Златните маниаци винаги са ме шокирали с параноичността си. Трябва наистина да повярвате, че небето пада, за да трупате физически слитъци в цифровата епоха. Така че е доста притеснително, че някои инвеститори и централни банкери славословят златото, пише Рена Форухар за Financial Times.
Холандската централна банка наскоро се аргументира в статия, че ако трябва да се извърши фундаментална монетарна реформа, то „златните запаси могат да послужат като основа“ за възстановяване на световната парична система. „Златото укрепва увереността в стабилността на баланса на централната банка и създава усещане за сигурност“, посочват от институцията.
Говоренето за златото обаче не прави това. Инвеститорът Рей Далио наскоро изплаши участниците в конференцията на Института за международни финанси, когато спомена възможността за пренасочване към златото поради притесненията му относно фискалната позиция на Америка.
Това не е нов аргумент. От поне 2016 г. финансовите титани, включително шефът на JPMorgan Джейми Даймън и хедж фонд мениджърът Стенли Дракънмилър, изтъкват, че нефинансираните пенсионни и здравни задължения са надвиснал айсберг за икономиката на САЩ. Всъщност една теория за неотдавнашната криза на репо пазара за свръх краткосрочно кредитиране е, че тя е била причинена от федералния дефицит и нарастващото нежелание на инвеститорите извън САЩ да го финансират.
Далио отива по-далеч, стигайки до заключението, че кризата с институционалните задължения в САЩ означава, че Федералният резерв ще трябва да продължи да надува собствения си баланс за неопределено време и да поддържа ниски (или дори отрицателни) лихвите за дълго, така че САЩ да продължат да плащат сметките си.
Това би обезценило щатския долар. В крайната си точка това никога не свършва добре. Предишните експерименти с бързо спадащи валути включват Рим от края на трети век, Ваймарската република в Германия между войните и Зимбабве. В един момент, твърди Далио, никой няма да иска да притежава американски дълг или долари, а инвеститорите ще потърсят други сигурни активи. „Въпросът е какво друго?“, пита той. "Това ще бъде средата, в която мисля ще се намираме. И има поговорка, че златото е единственият притежаем актив, който не е задължение на някой друг", заключава той.
Аз все още не съм купувала злато, въпреки че продадох изцяло акциите си през август. Това решение беше донякъде болезнено предвид неотдавнашния ръст на индекса S&P 500, но въпреки това не съжалявам за него. Има логика да се вярва - както го правя аз - че американските водещи акции и облигациите вече не са сигурно убежище, но въпреки това цените могат да останат високи за известно време. В края на краищата поддържането наведнъж на две на пръв поглед противоречиви мисли в главата е признак за зрял ум. Вярвам, че цените на акциите в САЩ са високи точно по същата причина, поради която инвеститорите може да се наложи някой ден да инвестират в злато.
Анализаторът Люк Громен излага математическата логика зад това в скорошен бюлетин. Той изчислява, че годишните осигуровки в САЩ, в които той включва Medicare, Medicaid и социалните, плюс разходите за отбрана и лихвите по държавния дълг, възлизат на 112 на сто от постъпленията от федерални данъци.
Съотношението е нараснало от 103 на сто само преди 15 месеца и 95 на сто преди две години, тъй като правителствените приходи спаднаха заради намалението на данъците от президента Доналд Тръмп. Постъпленията от тези данъчни съкращения помогнаха за по-нататъшното надуване на цените на акциите.
САЩ станаха "напълно зависими от инфлацията при цените на активите за данъчните си постъпления", пише Громен, като добавя, че единственият начин, по който САЩ ще могат да покриват бюджетните си разходи, е цените на активите да се покачат сами или Федералният резерв да "напечата достатъчно пари, за да нараснат цените на активите“.
Очаквам Фед, както всяка централна банка преди него, да направи това, което се изисква политически. Нито САЩ, нито светът могат да си позволят Америка номинално да изпадне в неплатежоспособност по своите ДЦК. Така че цените на акциите ще се повишават - засега. На прочутия икономист Йозеф Шумпетер се приписва фразата, че същността на икономическата политика е „политика, политика, политика“.
Инфлацията на цените на акциите е в ход, откакто Фед смени политиката и започна да намалява лихвите през юли. Вероятно това ще бъде подпомогнато и от облекчаването на финансовите регулации, осъществено след кризата през 2008 г., и вероятно дори от нов кръг от намаляване на данъците преди изборите през 2020 г. Тръмп измерва собствения си успех с този на пазара.
В по-дългосрочен план този финансово проектиран растеж ще разруши доверието в долара, особено в момент, когато САЩ и Китай вървят в различни посоки. Китай сега е най-големият купувач на природен газ в света и се стреми да започне да определя цените на тази и други суровини в собствената си валута. Китай също така прави повече бизнес в евро, тъй като се опитва да приласкае Европа в собствената си икономическа орбита. Китай наскоро издаде първите си облигации в евро от 15 години. Освен това Пекин изоставя закупуването на петрол в долари и укрепва връзките си с компании от ЕС като Airbus.
Дедоларизацията на Евразия би подкрепила мирогледа на Далио. Това би направило и пренасочването към недоларови резервни активи като златото. Подобна промяна би принудила САЩ да продават долари, за да съобразят платежния си баланс с новия, неутрален резервен актив.
Някои може да каже, че дори американският долар да отслабне и кредиторите да загубят вяра в способността на Америка да погасява дълга си, пазарите може да останат скъпи за определен период от време. Но ние преживяваме период на деглобализация. И историята показва, че когато това се случва, то предизвиква срив в цената на активите във всяка страна, която е свързана със „стария ред“. Не е чудно, че златните маниаци изобилстват.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
