В сряда руският президент Владимир Путин направи първия си пряк призив към нацията от началото на пандемията коронавирус. Това беше най-мрачното обръщение на Путин към руснаците през неговите две десетилетия на власт, като руският лидер по същество призна, че страната е изправена пред сериозна икономическа криза поради разпространяващата се коронавирусна епидемия и предстоящата глобална рецесия.
Путин призова населението за безопасност да остане вкъщи и предостави национален платен отпуск за всички несъществени работници до 5 април. Основният акцент на изказването му обаче беше върху финансовите и фискални мерки за поддържане на прехраната на обикновените хора и помощта за малкия и средния бизнес да оцелеят от кризата. Мерките се фокусират върху осигуряване на допълнителни мрежи за безопасност за семейства с деца, хора, които отиват в отпуск по болест и тези, които могат да загубят работа. Например минималното обезщетение за безработица ще бъде увеличено от 8 000 на 12 000 рубли на месец. Путин обяви данъчни и кредитни ваканции за малките и средни предприятия за следващите шест месеца и обеща трайно намаляване на някои данъци.
Вероятно най-решаващата - и до голяма степен неочаквана - част от обръщението на Путин беше съобщението, че правителството ще увеличи данъците върху заможните и супер заможни руснаци, за да преразпредели парите към нуждаещите се. Офшорният данък върху дохода ще бъде увеличен от 2 на 15 процента. Също така банковите депозити над един милион рубли вече ще започнат да се облагат с данъци. Решението на Путин да накара богатите руснаци да изкашлят пари може да показва, че Кремъл сега вижда реалната перспектива натрупаните финансови резерви на Русия бързо да се стопят. Само преди няколко седмици, на 1 март, Путин звуча доста уверено в това отношение, твърдейки, че руското правителство разполага с достатъчно финансова мощ, за да гарантира икономическата и фискална стабилност. Оттогава обаче референтната цена на петрола Brent допълнително се понижи от $ 50 до $ 29 за барел и вероятно ще падне още по-ниско. Ако световната икономика навлезе в продължителна депресия, финансите на Русия ще бъдат силно засегнати, като се има предвид, че приблизително половината от приходите на руското правителство идват от петролния и газовия сектор. При неблагоприятен глобален икономически сценарий, който изглежда все по-реалистичен, приблизително 700 милиарда долара, които руското правителство държи във валутни резерви и в суверенния фонд за богатство, може да не са достатъчни за овладяване на кризата. Следователно е необходимо допълнително данъчно облагане, за да се избегне катастрофалното изчерпване на държавната каса на Русия.
Другата причина Путин да прекрати финансовите привилегии за богатите може да е политическа. Това може да е замислено като популистки жест към обикновените руснаци, че Кремъл няма да пощади олигарсите, когато хората и малките предприятия страдат по време на кризата. Ходът за облагане с данъци на богатите е това, което отличава антикризисния отговор на Путин от спешните мерки, предприети в повечето други големи икономики, чиито правителства разпределят стимулиращи пакети и раздават пари на гражданите.
В своето обръщение Путин също обяви безсрочно отлагане на конституционния плебисцит до приключване на епидемията. Гласуването на пакета от изменения в конституцията първоначално беше насрочено за 22 април. Ако бъде одобрена, конституционната реформа ще позволи на Путин да управлява страната до 2036 г.
Путин настоя, че предложените изменения в конституцията остават важни, въпреки ситуацията с коронавируса. Човек обаче трябва да се замисли дали той всъщност сам вярва в това. Инициирани само преди няколко месеца с намерението да консолидират държавата на Путин, конституционните промени в Кремъл станаха в голяма степен без значение. Бъдещето на Путин и на политическата система, която той създаде в Русия, сега ще зависят от това как той ще управлява Русия през тази перфектна буря.
В краткосрочен план Путин изглежда сравнително сигурен. Той ще бъде подпомогнат от ефекта „митинг около флага", подобен на този, който сега повишава рейтингите на Доналд Тръмп. Дългосрочното въздействие на коронавирусната криза за бъдещето на Русия е много по-несигурно. Един особен риск за Путин е, че спешните мерки на Кремъл за данъчното облагане ще отчуждят от него богатата класа, докато може да не успеят да подкрепят значително обикновените хора и малкия бизнес.
Въпреки това, дори при такъв огромен стрес, Русия на Путин може да се окаже по-издръжлива, отколкото мнозина на Запад очакват. Струва си да припомним тук думите, приписвани на Уинстън Чърчил,: „Русия никога не е толкова силна, колкото изглежда; Русия никога не е толкова слаба, колкото изглежда. "
