Преди повече от 500 години османският султан Баязид II поискал предложения за изграждането на солиден 280-метров мост (най-дългият по това време), който да свързва турския град Истанбул със съседния му Галата. Един от проектите бил предложен от Леонардо да Винчи, който вече се смятал за известен инженер, но проектът не е бил реализиран.

Пет века след смъртта на италианския гений, инженерите от Масачузетския технологичен институт (САЩ), след като внимателно проучиха неговите чертежи доказаха, че проектът наистина би работил и би довел до авангардни решения в изграждането на мостове в онези времена.

Да Винчи е предложил мост във вид на сплескана арка, поддържана от бреговете, който се простирал на необходимото разстояние, а същевременно е бил достатъчно висок, за да може плавателните съдове да преминават свободно под него.

Дизайнът също така съдържал необичаен начин за стабилизиране на конструкцията срещу странични движения, които тогава били основната причина за срутване.

За да проучат проекта, експертите анализирали скиците, представени от Да Винчи в писмото му до султана, възможните материали и методи за изграждане навремето, както и геоложките условия, като за целта възпроизвели в мащаб трудния модел с 3D принтер.

„Отне много време, но 3D печатът ни позволи точно да пресъздадем тази сложна геометрия", казва Карли Баст, ръководител на проекта. Мостът работил, оставал здрав и стабилен, без да има нужда от хоросан или стягащи колони.

Инженерите обясняват, че проектът за флорентинския гений не е много практичен за съвременните дизайнери и архитекти, като се има предвид наличието на нови материали и методи, които дават възможност за по-леки и здрави решения. Те обаче показаха, че жизнеспособността на творчеството му в разцвета на Ренесанса "подчертава блясъка на един от най-плодотворните изобретатели в света."