Да си жена зад волана на камион не е лесно. Кати Радке обича професията си и се ползва с уважение сред колегите си. Ако фирмите наемат повече жени, Германия ще реши проблема с недостига на квалифицирани шофьори.

Трябва да разполагаш със спокойствието на Кати Радке, за да можеш да работиш като шофьор на тежкотоварен камион. 36-годишната жена всеки ден си пробива път със своя електрически мотокар през тесните пространства на спедиторския склад в Ешвайлер край Аахен, за да вземе пакетите, които по-късно натоварва на своя камион. „Това сега поглъща моето време, това е моето хоби,“ казва майката на четири деца, докато стартира двигателя на 12-тонната машина. Радке е осъществила мечтата си. „Повечето деца си играят с лего като малки, аз пък все си играех с камиончета“, спомня си тя. Да бъде зад волана винаги ѝ е носило чувство за свобода, макар пътуванията й сега да са само до съседни градове.

Спокойствието, организационният талант и дружелюбността са задължително нещо за Радке, но най-важното според нея е все пак човек да обича работата си: "Трябва да обичаш това, което правиш. Иначе тази професия не е за теб".  Проблемът на индустрията е именно, че все по-малко хора имат интерес и желание да работят като шофьори и недостигът на квалифицирани работници придобива драматични измерения.

Остра нужда от шофьори

Малцина разбират това по-добре от Хайди Радлер. През 1999 г., когато започва работа в спедиторската фирма “Хинцен”, семейният бизнес разполага само с малък офис и осем шофьори. Двадесет години по-късно компанията се е разраснала и разполага с 90 човека, които доставят стоки до Айфел, Аахен и Кьолн. Въпреки да намериш квалифицирани шофьори става все по-трудно: "Конкуренцията е жестока, трудно е да се намерят надеждни хора, а още по-трудно е след това да ги задържим", оплаква се асистент мениджърът в “Хинцен”.

Една трета от шофьорите на тежкотоварни автомобили в Германия са около и над 55 години. Според проучване на Световната банка, след 10 години в Германия ще има остра нужда от приблизително 150 000 нови кадри, като дори шофьорите от Източна Европа няма да могат да запълнят тази празнина. Браншът има сериозен проблем с набирането на персонал.

По-рано германските въоръжени сили са обучавали професионални кадри, които след това веднага са успявали да започнат работа като шофьори в спедиторския бизнес, но днес такава практика вече не съществува. „Или карате тригодишен курс на обучение, или се записвате в автошкола и вземате за шофьорска книжка, което струва между 4000 и 5000 евро. Кой може да си го позволи?“, пита Радлер. Освен това много шофьори се страхуват, че ще загубят работата си, ако по германските пътища се появят автономни автомобили.

Лош имидж

Днес обаче ситуацията е друга и ако нямаше шофьори на камиони като Кати Радке, Германия нямаше да може да функционира. Те са малка, но важна брънка в гигантската логистична машина, тъй като с разширяването на онлайн търговията, се увеличава и желанието на клиентите да разопаковат пратките си кажи-речи веднага след като са направили поръчката. Въпреки това тираджиите имат ужасна репутация: „По принцип тази професия не се ползва с признание”, обяснява Хайди Радлер. “Твърди се, че затрудняваме движението по магистралите, причиняваме задръствания, а също така съсипваме околната среда“. От няма и къде и тъй като липсват мъже кандидати за тази длъжност, спедиторската фирма, в която работи Кати Радке, решава да я наеме и обучи за професионален шофьор на камион.

Повече жени зад волана

“Кандидатствах в 20 други фирми. Дванадесет от тях дори не ми отговориха, а останалите осем ме поканиха на интервю. “Хинцен” беше единственият работодател, който искаше да ме наеме “, спомня си Радке. Работното ѝ време от 35 часа седмично е съобразено изцяло с нейните задължения. В момента шофьорките на камиони са едва около 1,7 процента, тъй като трудната съвместимост между семейните задължения и работата все още отблъсква много жени от тази професия. "Освен това трябва да се утвърдите като професионалист в предимно мъжка среда, което никак не е лесно. Като жена трябва да сте много уверена в себе си", обяснява Хайди Радлер.

„Бях наясно, че като тираджийка ще трябва да се справям с неприятните подхвърляния по мой адрес“, разказва Кати Радке с усмивка. Един клиент директно й казал, че жените нямат място зад волана, а друг нейн колега й се сопнал, че работи по-малко часове от него.

Въпреки това вече половин година тя управлява своя камион, като междувременно е спечелила уважението и признанието на своите колеги. Може ли Германия наистина да намали недостига на квалифицирани водачи на тежкотоварни превозни средства, като наема повече жени? Кати Радке е сигурна, че това може да се случи, но спедиторските фирми ще трябва да преосмислят условията си и да ги направят по-благоприятни за хора със семейства.