"Яли са плъхове, сваляли са тапети от стените, за да си сварят каша от лепилото." Това е една от най-големите трагедии в онези години: над 1 млн. души умират при блокадата на Ленинград, приключила точно

преди 76 години.

 

 

 

28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа.

 

Баба умря на 25 януари 1942 година, в три часа следобед.

 

Льока умря на 17 март в пет часа сутринта.

 

Чичо Вася умря на 13 април в два часа през нощта.

 

Чичо Льоша - на 10 май в четири часа следобед.

 

Мама - 13 май в 7:30 сутринта 1942 година.

 

Савичеви умряха.

 

Всички умряха.

 

Само Таня остана.

 

Това четем в дневника на ленинградската ученичка Таня Савичева - документ, който по-късно, по време на Нюрнбергския процес, е използван като доказателство за престъпленията на нацистите.

По време на блокадата умират почти всички близки на Таня, а самата тя е едно от малкото деца, които впоследствие са спасени и евакуирани. Не след дълго обаче момичето умира. А е само на 14 години.

Според различни изчисления, над 1 милион жители на Ленинград умират по време на блокадата, продължила близо 900 дни. При това този нечовешки експеримент е всъщност напълно безсмислен - от стратегическа гледна точка Ленинград не е необходим на Вермахта. Защо тогава Хитлер решава да го унищожи? Ето какво казва в интервю за ДВ германският историк Йорг Ганценмюлер:

Йорг Ганценмюлер: В Германия дълго време е прието да се говори само за онези битки на територията на Съветския съюз, при които са загинали много германски войници и офицери. Затова митът за Сталинград например плътно е заел място в колективната памет. До 1980-те години почти не се споменава за престъпленията, извършени от Вермахта на територията на СССР - говори се само за престъпленията, извършени от СС. Нещо повече - за разлика от есесовците, войниците и офицерите от Вермахта не са смятани за престъпници. Блокадата на града преди неговото превземане дълго време се разглеждаше като обичаен метод за водене на военни действия. Забравяше се обаче, че Ленинград не е бил превзет с щурм - жителите на града просто са били оставени да умрат от глад.

ДВ: Друго ли е днес отношението към темата?

Йорг Ганценмюлер: След обединението на Германия се стигна до сливане на двете гледни точки за събитията от онези години: западната и източната. Нещо повече - стигна се до обединение на историите, а в ГДР знаеха и помнеха за блокадата на Ленинград. През 2001 година Владимир Путин и тогавашният канцлер Герхард Шрьодер положиха заедно венец на паметника на жертвите на Ленинградската блокада.

ДВ: Вие сте изучавали блокадата в продължение на години. Какво Ви потресе най-много?

Йорг Ганценмюлер: Истинските мащаби на трагедията стават видни чак тогава, когато разбереш на какво са били готови хората, за да оцелеят. Сваляли са тапетите от стените, за да си сварят каша от лепилото. Яли са плъхове и котки. Стигало се е и до канибализъм. Условията са били наистина екстремни. А особено потрисащи са, разбира се, личните спомени на оцелелите - какво им се е наложило да преживеят, как гладът е управлявал съзнанието им.

ДВ: Вие сте автор на книга, в която пишете, че блокадата е част от нацистката политика на унищожение. Какво е посланието, което отправяте към читателите?

Йорг Ганценмюлер: Ленинград не е бил в епицентъра на военните действия. Той е бил, така да се каже, част от продоволствената стратегия. В Берлин са поддържали мнението, че на територията на СССР снабдяването на Вермахта ще се осигурява само от местни източници. Което автоматично означава следното: местното население трябва да гладува. През 1941 година германците са имали сериозни проблеми със снабдяването на армията и затова изобщо не са се интересували от въпроса за изхранването на 3-милионния град. Най-лесно било всички тези хора да бъдат пожертвани. А и издадената от Хитлер заповед гласи Ленинград да бъде изравнен със земята - без да се уточнява какво да се прави с цивилното население. Когато германците стигат до Ленинград, става ясно, че жителите няма как да бъдат изхранени, а евакуирането им би било твърде продължително, сложно и скъпо. Затова решават да "отрежат" града от снабдяването. И да оставят жителите му да умрат от глад и болести.

ДВ: Но защо Хитлер решава да унищожи именно Ленинград?

Йорг Ганценмюлер: За него е било много важно да унищожи всички големи градове. Говорейки за Москва, той винаги споменавал и Ленинград.

 

 

 

Що за човек е бил Хитлер?

 

 

 

Думи на Клара Хитлер

• "Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.

"Непокорен и не особено прилежен"

• "Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.

"Смятаха го за бездарник"

• "Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.

"Така и не разбрах..."

• "Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.

"Фантастично"

• "Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.

"Толкова жестоки врагове"

• "Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.

"Вълшебните формули"

• "Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.

"Германия никога няма първа да наруши мира"

• "Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.

Спомен за ужаса

• "Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.

Броени дни преди началото на войната

• "Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.

Хитлер и руската зима

• "Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.

"В дванайсет и пет"

• "Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.

"Нито веднъж"

• "По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.

"Със спокойна усмивка"

• "Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.

"Няма да капитулираме, никога!"

• "Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.

Краят

• "Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.
• Автор: Юлия Хиц