Съществува ли още носталгия по комунизма? Как приемат източноевропейците демокрацията и пазарното стопанство? Проучване на "Пю Рисърч" констатира превес на одобрението.

През 1989 година Европа се разтресе: от Берлин до Москва комунизмът започна да се срутва. Държавите от Средна и Източна Европа вече не бяха под съветски ботуш, границите към Западна Европа изведнъж се отвориха, а през следващите години се отвориха и самите съветски сателити – както обществено, така и икономически. Вълна от оптимизъм заля континента.

30 години по-късно повечето граждани на бившия Източен блок все още одобряват политическите и обществени промени, но въпреки това не са съвсем доволни от сегашното политическо и икономическо положение в своите страни. Тъкмо това показва последното допитване на "Пю Рисърч" и германската фондация "Кьорбер", озаглавено "Общественото мнение в Европа три десетилетия след падането на комунизма".

Благосъстоянието гарантира удовлетвореност

"Степента на удовлетвореност зависи от икономическото благосъстояние", казва Нора Мюлер от фондация "Кьорбер". Това не е изненада, посочва тя, и дава пример с Полша и Литва, където демократичната многопартийна система и пазарната икономика значително повишиха благосъстоянието на хората, а с това – и тяхното усещане за удовлетвореност. Особено в държавите от бившия соцлагер, присъединили се към ЕС, хората имат преобладаващо положително отношение към политическите промени преди 30 години. Те смятат, че членството в ЕС е нещо добро за страните им, показва допитването, проведено сред близо 20 хиляди души.

Независимо от всичко това привързаността към демократичните ценности не е чак толкова силна. Нора Мюлер обяснява: "В страните от ЕС, които икономически не са толкова добре - като например България, чувството за удовлетвореност е по-ниско."

ЕС като магнит

Разликите между бившите съветски сателити са големи. В Полша, например, 85 процента от хората приветстват многопартийната система и пазарната икономика. Подобно е положението и на територията на бившата ГДР. В Чехия подкрепата за демокрацията и пазарното стопанство възлиза на 80 на сто, в Словакия и Латвия – на 70 процента. На другия полюс са държави като Украйна, където такава подкрепа дават само половината граждани, и най-вече Русия, където само 43 процента поддържат многопартийната система и едва 38 на сто са "за" пазарна икономика. Както вече стана дума, очевидно членството на страната им в ЕС дава на хората повече упование в тази система.

"ЕС продължава да има притегателна сила", казва Нора Мюлер. "Когато една държава има перспектива за присъединяване към ЕС, това ѝ дава силен тласък за реформи." А след присъединяването икономическото положение се подобрява и удовлетвореността на хората расте. Но дори когато усещат подобрение в материално отношение, анкетираните критикуват други аспекти от ситуацията в своите страни, например състоянието на правовата държава или на здравеопазването, както и тенденциите по отношение на т.нар. "традиционни ценности". Между Западна и Източна Европа все още има сериозно разминаване, когато става дума за търпимостта към хомосексуалните, например. "Разбира се, и в Източна Европа има прогресивни сили, и там много хора се борят и застъпват на правата на хомосексуалните", припомня Нора Мюлер.

Шаблони в главите няма

В подкрепата на някои други демократични принципи няма особени географски различия. "Повечето хора се изказват за честно работеща съдебна система и за равенство между половете", твърдят авторите на допитването. В същото време анкетираните често поставят под съмнение свободата на вероизповеданието и дейностите на различни граждански организации и инициативи.

В обобщение може да се каже, че 30 години след падането на Желязната завеса равносметката е положителна. В повечето държави от бившия Източен блок хората може да не са ентусиазирани, но поне показват сдържан оптимизъм за бъдещето. И подкрепят демокрацията, свободните избори, върховенството на закона и свободата на словото. И още нещо много важно:

"В Средна и Източна Европа мнозинството хора имат положителна нагласа за бъдещето на отношенията между техните страни и останалата част от Европа", казва Нора Мюлер. Тя пояснява, че според това мнозинство, в бъдеще сериозни конфликти вътре в Европа няма да има.