Европа обнагля

Европа, освободена от Червената армия, презря своите спасители и ги осъди, и ги обяви за криминални типове, и ги похули с една нечувана арогантност и безсрамие

 

1.

Европа, прегазената от нацизма Европа; оплячкосана, срината в руини; руини, над които тегне лепкавата воня на смърт; и острият дим от крематориумите, и ситният, сивкав пепеляк – прахът на милиони човеци, посипал пътища и покриви; Европа, освободена от Червената армия, презря своите спасители и ги осъди, и ги обяви за криминални типове, и ги похули с една нечувана арогантност и безсрамие, а цялата антифашистка съпротива захвърли в канавката. За пореден път.

2.

На 19 септември 2019 г. Европейският парламент (ЕП) прие резолюция „Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа“. Заглавието е невинно, съдържанието – порочно.

Патосът на резолюцията се побира в следните постулати:

Виновникът за Втората световна война е пактът „Рибентроп-Молотов“ от 23 август 1939 г., подбудител на войната е СССР, а Хитлер подрязва розите в алпийската си резиденция и нищо не подозира.

Нацистка Германия и СССР са близнаци, които се сговорили да си поделят света; Третият Райх е агресор, ама не чак толкоз; Хитлер е дребен хищник, нацизмът – леко премеждие, почти приключение.

Червената армия не е освободител на Европа от нацизма, а окупатор и поробител; източноевропейците изнемогват „под съветска окупация повече от половин век, лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие“.

Русия „изкривява историческите факти“ (колко хибридно!); Русия води „информационна война срещу демократична Европа“ с цел „да раздели континента ни“ (пак!).

В някои държави от ЕС все още не са порутени „паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими“, което „проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от ВСВ и за разпространението на тоталитарните политически системи“.

На 23 август Европа трябва (императивно!) да почита жертвите на тоталитаризмите, обаче как да стане, като навсякъде стърчат тоталитарни (сиреч антифашистки) паметници и както стърчат, тъй най-злодейски разпространяват не какво да е, а цели „тоталитарни политически системи“, поради което трябва да бъдат сринати, изринати и заличени (Полша е светъл пример – до момента там са унищожени над 560 паметника на загинали съветски воини).

Тези умонепостижими промишления трябва (императивно!) да влязат „в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС“, а ЕК „да отпусне подходящи финансови средства“.

Резолюция да бъде разпратена за сведение и изпълнение до СЕ, ЕК, правителствата и парламентите на държавите от ЕС, Руската държавна Дума (!) и държавите от Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна – б.а.).

Така, с една резолюция, спусната като заповед по гарнизона, ЕП разпореди истината да бъде заличена, а лъжата да влезе в учебниците. Срещу щедро заплащане. За целта според френския евродепутат Кристоф Грудлер до момента са похарчени 200 млн. евро. Ето какво вдъхновява нашите безкористни фалшификатори!

3.

В резолюцията Хитлер е споменат 1 път, Освиенцим – 1 път, Холокост – 4 пъти, пактът „Рибентроп-Молотов“ – 5 пъти, „нацистки“ – 13 пъти, Сталин (сталинизъм, сталинистки) – 6 пъти, „комунизъм, комунистически“ (режим, окупация, диктат) – 16 пъти, Русия и Съветски съюз (режим, окупация, диктат) – 11 пъти, „тоталитарни и авторитарни режими“ (с акцент върху СССР) – 35 пъти.

„Антифашизъм, антифашисти, антифашистка съпротива“ – няма. Те са в рубриката „тоталитарни“. „Неонацизъм и неофашизъм“ – няма. Резолюцията и без друго ги легитимира.

4.

Европа се спотаи в гънките на своята избирателна амнезия.

Какво Европа не желае да си спомни?

Декември 1933, „Източен пакт“ – СССР и Франция предлагат на Германия, Англия, Финландия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия и Естония „Договор за колективна безопасност на Европа“; Германия и Полша отказват и провалят „Източния пакт“.

 

 

26 януари 1934, пакт „Хитлер-Пилсудски“ – Германия и Полша приемат декларация за ненападение. Полша гори от амбиция да участва разчленяването на СССР.

18 юни 1935, пакт „Рибентроп-Хор“ – Германия и Англия сключват „Морско съглашение“, което дава възможност на нацистка Германия да построи нови 82 военни кораба, се изравни с военните флотилии на Италия и Франция и да доминира в Балтийско море.

25 ноември 1936, „Антикоминтерновски пакт“ – подписан от Германия (Рибентроп) и Япония (виконт Кинтомо Мусакодзи), насочен срещу СССР.

