Виното се нарича Harmonia Mundi - грандиозно име за обикновено червено вино, което се комбинира добре с храна.

То се прави от гроздове рефоско, които попиват слънчевите лъчи край бреговете на канала Фондаменте Нуове в квартала Кастело. Това е последният истински венециански квартал на Венеция.

На километри разстояние няма други лозя като тези на Кастело, а винарите не са специалисти, а местни монаси.

Точно срещу сградата, в която живеят тези монаси, се намира пространство, където се съхраняват останките на два газхолдера - реликви от индустриалното минало на Италия.

Това обаче може да се промени, ако предприемачите реализират идеите си и превърнат терена в петзвезден хотел. Освен че ще е поредният за Венеция, той ще е огромен - висок 10 етажа, с 286 стаи и 572 легла.

Проектът е предложен от MTK Group, собственост на унгарския финансист Иван Холер. Групата току-що е завършила строителството на четири хотела край гарата Местре във Венеция. Освен това компанията е построила многоетажен паркинг до гарата за всички, които пристигат, за да посетят лагуната.

Сега MTK Group насочват вниманието си към последния венециански оазис.

Арсеналът се намира на прекрасно място - базиликата "Сан Марко" в на 15 минути път. Това е част от града, където магазините не продават туристически сувенири. Точно обратното - това е автентично място, където можете да си купите плодове, риба, moeche - раци с меки черупки, които са местен деликатес.

Също така има и училища, включително и такива с фокус върху историята, както и гимназия с точни науки. Малки деца, млади семейства - това е центърът на работническата класа, дом на пространства за алтернативни събития и непартийни граждански платформи. С други думи, квартал Кастело кипи от живот.

Това е една от последните зони в града, които удържат фронта срещу превръщането на Венеция в своеобразен Дисниленд, казва Масимилиано Смергето, който има железарски магазин. Според него вече има твърде много хотели и данните ясно го показват. А строителството в северната лагуна е проект, който не среща никаква подкрепа от местната общност.

Тук сме, защото обичаме Венеция, и възнамеряваме да се съпротивляваме, категоричен е Смергето.

Той е на мнение, че да съществува истински един град, трябва да има три силни основи - жителите, икономиката и работните места. За да се задържат младежите във Венеция, трябва да има работни места, които да поддържат обществото. Не може да се живее само от туризъм, казва още Масимилиано.

Отец Рино Сгарбоса, един от шестимата монаси, които произвеждат виното Harmonia Mundi, мисли, че Смергето е много прав. Стената около манастира е на метър и половина от газхолдерите и последиците от построяването на хотел там биха били съсипващи.

Манастирът е построен в началото на XVI век точно до църквата, чиято фасада е проектирана от Паладио. Трите обители са следвани от винена изба, библиотека, богата на древни книги, и малко теологично училище. От прозорците се виждат ясно редиците лозя с натежали черни гроздове.

Неслучайно мястото се нарича "Сан Франческо дела Виня", а лозята са дар от Францисканския орден през 1253 г.

Ако 10-етажната сграда наистина бъде построена, лозята няма да получават слънчева светлина още в два следобед и ще загинат. Сгарбоса обаче се опасява, че това няма голямо значение за хората ангажирани с недвижими имоти - на карта са заложени милиони евро. Тях не ги вълнува нашето вино или животът в квартала, допълва свещеникът.

За да заобиколят общинския договор, който забранява строителството на още жилищни сгради в центъра на Венеция, предприемачите зад проекта за хотел предлагат да построят фитнес за 2,5 млн. евро, за да отговорят на структурните проблеми на училищата в тази зона. Накратко, като построят съоръжението за публична употреба, те се надяват да получат възможността да инвестират още 30 млн., за да построят и хотела на територията на бившите газхолдери.

Сгарбоса обяснява, че дори и да остави настрана щетите за виното, което продават, за да финансират религиозното обучение на нови свещеници, промяната за града би била твърде драстична. От естетическа гледна точка и в контекста на живота в самия квартал хотелът е коренно различен. Туризмът носи пари, но в дългосрочен план унищожава града, смята монахът.

Джентрификация или автентичен начин на живот? Въпросът остава без отговор за момента, като се очакват мненията на надзорниците и оповестените срещи с местните жители.

С наближаващите общински избори през май или юни 2020 г. политиците не изгарят от желание да рискуват да се позиционират срещу пореден хотелски проект в центъра на Венеция, което е свързано с риск от нарушаване на консенсуса. Запитан по въпроса, кметът Луиджи Брунаро предпочете да откаже коментар. Решението зависи от общинския съвет.

Случаят с лозята е само поредната тема, която разделя на две противоположни страни мислите и чувствата в града. От едната страна стоят тези, които смятат, че Венеция трябва да се използва максимално. От другата са тези, които вярват, че е необходимо да се запази качеството на живот на венецианците, за благото на града като цяло.

Тези стари лозя, от които се правят 1500 бутилки годишно, са точно срещу големите кораби пред "Сан Марко".

Време е за залез. Оранжево слънце наднича през редовете от лозя. Златната светлина залива манастира. Ароматът на лагуната изпълва въздуха. Цари тишина.

Изведнъж отец Паоло, друг монах, който работи по лозята, нарушава мълчанието. "Така, както стоят нещата в момента, Венеция вече е гигантски лунапарк", казва той. "Защо искатда отнемат това малко място на тишина, вяра и покой?"