Китайската стратегия на президента Тръмп се проваля. Неговият по-строг подход не доведе до значими китайски отстъпки, а все повече вреди на американската икономика. Днес Китай е по-интегриран с останалия свят, докато САЩ са по-изолирани. За да се борят ефективно с нелоялните държавни икономически практики в Китай, САЩ трябва да променят своя подход, спечелвайки съюзници и международни институции на своя страна за постигане на по-фокусиран набор от изисквания, пише за Wall Street Journal Джейсън Фърмън, професор от Харвард и бивш председател на Икономическия съвет към Белия дом (2013-17 г.)
Митата за Китай нанесоха видима вреда на икономиката на САЩ в краткосрочен план. През второто тримесечие на тази година те допринесоха за спада на капиталовите бизнес инвестиции и вероятно ще отнемат около половин процентен пункт от растежа на брутния вътрешен продукт през 2019 г. Това не е задължително обвинение към политиката на Тръмп. Когато работниците стачкуват, те правят това, знаейки, че ще загубят заплати в краткосрочен план, но очакват да компенсират тези загуби чрез по-големи дългосрочни увеличения на възнагражденията.
Китайският растеж също се забави, но голяма част от спада не може да бъде отнесена към търговски действия на САЩ. Вместо това забавянето до голяма степен отразява ограниченията в стратегията на Пекин да подкрепя растежа чрез краткосрочни инвестиции и държавни предприятия, дори когато демографията се влошава и растежът на производителността се забавя.
Пазарните движения също така притъпиха част от въздействието, което биха могли да окажат митата, намалявайки лоста за влияние на САЩ в търговската война. Юанът отслабна, което компенсира митата, като прави китайския износ по-евтин. Това е неизбежният резултат от де факто политиката на Тръмп за силен долар, предизвикана от по-големите бюджетни дефицити, които увеличиха външното търсене за щатски долари, както и от митата върху Китай, които намалиха търсенето на юани от САЩ. Преди последния кръг от митническата война Китай помагаше за постигането на желания от Тръмп слаб долар чрез намеса на валутните пазари, за да поддържа юана силен. Когато обаче Пекин даде повече свобода на пазарите, американската администрацията заклейми Китай като валутен манипулатор.
През януари 2018 г. Китай имаше средни мита от 8% върху вноса от САЩ и останалия свят. В отговор на действията на Вашингтон той повиши средните си мита върху американските стоки до 20,7% към юни, като същевременно намали митата си за останалата част на света до 6,7%, според данни на Чад Бaун от Института за международна икономика Питърсън. Китай намали вноса от САЩ, но увеличи този от други страни. Износът на Китай за останалия свят също нараства.
Пазарите на акции обаче дадоха да се разбере, че инвеститорите не очакват потенциални отстъпки от Китай, които да компенсират краткосрочните загуби. Спадът на борсата, дошъл след като президентът обяви нов кръг от мита на 1 август, показва, че нетната настояща стойност на търговската му стратегия е отрицателна.
Нищо чудно, че Китай не бърза да прави големите отстъпки, които Тръмп поиска. Дори не е ясно какви отстъпки ще задоволят САЩ. Едно от исканията на администрацията на Тръмп е т.нар. „списък за пазаруване“, настояващ Китай да купува повече американски продукти, като соя и самолети Boeing. Друго искане е Китай да промени своя икономически модел, разчитайки по-малко на държавни предприятия, отваряйки се повече за преки чуждестранни инвестиции и уважавайки интелектуалната собственост. Третото изискване, касаещо предполагаемите заплахи за националната сигурност на САЩ от компании като Huawei, влизаше и излизаше от преговорите, след като администрацията поиска забрана за китайските технологии.
Администрацията трябва да промени коренно стратегията си. Първата стъпка трябва да бъде да се работи със, а не против американските съюзници. Това означава Тръмп да изостави заплахите си за търговски войни срещу близки партньори, като всеобхватните мита срещу Мексико или тези върху вноса на автомобили от Европа. САЩ трябва да задълбочат връзките с партньорите си, включително чрез връщане в Транс-Тихоокеанското партньорство, което не включва Китай.
САЩ също трябва да използват международните организации и правила, като завеждат дела срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), при които предишните американски администрации имаха забележителен успех. Вместо това администрацията на Тръмп реши да подкопае СТО, като блокира назначаването на апелативни съдии, които вероятно биха се произнесли в полза на Америка.
Друга положителна стъпка би било отпадането на „списъка за пазаруване”. Да искаме Китай да купува повече самолети Boeing не е начин да накараме Европа да застане на наша страна в търговския спор. Подобно искане би могло допълнително да укрепи китайския държавен икономически модел, като същевременно прави малко за американската икономика в средносрочен и дългосрочен план.
Последната промяна ще бъде приемането на последователен протокол за реакция срещу заплахите за националната сигурност, идващи от Пекин. Ако шпионажът, управляван от държавата чрез телекомуникационно оборудване, представлява сериозна заплаха, САЩ трябва да го третират като такава, а не да дават сигнали, че са готови да изтъргуват въпроса със сигурността срещу малко повече покупки на американски продукти. Идеята, че загрижеността за националната сигурност е просто още едно средство за пазарлък в търговския спор, подсказва, че САЩ преговарят недобросъвестно, което отново затруднява получаването на подкрепа от съюзниците.
Тези три промени биха позволили на САЩ да се съсредоточат върху принудителния трансфер на технологии в Китай, слабите закони за интелектуална собственост, предубеденото третиране на чуждестранните компании в антитръстовото законодателство, несправедливото предпочитание към местни компании чрез подкрепа за държавните предприятия и много други практики, за които САЩ имат основателни оплаквания.
Такъв подход би могъл да спечели и подкрепата на реформаторите в Китай, които разбират, че повечето от практиките, които Америка иска да прекрати, пречат на способността на Китай да премине към нова фаза на растеж, воден от иновациите. Но може ли този подход да се случи при Тръмп?