1936-1939, Испанска гражданска война – участват 30 000 интербригадисти от 54 страни; в сражения загиват над 320 000 антифашисти – комунисти, социалисти, анархисти; Италия и Германия подкрепят Франко; след разгрома на Републиката хиляди интербригадисти са депортирани в „Дахау“ и „Освиенцим“; режимът на Франко избива над 1 млн. испански антифашисти; в САЩ наричат интербригадистите „недоносени антифашисти“, отказват им медицинска помощ, репресират ги по време на маккартизма; Швейцария хвърля интербригадистите в затвора и чак през 2009 г. възстановява техните граждански права

12-13 март 1938, Аншлус на Австрия – В нощта срещу 12 март в Австрия навлизат германски войски. Австрия капитулира. В 4 ч. сутринта във Виена пристигат Химлер, Хес и Шеленберг; австрийският канцлер Курт фон Шушниг е арестуван и откаран в „Дахау“ и „Заксенхаузен“. На 13 март в 19 ч. Хитлер влиза тържествено във Виена с бъдещия фелдмаршал Кайтел.

10 април 1938 – референдум в Австрия и Германия одобрява аншлуса.

30 септември 1938, „Мюнхенско съглашение“ – подписано от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Англия и Франция, които имат 5 пъти повече и по-добре въоръжени дивизии и могат да пометат Хитлер, обричат на гибел Чехословакия. Чембърлейн уверява Хитлер, че „ще получи всичко без война и без забавяне“, защото „ужасна, фантастична и неправдоподобна е мисълта, че ще трябва да рием траншеи и да носим противогази заради някакви хора, за които нищо не знаем“. От север „поляците се нахвърлят като алчни хиени на Чехословакия“ (Чърчил); от юг са другите хиени – унгарците; от запад – Германия; няма вече Чехословакия, има протекторат Бохемия и Моравия. Полша отказва да пропусне войските на СССР в помощ на Чехословакия. Пътят към войната е отворен.

30 септември 1938, пакт „Хитлер-Чембърлейн“ – Англия и Германия сключват договор за ненападение.

3 октомври 1938, Чърчил – „Англия имаше избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи войната“.

6 декември 1938, пакт „Рибентроп-Боне“ – Франция и Германия сключват договор за ненападение.

22 март 1939, пакт „Рибентроп-Уорбшис“ – Литва и Германия сключват договор за ненападение.

11 април 1939, Директива на Вермахта – „Независимо от  съществуващия договор, трябва да решим проблема с Полша окончателно“.

17 април 1939 – СССР предлага на Англия и Франция договор за взаимна помощ; Англия отказва.

22 май 1939, пакт „Рибентроп-граф Чано“ („Стоманен пакт“) – „Германско-италиански договор за съюз и дружба“, подписан на „XVII-та година от фашистката ера“, в присъствието на Хитлер и Мусолини; препотвърждава „Антикоминтерновския пакт“.

23 май 1939, съвещание на Вермахта – Хитлер: „Отпада въпросът дали да пощадим Полша. Остава решението: при първи подходящ случай ще нападнем Полша“. До войната остават 3 месеца и 7 дни.

31 май 1939, пакт „Рибентроп-Мунк“  – Дания и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Селтер“ – Естония и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Мунтерс“ – Латвия и Германия сключват договор за ненападение.

Сега теглете една черта. И зачеркнете всичко изброено. Изтрийте го от съзнанието си. Това не е било. Не се е случило. Англия и Франция не са подписали смъртната присъда на Чехословакия и респективно – на цяла Европа; Полша и Унгария не са разпарчетосвали Чехословакия в съюз с Хитлер; Полша не се е обезсмъртила като „хиената на Европа“, понеже изобразява невинна жертва; няма Аншлус, няма Герника, няма Антикоминтерновски и Стоманен пакт, няма Мюнхенска сделка.

Изобщо –  никой никога не е сключвал никакви съглашения с Германия. Само Кремъл.

23 август 1939, пакт „Рибентроп-Молотов“ – СССР и Германия сключват договор за ненападение.

1 септември 1939 – Германия напада Полша. Войната започва.

5.

Какво още забравя Европа така предвидливо?

Забравя „Златната блокада“ на СССР, продължила до 1934. Целта на „цивилизования“ Запад е да не допусне индустриализация на СССР, да предизвика глад и да провокира недоволство.

Забравя операция „Копие“ от 1940 – Френско-британски план за война срещу СССР с цел – унищожение на съветския нефтодобив.

Забравя, че на 23 юни 1941, ден след като нацистка Германия напада СССР, Хари Труман, бъдещ президент, заявява: „Да оставим Русия и Германия да се избиват взаимно колкото се може повече“.

Забравя, че Вторият фронт е открит 1079 дни след нападението на Германия над СССР. 1079 дни „съюзниците“ наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява за втори фронт – не заради „съюзническа отговорност“, а защото: „Съветска Русия стана смъртна опасност. Трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление, за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток“.

 

 Велислава Дърева, ДУМА

 

Станете почитател на Класа