Пандемията от коронавирус е най-големият икономически шок, който връхлита ЕС от създаването му през 1957 г. Някои държави членки ще пострадат повече от други, но никоя няма да се отърве невредима. Това наистина е общ шок, който не е по вина на никого. Непроявяването на солидарност към тези, които имат по-малка възможност да реагират, може да нанесе неизмерима вреда на европейския проект, пише Financial Times в редакционен коментар.
Подкрепата за икономиката на ЕС през времето на необходимото спиране на дейността изисква огромни фискални усилия. Това е особено предизвикателство в еврозоната, където силата на публичните финанси на членовете варира значително. Някои вече имат съотношение на дълга към БВП от 100 на сто или повече процента. Дори и най-задлъжнелите ще трябва да могат да заемат допълнителни 10-20 на сто от БВП, при условие че разходите за заеми остават ниски. Опасността е инвеститорите да се уплашат и да задействат самозатвърждаващата се спирала на фалитите.
Ангажиментът на ЕЦБ от миналата седмица да купи облигации за още 750 млрд. евро през тази година помогна, ограничавайки спредовете, които бяха започнали да се разширяват. Но загрижеността на финансовите пазари относно ограниченията за това, което ЕЦБ може да направи, не изчезнаха напълно. Еврозоната трябва да докаже категорично, че може да даде фискалния отговор, който това бедствие изисква.
Лидерите на Франция, Италия, Испания и шест други държави призоваха в сряда към радикалната стъпка за създаване на взаимен дългов инструмент, или корона облигации, за финансиране на разходите на държавите за мерки в подкрепа на здравните и икономическите системи. Подобни облигации биха били най-сигурният начин да се разсеят съмненията, че не само ЕЦБ, но и правителствата от еврозоната ще направят „каквото е необходимо”.
Освен че ще предостави необходимия единен европейски отговор, тази стъпка ще използва пълния фискален потенциал на еврозоната. Това също така би било мощна проява на солидарност. Като се има предвид рискът от антиевро реакция в някои страни, политическото послание може да се окаже толкова важно за оцеляването на еврозоната, колкото и предприемането на правилни икономически стъпки.
Въпреки това силната съпротива от страна на Германия, Холандия и Австрия, където общият дълг е анатема, означава, че блокът засега е малко вероятно да приеме корона облигациите. Никой не е представил точен план за въвеждането им. На общественото мнение в северните европейски страни, където корона облигациите рискуват да засилят евроскептичния национализъм, ще му трябва време, за да приеме, че тези страни могат да изгубят от разпадането на еврозоната толкова, колкото и южните им партньори.
Това не е причина да се отхвърли идеята. Междувременно обаче лидерите на еврозоната трябва да използват инструмент, с който вече разполагат: спасителният фонд на блока. Европейският механизъм за стабилност (ESM) все още разполага с 410 млрд. евро остатъчен капацитет за финансиране - голям, макар и не неизчерпаем. Най-важното е, че докато държавите разчитат на финансирането от ESM, ЕЦБ ще бъде свободна да купува неограничено облигации, което бе същността зад обещанието на Марио Драги от 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да запази еврозоната.
Ползването на ESM обаче носи със себе си стигма, особено в Италия, където евроскептичните опозиционни партии разпространиха лъжи, че заемите от ESM биха означавали мерки за строги икономия и преструктуриране на италианския дълг. Въпреки че обосновката за строги условия при създаването на ESM беше ясна, тя не важи за кризата с Covid-19. Достъпът до ESM трябва да бъде колкото е възможно по-лесен.
Най-добрият подход би бил да се предостави кредитна линия от ESM за всяко правителство в еврозоната, с опростена процедура за кандидатстване, като ултра дългите условия за погасяване се ограничат до средствата, изразходвани за незабавни мерки, свързани с кризата. Това ще даде на пазарите да разберат, че ЕЦБ може да използва цялата си огнева мощ, когато е необходимо. Това от своя страна би било най-добрият шанс никоя държава да не се наложи да се ползва от кредитната линия.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
