Затънали ли са САЩ в злоупотреба с наркотици? Ако зададете този въпрос на повечето обикновени американски избиратели, отговорът вероятно би бил „да“. В края на краищата през последните няколко години се появиха поредици от заглавия относно трагичните ефекти от опиоидната епидемия. Около 130 американци са умирали всеки ден от предозиране, свързано с опиоиди, през 2018 и 2019 г., пише Джилиън Тет за Financial Times.
Президентът Доналд Тръмп често роптае срещу бича на злоупотребата с наркотици, но е склонен да обвинява за това вноса от места като Мексико и Китай. Миналия месец, обаче, американското Бюро за икономически анализи (BEA) - клонът на правителството, който събира официални данни – се включи в спора и заключенията му относно тенденциите в областта на наркотиците могат да изненадат някои наблюдатели.
Първо, малко предистория. До сравнително скоро правителствените статистици приемаха, че тяхната работа е да регистрират наблюдаемата легална икономическа дейност (като фабричната продукция). МВФ отдавна ги призовава да разширят перспективата. От 2014 г. държавите членки на ЕС са насърчавани от Евростат, официалния статистически орган на съюза, да включат някои нелегални дейности - от проституция до трафик на наркотици и контрабанда на тютюн - в своя БВП.
Досега американските статистици възприемаха по-пуритански подход. „Бюрото за икономически анализ в момента не включва нелегална пазарна дейност поради предизвикателствата с източниците на данни и различните концептуални традиции“, обясни Рейчъл Соловейчик, икономист от BEA, в изследване, представено на конференция на МВФ миналия ноември.
Очевидният проблем при проследяването на незаконната дейност е, че трудно може да се има доверие в отчитането. Соловейчик прогнозира какво може да се случи, ако BEA включи незаконната дейност в своите данни за БВП, като събере всички налични източници на информация за наркотици, проституция, хазарт и корпоративни кражби в САЩ.
На макро ниво последиците от това експериментално упражнение не са разтърсващи: ако бяха включени незаконните дейности, изглежда общият БВП би бил с около 1 на сто по-голям. Съдейки по данни на Евростат, това предполага, че нелегалният сектор е малко по-голям в САЩ, отколкото в някои европейски страни, но не с толкова много.
Разбивката по категории е наистина интригуваща. Най-голямата нелегална категория са наркотиците, които според Соловейчик отговарят за разходи в размер на 111 млрд. долара през 2017 г. Нивото на разходите, обаче, се променя рязко с течение на времето. През 50-те години разходите за наркотици са били незначителни в сравнение с общите разходи в търговията на дребно. След това те рязко се повишават: през 70-те години покупките на хероин са представлявали 3 на сто от всички потребителски разходи, докато при марихуаната съотношението е било 1 на сто. През 80-те години нарастващата популярност на кокаина тласка разходите за нелегалния стимулант до поразителните 3,5% от общото потребление.
След това разходите за повечето незаконни наркотици като част от всички потребителски разходи падат толкова рязко, че сега са под 0,5 на сто. Единственото изключение е марихуаната: делът и спада през 90-те години на миналия век, но оттогава се покачва.Едно от обясненията за тези тенденции може би е спадът в самото потребление, като има индикации, че за някои наркотици, като кокаина, това е фактор. Друго обяснение е, че (напоследък) законно предписваните опиоидни лекарства понякога са използвани като заместител на нелегалния хероин, а марихуаната бе частично легализирана. Основната причина, според Соловейчик, е „огромният спад в относителните цени на наркотиците между 1980 и 1990 г.“. В действителност ценовите сривове бяха толкова драматични, че „могат да изглеждат неправдоподобни на пръв поглед“, отбелязва тя.
Тази дефлация изглежда истинска и отразява по-високата ефективност на наркотиците, увеличеното предлагане и лесния достъп. Грубо казано, през последните десетилетия на американците им е по-лесно и по-евтино от всякога да се надрусат, дори преди скорошната частична легализация на марихуаната.
Това повтаря модела, наблюдаван по-рано при алкохола: през забраната от 20-те години на 20 век разходите за нелегален алкохол са достигнали 4 на сто от всички потребителски разходи, защото той е бил толкова скъп; след като "сухият режим" пада, общите нива на разходите за алкохол се сриват поради дефлация, макар че потреблението остава стабилно.
Това има поне две последици. Първо, то предполага, че дългогодишната война на Америка с наркотиците не е „сработила“, в смисъл да затрудни достъпа на потребителите до тях. Това не доказва непременно, че декриминализацията би била по-добра предвид вредите, които могат да нанесат наркотиците (на скорошна среща на Американската икономическа асоциация в Сан Диего, например, гореща тема бяха икономическите щети от опиоидната епидемия). Ценовите тенденции все пак със сигурност заслужават дебат.
Второ, данните показват защо трябва да разширим погледа си, когато измерваме „икономиката“. През последните години нарасна загрижеността за това, че данните за БВП не успяват да обхванат цифровите иновации. Дори и старомодните незаконни дейности очевидно имат значение, защото чрез тяхното изключване също пропускаме част от картината. В този смисъл следващият набор от обявени данни за БВП трябва да дойде с предупреждение за общественото здраве или може би с линк към изследването на Соловейчик.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
