се промени, е коренно конфликтният характер на световната политика.
Предишните епидемии, включително грипната епидемия („Испански грип“) 1918-1919 г., не сложиха край на съперничеството между великите сили, нито предизвикаха нова ера на глобалното сътрудничество. И COVID-19 също. Ще видим по-нататъшно отклонение от хиперглобализацията. Накратко, COVID-19 ще създаде по-малко отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Комбинацията от смъртоносния вирус, неадекватното планиране и некомпетентното ръководство поставиха човечеството на нов и тревожен път на развитие.
Кишоре Махбубани , научен сътрудник в Азиатския изследователски институт на Националния университет в Сингапур, е автор на „Победи ли Китай?“ Китайското предизвикателство пред американското първенство.
- Пандемията COVID-19 няма да промени съществено световните икономически тенденции. Това само ще ускори вече започналите промени: преходът от глобализация, ориентирана към САЩ, към глобализацията, по-ориентирана към Китай. Защо тази тенденция ще продължи? Американското население е загубило вяра в глобализацията и международната търговия. Споразуменията за свободна търговия са токсични, както със, така и без американския президент Доналд Тръмп. Напротив, Китай не е загубил вяра. Сега китайските лидери са добре наясно, че векът на унижението на Китай от 1842 до 1949 г. е резултат от собственото им самодоволство и безполезните усилия на лидерите му да го отрежат от света. Напротив, последните няколко десетилетия на икономическо възраждане са резултат от глобалното взаимодействие. Китайците също са преживели експлозия на културно доверие. Те вярват че могат да се състезават навсякъде. Следователно, както отбелязвам в новата си книга „Победи ли Китай?“, Съединените щати имат две възможности. Ако основната им цел е да запазят първенството в света, те ще трябва да участват в геополитическа конкуренция с Китай с нулева сума, както политически, така и икономически. Ако обаче целта на САЩ е да подобрят благосъстоянието на американския народ, чието социално положение се влоши, те трябва да си сътрудничат с Китай.
Шившанкар Менон е сътрудник на института Брукингс в Индия и бивш съветник по национална сигурност на министър-председателя на Индия Манмохан Сингх.
- Първо, пандемията от коронавируса ще промени политиката ни, както в държавите, така и между държавите. Относителните успехи на правителството в преодоляването на пандемията и нейните икономически последици ще влошат или отслабят проблемите със сигурността и скорошната поляризация в обществата. Във всеки случай правителството се върна. Опитът показва, че авторитаристите или популистите не се справят с пандемията. Всъщност, страните, които реагираха бързо и успешно на пандемията, като Корея и Тайван, бяха демокрации, ръководени от популистки или авторитарни лидери, които не успяха. Второ, това не е краят на взаимосвързания свят. Самата пандемия е доказателство за нашата взаимозависимост. Но във всички държави вече има завой навътре, търсене на самостоятелност и контрол на собствената съдба. Ние се движим към по-беден, по-зловещ и по-малък свят. И накрая, има признаци на надежда и здрав разум. Индия пое инициативата за свикване на видеоконференция на всички лидери в Южна Азия, за да се изработи общ регионален отговор на тази заплаха.
Джоузеф С. Най-младши е професор във Висшата школа на Харвардския университет, основоположник на теорията за неолиберализма в международните отношения, автор на термина soft-power.
Американската сила ще се нуждае от нова стратегия. През 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нова стратегия за национална сигурност, фокусирана върху конкуренцията между великите сили. COVID-19 показва, че тази стратегия е неадекватна. Дори ако САЩ побеждават като велика сила, те не могат да защитят сигурността си, като действат сами. За транснационалните заплахи като COVID-19 и изменението на климата не е достатъчно да се мисли за силата на Америка над други страни. Ключът към успеха е и осъзнаването на значението на силата, заедно с другите. Всяка държава поставя на първо място своите национални интереси; важен въпрос е колко широко или тясно се определят тези интереси. COVID-19 показва, че не сме в състояние да адаптираме стратегията си към този нов свят.
Джон Алън е президент на института Брукингс, пенсиониран генерал от морската пехота на САЩ и бивш командир на Международните сили за подпомагане на сигурността на НАТО и американските сили в Афганистан.
- Както винаги, победителите от кризата COVID-19 ще напишат историята. Всеки народ и все повече хора по нов и мощен начин изживяват социалното напрежение, причинено от тази болест. Неминуемо онези нации, които работят усилено поради своите уникални политически и икономически системи, както и по отношение на общественото здраве, ще претендират за успех в сравнение с тези, които имат различен, по-опустошителен резултат. За някои това ще се окаже голям и последен триумф на демокрацията, многостранността и универсалното здраве. За други - това ще демонстрира ясните „ползи“ от авторитарното управление. Във всеки случай тази криза разбърква международната структура на властта. Коронавирусът ще продължи да потиска икономическата активност и ще увеличи напрежението между страните. В дългосрочен план една пандемия вероятно ще намали значително производствения потенциал на световната икономика. Международната система ще бъде под силен натиск, което ще доведе до нестабилност и широко разпространени конфликти в и между страните.
Ричард Н. Хаас е директор на Глобалистичния съвет по външни отношения - CFR.
- Мисля, че коронавирусната криза, поне за няколко години, ще принуди повечето правителства да се обърнат навътре, като се съсредоточат върху това, което се случва в техните граници, а не върху това, което се случва навън. Очаквам повече движение към избирателна самодостатъчност (и в резултат на прекъсване на връзката), като се има предвид уязвимостта на веригата на доставки; още по-голяма съпротива срещу мащабната имиграция; и по-ниска готовност или ангажираност за справяне с регионални или глобални проблеми (включително изменението на климата), предвид възприеманата необходимост от разпределяне на ресурси за вътрешно възстановяване и преодоляване на икономическото въздействие на кризата. Очаквам много държави да се затруднят да се възстановят от кризата. Кризата вероятно ще допринесе за продължаващото влошаване на китайско-американските отношения и за отслабването на европейската интеграция. Като положителна страна трябва да се отбележи известно скромно укрепване на глобалното управление на общественото здраве. Но като цяло кризата, свързана с глобализацията, вероятно ще отслаби, а не ще увеличи желанието и способността на света да се справи с нея.
Никълъс Бърнс е професор в Харвардската школа по мениджмънт "Кенеди" и бивш заместник-държавен секретар по политическите въпроси в Държавния департамент на САЩ.
„Пандемията COVID-19 е най-голямата глобална криза на този век.“ Неговата дълбочина и обхват са огромни. Кризата на общественото здраве заплашва всеки от 7,8 милиарда души на Земята. Финансовата и икономическа криза може да надмине Голямата рецесия през 2008-2009 г. по своите последствия. Всяка криза сама по себе си може да причини сеизмичен шок, който завинаги ще промени международната система и баланса на силите във формата, в която я познаваме. Днес международното сътрудничество е крайно недостатъчно. Ако Съединените щати и Китай, най-мощните държави в света, не могат да оставят настрана своята словесна война, кой от тях е отговорен за тази криза и я управлява по-ефективно, тогава авторитетът на двете страни може да бъде значително подкопан.
Денис Юрганов Превод: Поглед.инфо Източник: Завтра.ру
