Надеждите за успех на московския кръг от преговори за либийското уреждане не се сбъднаха.
Командирът на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар излетя от руската столица, без да подпише споразумение за прекратяване на огъня с правителството на Националното споразумение (PNS). От своя страна ръководителят на ПНС Файез Сарадж постави подписа си върху документа.

Инсайдърите цитират различни причини за провала на споразуменията, по-специално неприемливостта за Хафтар на несъгласуваността на въпроса за срока на разпускането на въоръжените групи, подкрепящи ПНС. А според телевизионния канал Al Arabiya командирът на ЛНА отхвърли всяко участие на Турция в наблюдението на примирието в страната и изрази недоволство от липсата на клаузи за "изтеглянето на турските войски от Либия" в документа.

Очевидно несговорчивостта на Хафтар е свързана със сегашния баланс на силите между враждуващите страни. След много месеци на почти неуспешна офанзива на армията му в Триполи, при ЛНА се наблюдават военни успехи през последните седмици.

Турция обаче сега активно се намесва в ситуацията, изпращайки своите военни да помогнат на ПНС.

Струва си да отдадем почит на разсъдъчността на Ердоган, който противно на страховете изглежда не възнамерява да участва активно във военни операции в Либия. Подобна авантюра би имала много неприятни последици за Анкара. Въпреки това, дори символичното турско военно присъствие на страната на ПНС засилва позицията на Сарадж.

Така че може да бъде разбрано недоволството на командира на ЛНА, на когото на една ръка разстояние му се вижда пълната победа - или нейната илюзия - в гражданската война. Необходимо е само да се отърват от турците и да спечелят още малко време, за да довършат ПНС и неговите въоръжени сили. Вместо това го убеждават да се предаде и да се помири с противостоящата страна.

В резултат на това прекъсването на московските споразумения поради позицията на Хафтар беше очевидно неприятна изненада за другите заинтересовани страни, включително и за руската.

На 19 януари е насрочена среща на върха за Либия в Берлин. Президентът на Турция, канцлерът на Германия, министър-председателят на Италия трябва да участва в него. Те също очакваха Владимир Путин да отлети до немската столица, но в светлината на обстоятелствата пристигането му беше явно под въпрос - пресслужбата на Кремъл обеща да "информира своевременно", отговаряйки на въпросите на журналистите по този въпрос.

Коментирайки резултатите от преговорите в Москва, руският външен министър Сергей Лавров отбеляза липсата на либийска държавност в момента и необходимостта от по-нататъшни усилия за урегулиране в близкоизточната страната.

Настойчивостта на Халифа Хафтар да защитава позицията си може да предизвика уважение - особено за онези, на които са крайно несимпатични ислямските банди, които се бият на страната на ПНС. Но това не променя факта, че ръководителят на ЛНА, неподписвайки документа, направи сериозна грешка.

Когато Русия започна военната операция в Сирия, тя беше не само осъдена от „световната общност“, но и много силно беше осмивана. Освен това авторите на филипиките и подигравките бяха прави по свой начин: Москва нямаше шанс за пълна и окончателна победа, тъй като твърде много и твърде влиятелни сили не искаха това.

Оказа се обаче, че Кремъл напълно го устройва дори половинчат успех с междинни постижения. И е отворен за преговори с почти всички заинтересовани страни и за отчитане интересите на въвлечените в ситуацията държави. Резултатът е известен: Русия е призната във войната в Сирия като победител, постигнал целите си.

Концепцията за пълна победа и безусловна капитулация на противника е изключително привлекателна. В съвременния свят обаче, който бързо възстановява своята многополюсност, в повечето случаи тя просто не работи - което означава, че е необходимо да се приеме реалността и да се изграждат мостове на масата за преговори.

Всъщност именно последователността в практическото осъществяване на тази идея стана най-важният фактор, поради който Русия възвърна своето влияние на международната арена, а светът свиква с факта, че "всички пътища водят към Москва".

За Либия, където интересите на десетина ключови държави по света са свързани едновременно, всичко по-горе казано се отнася изцяло. За твърде много сили (започвайки от Турция) абсолютната победа на ЛНА в либийската гражданска война е неприемлива. Освен това, за да се реши този проблем, изобщо не е необходимо да се довеждат нещата до разгрома на армията на Хафтар - достатъчно е само да се предотврати нейният триумф. И предишните години показаха, че това е доста постижимо.

Така че със значителна вероятност резултатът от следващия етап на либийското уреждане ще бъде нов кръг от преговори, на който на фелдмаршал Хафтар ще бъдат предложени още по-лоши условия на споразумение с ПНС, отколкото в Москва. Но този път той вече няма да има възможност да откаже.

Превод: М.Желязкова